Решение № 7047 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1203/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Г. П. от гр. София, чрез процесуален представител адв. В. Челебиев, срещу Решение 20216 от 16.10.2024 г., постановено по адм. д. 1394/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което e отхвърлена жалбата ѝ срещу Решение 1040-21-128/11.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърдените с него Разпореждане 214-00-1523-2/22.11.2021г., Разпореждане 214-00-1523-3/22.11.2021 г. и Разпореждане 214-00-1523-4/22.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба и в представеното писмено становище са изложени твърдения за недопустимост и неправилност на оспореното съдебно решение, като са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят оспорените решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърдените с него три броя разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ София-град. Претендира се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, представляващи адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавни такси. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. Атанасова, в представени писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-21-128/11.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което са потвърдени Разпореждане 214-00-1523-2/22.11.2021г., Разпореждане 214-00-1523-3/22.11.2021 г. и Разпореждане 214-00-1523-4/22.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването и безработица към ТП на НОИ София-град, с които съответно е отменено Разпореждане 214-00-1523-1/20.02.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване на Р. Г. П. считано от 06.02.2017 г. до 05.10.2017 г. в размер на 13.92 лв. дневно; отказано е отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и е разпоредено Р. Г. П., на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 06.02.2017 г. до 05.10.2017 г. в размер на 2310.72 лв. (две хиляди триста и десет лв. и 72 ст.) - главница. Първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че Р. Г. П. е подала Заявление с вх. 214-00-1523 (неточно посочен като вх. 214-00-1523-1) от 09.02.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане 214-00-1523-1/20.02.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ София-град, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Р. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица от 06.02.2017 г. до 05.10.2017 г. в размер на 13,92 лв. дневно. Във връзка с осъществен последващ контрол относно изплатените парични обезщетения, предвид установени нови факти и обстоятелства относно осигурителя "КОРТИНА СОФИЯ" ЕООД, ЕИК 200159862, са издадени Разпореждане 214-00-1523-2 от 22.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ София-град, с което разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица е отменено, както и Разпореждане 214-00-1523-3 от 22.11.2021 г. (неточно датата е посочена като 08.01.2020 г.), с което е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица на Р. П. по подаденото на 09.02.2017 г. заявление. Подадените от осигурителя "КОРТИНА СОФИЯ" ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за Р. Г. П., за периода от 06.02.2017 г. до 05.10.2017 г., са заличени и е прието, че за този период П. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не отговаря на изискванията на чл. 54а от КСО. Във връзка с извършване на последващ контрол от контролните органи на ТП на НОИ София-град, предвид подадените от "КОРТИНА СОФИЯ" ЕООД данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход, е била назначена проверка по разходите на ДОО на осигурителя за периода от 03.04.2013 г. до 01.12.2017 г. включително. Резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол КВ-5-21-00837032/30.10.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ София-град. Установено е, че "КОРТИНА СОФИЯ" ЕООД е регистрирано на 12.06.2008 г., а считано от 13.06.2013 г. едноличен собственик и управител на дружеството е В. С. Х.. По партида на дружеството в Търговския регистър за периода от 2013 г. до 2017 г. е констатирано, че няма подавани годишни финансови отчети за извършена дейност. В регистъра на осигурените лица има подадени данни за назначените по трудов договор лица за периода от месец 04.2013 г. до месец 11.2017 г., като за същия период не се визуализират данни за преведени от КОРТИНА СОФИЯ ЕООД осигурителни вноски. С писмо от 22.06.2020 г. е поискана информация от ТД на НАП - София, относно извършваната от дружеството търговска дейност за периода от 2013 г. до 2017 г. В отговор с писмо от 14.07.2020 г. от ТД на НАП - София е посочено, че дружеството е подавало годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., а за 2017 г. дружеството не е подало такава. Въз основа на извършената проверка, на 30.10.2020 г. старши инспектор по осигуряване в ТП на НОИ София-град е изпратил задължителни предписания до осигурителя КОРТИНА СОФИЯ ЕООД, но видно от приложената по преписката обратна разписка писмото не е потърсено. Адресът на дружеството е посетено от длъжностни лица на ТП на НОИ София-град, но на същият не е открит представител на осигурителя, поради което е извършено уведомление по чл.110, ал. 4 КСО. В хода на проверката, със съдействието на органите на СДВР, е осъществен контакт с управителя В. Х.. Лицето е декларирало, че не разполага със счетоводни и трудово-правни документи на КОРТИНА СОФИЯ ЕООД, не е назначавал или освобождавал лица по трудови правоотношения и не е плащал заплати, фирмата му била продадена от друго лице за 500 (петстотин) лева, като той не е упражнявал дейност с дружеството. С цел гарантиране на осигурителните права, до лицата, за които са подавани данни по чл.5, ал.4 КСО от КОРТИНА СОФИЯ ЕООД, са изпратени задължителни предписания за предоставяне на сведение и пояснение по чл.44 - 46 АПК относно трудовата им заетост в дружеството, както и всички документи, с които разполагат, за да докажат, че са полагали труд в дружеството. Писмото, изпратено до Р. П. се е върнало с обратна разписка непотърсено , като същата не е предоставила сведения и документи относно трудовата й дейност с осигурител КОРТИНА СОФИЯ ЕООД. Въз основа на изложеното, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град е издал Разпореждане 214-00-1523-2/22.11.2021 г., с което на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 КСО, е отменено Разпореждане 214 00 1523-1/20.02.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО поради заличени данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО, подадени за Р. П. за периода от месец 01.2014 г. до месец 01.2017 г. вкл. от осигурител КОРТИНА СОФИЯ ЕООД след извършена проверка на дружеството, приключила с КП КП-5-21-00837032/30.10.2020 г. Издадено е и Разпореждане 214-00-1523-3 от 22.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 КСО, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО поради неизпълнени условията на чл.54а КСО. С Разпореждане 214-00-1523-4 от 22.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 114, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено жалбоподателката да възстанови добросъвестно получено ПОБ за периода от 06.02.2017 г. до 05.10.2017 г в размер на 2310,72 лв. (две хиляди триста и десет лева и 72 ст.) главница. Срещу трите разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица до директора на ТП на НОИ София-град са депозирани жалби вх.1012-21-220 и 1012-21-221 от 03.02.2022г от Р. П. чрез пълномощника адв. Челебиев. В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ София-град е издал Решение 1040-21-128 от 11.02.2022 г., с което е отхвърлил оспорването като неоснователно и е потвърдил Разпореждания 214-00-1523-2/22.11.2021 г., 214-00-1523-3/22.11.2021 г. и 214-00-1523-4/22.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, като правилни и законосъобразни. Решение 1040-21-128 от 11.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ София-град е обжалвано по съдебен ред от Р. П., като с Решение 2962/03.05.2022 г. по адм.д. 2351/2022г. на Административен съд - София-град жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, като с Решение 1255 от 05.02.2024 г., постановено по адм. д. 4517/2023 г. на VІ отд. на ВАС, на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК е отменено Решение 2962/03.05.2022 г. по адм.д. 2351/2022 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото от първата инстанция е постановено оспореното пред настоящата касационна инстанция Решение 20216 от 16.10.2024 г. по адм. д. 1394/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение и потвърдените с него разпореждания са издадени от компетентен орган, в писмена форма и съдържат фактически и правни основания за издаването им. Формиран е извод за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че обжалваното решение е в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона. Съдът е счел, че в съдебното производство не е доказано при условията на главно и пълно доказване, че жалбоподателката е отговаряла на дефиницията "осигурено лице", дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Според решаващия съд събраните писмени доказателства опровергават твърденията на оспорващата и претенциите й, че е извършвала реална трудова дейност, която е задължителна предпоставка за осигуряване по КСО, поради което не е възникнало и осигурително правоотношение с произтичащите от него права на осигурено лице по смисъла на КСО. Съдът е приел, че не са събрани достатъчно и безспорни доказателства, че жалбоподателката реално е полагала труд по представения трудов договор, сключен между нея и дружеството осигурител "КОРТИНА СОФИЯ" ЕООД, липсват доказателства относно в какво се изразява положеният труд, изпълняваните задължения и начина на изплащане на трудовото възнаграждение, като съдът е съобразил и обстоятелството, че по партидата на дружеството липсват годишни финансови отчети за периода 2013 - 2017 г. Първоинстанционният съд е достигнал до извод, че издадените от органите на НОИ актове са законосъобразни и по отношение на тях не са налице пороците по чл. 146 от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Релевираното в касационната жалба и в писменото становище твърдение за недопустимост на оспореното съдебно решение не е подкрепено с конкретни аргументи. В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. В Кодекса за социално осигуряване са разграничени съществените елементи на трудовото и осигурителното правоотношение. В съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО в относимата редакция, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО изрично определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице. От жалбоподателката не са ангажирани годни доказателства, от които да се установява, че тя реално е осъществявала трудова дейност при работодателя/осигурителя КОРТИНА СОФИЯ ЕООД, че се явява осигурено лице и че е придобила право на парично обезщетение за безработица през процесния период. В съответствие с неоспорените писмени доказателства, включително Констативен протокол КВ-5-21-00837032/30.10.2020 г., явяващ се официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд обосновано извежда, че жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност при дружеството и не се явява осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. При извършената проверка е установено, че по партидата на дружеството в ТР няма обявени годишни финансови отчети за периода 2013-2017 г., дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., няма регистрирани търговски обекти през посочения период и има регистрирано 1 бр. фискално устройство на 17.12.2015 г. на адрес съвпадащ с постоянния адрес на управителя на дружеството, за всяка година от посочения период разходите на дружеството надвишават приходите. Противно на наведените от касаторката твърдения, нито административните органи са се позовали на недействителност на трудовия договор между дружеството и жалбоподателката, нито първоинстанционният съд се е произнесъл по неговата действителност, за да е налице приложното поле на чл. 74 от Кодекса на труда. Административният орган в оспореното пред съда решение изрично е посочил, че при извършената проверка е установено, че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с дружеството през периода 08.01.2014 г. 19.01.2017 г. Освен това, административният съд е приел, че между страните няма спор, че между дружеството и жалбоподателката е имало сключен трудов договор. В тази връзка е необходимо да се посочи, че наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и вписаните обстоятелства не се ползват с материална доказателствена сила относно установяване на възникването на осигурителното правоотношение. По делото не са събрани и гласни доказателства за упражнявана от жалбоподателката Р. П. трудова дейност в полза на КОРТИНА СОФИЯ ЕООД. В проведеното на 02.04.2024 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката изрично е заявил, че не поддържа доказателствените искания за разпит на свидетели в режим на довеждане, освен ако бъде намерен управителят на дружеството . Административният съд е проявил дължимата процесуална активност, като е извършена справка по реда на Наредба 14/2009 г. в Регистъра на населението - Национална база данни "Население" за постоянния и настоящия (съвпадащ с постоянния) адрес на управителя на дружеството и е изискана и предоставена информация от ГД Гранична полиция за влизанията и излизанията му в и от РБългария и са предприети необходимите действия за редовното му призоваване, но въпреки направените многократни опити същият не е открит на постоянния/настоящия му адрес. Във връзка с възраженията, че неправилно съдът е отхвърлил доказателствените искания на процесуалния представител на жалбоподателката да бъде изискана от БНБ или от НАП справка за декларирани от дружеството банкови сметки за периода 2014 2017 г. и за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с удостоверение от КФН, от което да е видно дали дружеството е регистрирано да извършва дейност като застраховател, настоящата касационна инстанция счита, че правилно административният съд е приел същите за неотносими към спора. От едната страна, извършването на застрахователни услуги и посредничество при застраховане не е включено в предмета на дейност на дружеството (видно от информацията в Търговския регистър и от учредителния акт на дружеството), а от друга страна тези писмени доказателства нямат пряко значение за доказване на спорното обстоятелство - извършването на трудова дейност от Р. П. като офис мениджър в дружеството. С оглед на изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че от страна на жалбоподателката не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност като офис мениджър в полза на КОРТИНА СОФИЯ ЕООД, като нейна е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство. Предвид посоченото по-горе, касаторката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съответно не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение по чл. 54а КСО. След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са установени нови данни, от които е изведено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Обстоятелството, че касаторката не е участвала в административното производство по издаване на влезлите в сила задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, издадени на дружеството за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица, въпреки че са й искани обяснения, не може да доведе до незаконосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт, потвърждаващ цитираните разпореждания. Изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка рефлектират върху осигурено лице, което обаче не е страна в производството по издаване на горепосочените предписания. Доколкото законодателят не е обезпечил правото на осигурените лица да участват в производството по издаването и оспорването им, издадените по отношение на осигурителя предписания, както и извършеното въз основа на тях заличаване на данни, са непротивопоставими на неучаствалите в процедурата лица. Жалбоподателката е имала в проведеното административно производство пълен обем на дадените й от закона процесуални гаранции с всички допустими по закон доказателствени средства за твърдените от нея факти по предмета на спора. Вмененото на Р. П. задължение за връщане на добросъвестно получените осигурителни плащания обаче се базира на безспорно установеното от органите и съда, че през процесния период тя не е упражнявала трудови функции в изпълнение на правоотношението си с КОРТИНА СОФИЯ ЕООД, съответно няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което не й е зачетен този осигурителен стаж. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към приложимите правни норми. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ София-град, което е предмет на съдебния контрол, съгласно чл. 118 от КСО, и потвърдените с него разпореждания, са издадени при спазване на материалния закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София-град е постановил правилно решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и по силата на чл. 143, ал. 3 АПК, своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. По силата на чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Р. Г. П. от гр. София следва да бъде осъдена да заплати в полза на Териториално поделение на НОИ София-град съдебни разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,