Решение № 13673 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14491/2018 г.

Решение № 13673 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14491/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Главният архитект на Столична община и Н. Тодоров обжалват Решение № 5138/6.08.2018 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 441/2018 г., с което е отхвърлено оспорването на Заповед № ДК-10-ЮЗР-12/4.02.2016 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район в частта, отменяща Разрешение за строеж № 319/7.12.2015 г. на главния архитект на Столична община, заедно с одобрения инвестиционен проект, за "Вътрешно преустройство и смяна предназначението на апартамент в магазин за цигари, алкохол и захарни изделия" в УПИ IV, кв. 335 по плана на гр. София, м. "Буката", издадено в полза на Н. Тодоров.

От ответниците началникът на РДНСК - Югозападен район, В. Петрова, Р. Лалов, Е. Тенева, Р. Димитрова и Е. Илиев са на становище за правилност на решението, председателят на Етажната собственост на [адрес], [населено място], Т. Трендафилов изразява съгласие с жалбите.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за оставяне в сила на оспореното решение.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

1. Съдебният акт е постановен след отмяна с Решение № 16090/29.12.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 5225/2017 г. на предходно решение на АССГ по адм. дело № 2320/2016 г., с което Заповед № ДК-10-ЮЗР-12/4.02.2016 г. на началника на РДНСК – ЮЗР е била отменена, и връщане на делото за ново разглеждане с указания относно установяване на релевантни за спора факти.

1. Неоснователно касаторът Тодоров новира обсъждането на твърдяната от него изначална недопустимост на съдебно оспорената контролна заповед като издадена по повод на жалба на лица без легитимация на заинтересовани и при изтекъл срок за оспорване на РС.

Тези въпроси са били разгледани в първото решение на АССГ и при инстанционната проверка заключението на съда за допустимостта на производството пред началника на РДНСК е отразено в мотивите на решението на ВАС и не е отречено. Съответствието на решението с материалния закон е в предмета на дължимата от касационната инстанция служебна проверка – чл. 218, ал. 2 АПК. Ако релевираният порок беше налице, тогава делото не би било върнато за ново разглеждане на процесуално основание, а заповедта и съдебното решение са подлежали на едновременна отмяна – чл. 222, ал. 1 АПК.

1. В отменителното решение на ВАС е дадено изрично указание за установяване с всички допустими доказателствени средства, напр. изискването на оригинали, на факта на взето по установения ред решение на общото събрание на собствениците за преустройство и промяна на обекта. Касационната инстанция се е произнесла положително по допустимостта от изследването на валидността на решения на ОС на собствениците в съдебно-административното производство, независимо от правата на собствениците за отмяна на незаконосъобразно решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

Указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото – чл. 224 АПК, което означава, че освен за първостепенния съд, те обвързват и новия касационен състав, извършващ проверка на решението, постановено при новото разглеждане на делото. Задължителността на указанията изключва поддържаната нищожност - чл. 209, т. 1 АПК, на второто и съобразено с тях решение на административния съд.

1. При новото разглеждане първоинстанционният съд е изискал оригиналите на двата представени по делото протокола от ОС на ЕС, които са от една и съща дата, но с различно съдържание. Поради непредставянето на оригинала на протокола, ползващ титуляря на РС, съдът го е изключил от доказателствата по делото с позоваване на чл. 183 ГПК вр. чл. 144 АПК. Доказателствената дейност на съда не е опорочена, включително и с оценката на доказателства, събрани при първото разглеждане на делото, възможността за която следва от чл. 226, ал. 1 АПК.

а. Не представлява процесуално нарушение изключването на преписа от протокола от кръга на доказателствата едва с мотивите на решението, а не с нарочно определение. Този подход е допустим дори при оспорването на истинността на документ по чл. 193 ГПК, чието успешно провеждане е приравнимо като резултат на непредставянето на оригинала на документа – чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК допуска съдът да се произнесе по оспорването и с решението по делото. И в двата случая становището на съда по проверката на документа подлежи на контрол с обжалването на решението по делото.

б. Противно на позоваването на нотариално заверената декларация на управителя на ЕС от 11.06.2015 г., тя не притежава твърдяното й битие на официален препис от протокол на ОС. Нотариалното удостоверяване доказва единствено датата и автора на изявлението, че подписите в протокола на ОС на ЕС, провело се на 31.05.2015 г., са положени пред него. За да е налице официален препис, то следва да бъде представен първообразен документ, с който преписът да се сравни и констатира идентичността му с оригинала.

в. Изискването на документ, който е бил и оспорен, в оригинал е допустимо както по служебен почин на съда (още повече, при изпълнение на указания на касационната инстанция), така и по молба на насрещната страна. Без значение за доказателствения извод от липсата на оригинал е дали частният препис от документа е бил част от административната преписка и кредитиран ли е от отказалия да се произнесе по валидността му контролен орган. Съдът не е обвързан от преценката на административния орган, която именно трябва да провери, а чл. 183 ГПК се прилага в тежест на страната, черпеща благоприятни правни последици от документа.

1. а. След като не е представен поисканият оригинал на протокола от проведеното ОС на ЕС, съдът е бил длъжен да приложи правната последица по чл. 183 ГПК и да не цени доказателственото средство. Проверка на законосъобразността на решение на ОС по същество не е извършена, а е отречено качеството на преписа от протокола на документ, удостоверяващ провеждането на събранието, респ. вземането на относимото към спора решение. Обсъждането на доказателствената стойност на преписа от другия протокол е безпредметно, тъй като той не съдържа позитивно за касатора Тодоров решение.

б. Доколкото фактът на провеждане на ОС и приетите решения се обективират в протокол – чл. 16, ал. 4 и 5 ЗУЕС, и при отсъствието на други доказателства с убеждаващо въздействие относно съгласие на собствениците с преустройството на апартамента, констатацията на съда, че то не е дадено, е обоснована, а решаващият извод за неосъществяване на материалноправната предпоставка по чл. 38, ал. 4 ЗУТ за издаване на разрешението за строеж – правилен. Съответно отменящата РС контролна заповед е законосъобразна по правния си резултат.

1. Основателността на доводите в жалбата на Тодоров за приложимостта към казуса на чл. 38, ал. 4 ЗУТ, а не на възприетите от първата инстанция правила по чл. 185, ал. 2 от закона, както и за наличието на съгласие на непосредствените съседи на преустроявания обект според меродавната разпоредба, не се отразява на правилността на отхвърлителното съдебно решение.

В първата хипотеза на чл. 185, ал. 2 ЗУТ при преустройства на обекти в ЕС, както и по чл. 38, ал. 4, се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, а в квалифицирания случай на чл. 185, ал. 2, предл. 2, чиято относимост правилно се отрича, е дължимо съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Макар и мотивите на съда да са противоречиви по отношение на тълкуването и прилагането на чл. 185, ал. 2 вместо на чл. 38, ал. 4, заключението за необходимостта от решение на ОС на ЕС съответства по съдържание на проверката на условието според приложимия чл. 38, ал. 4. Т. е. във всички случаи при неустановения елемент от фактическия състав на РС е било налице основание за отмяната му.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение