Решение № 8869 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2019 г.

Решение № 8869 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1378/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. К. от [населено място], чрез адв. Д. Д., против Решение № 160/12.12.2018 г. по адм. дело № 229/2018 г. на Административен съд - В.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се и разноски. Ответникът- директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- В., не се явява и представлява, но в писмен отговор чрез юрисконсулт Младенова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Административният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. По делото е установено от фактическа страна следното: Административното производство започнало със Заявление, вх. № 051-00-921 от 07.07.2017 г., с което К. К. е сезирал директора на ТП на НОИ-В. с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54 а от КСО. Към заявлението е приложена Заповед № 016/29.06.2017 г., издадена от "Крез" ЕООД, гр. В. за прекратяване на Трудов договор № 19/02.06.2017 г.; служебна бележка от Агенция по заетостта от 29.06.2017 г. и удостоверение за банкова сметка. С Разпореждане № 051-00-921-1 от 18.07.2017 г., издадено от Ръководител "Осигуряване за безработица" при ТП на НОИ-В., на Кирилов е отпуснато обезщетение за безработица по чл. 54 а от КСО, считано от 29.06.2017 г. до 28.06.2018 г., в размер на 61, 66 лева дневно. Със Заповед № ЗР-5-05-00386284 от 12.03.2018 г. на началник КПК при ТП на НОИ-В. е възложено да бъде извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на "Крез" ЕООД, гр. В.. В резултат на ревизията, на управителя на "Крез" ЕООД, гр. В. са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-05-00414771 от 15.05.2018 г. за заличаване на подадени данни за осигуряване на К. К. в регистъра на осигурените лица в НАП за периода 02.06.2017 г. - 28.06.2017 г., които са изпълнени, видно от представената по делото справка за осигурителния статус на лицето. След запознаване с резултатите от ревизията е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Разпореждане № 051-00-921-4/04.07.2018 г. на ръководител "Осигуряване за безработица" при ТП на НОИ- В., с което е отменено Разпореждане № 051-00-921-1/18.07.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54 а от КСО на К. К.. Административният орган е изложил мотиви, че Кирилов не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Сочи се още, че при извършената финансова ревизия са били констатирани нарушения: представени документи с невярно съдържание, недължимо подадени данни в регистъра на осигурените лица и декларация от управителя на "Крез" ЕООД, че няма сключен договор с К. К. и че лицето не е полагало труд в дружеството. Допълнено е, че в резултат на изпълнените предписания за заличаване на данните в регистъра на осигурените лица, за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител. Недоволен от постановения административен акт Кирилов го оспорил по административния ред, като с атакуваното решение ръководителят на ТП на НОИ- В. отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на ръководител "Осигуряване за безработица" при ТП на НОИ-В.. По делото са представени писмени обяснения с посочени въпроси към управителя на "Крез" ЕООД, гр. В. и отговорите му на посочените въпроси; задължителни предписания, дадени на управителя на "Крез" ЕООД, гр. В.; анализ към ревизионна записка; декларация от управителя на "Крез" ЕООД, гр. В., че няма сключен договор със Кирилов и че лицето не е полагало труд в дружеството; Трудов договор № 020 от 02.06.2017 г., сключен между Кирилов и управителя на "Крез" ЕООД, гр. В. с предмет "завършване на финансов анализ на фирмата", с екземпляр с положен подпис в графата "работодател" и с екземпляр без положен подпис; разходен касов ордер № 250 от 25.07.2017 г.; фиш за заплата на Кирилов за месец юни 2017 г.; Заповед № 016/29.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 020/02.06.2017 г. без положен подпис в графата "работодател" и Заповед № 016/29.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 19/02.06.2017 г. с положен подпис в графата "работодател". В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд показания са дали двама свидетели. От показанията на свидетеля К. Н., в качеството му на управител на "Крез" ЕООД, гр. В. се установило, че подписът в графата "работодател" на Трудов договор № 020/02.06.2017 г. е положен от него, че К. К. не е положил труд по сключения от тях договор, както и че подписите за "ръководител" в разходен касов ордер № 250/25.07.2017 г. и за "работодател" в Заповед № 016/29.06.2017 г. за прекратяване на трудов договор № 19/02.06.2017 г. не са негови. От показанията на свидетелката Младенова, ангажирана от Кирилов се установило, че той е имал сключен договор с "Крез" ЕООД, гр. В.. Според свидетелката подписът под графа "съставил" на касовия ордер е неин, а под графа "получил сумата" е на Кирилов, но не му е броила лично тя парите, а само е "пуснала ордера", а той си е получил парите в офиса. С Решение № 160/12.12.2018 г. по адм. дело № 229/2018 г., Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на К. К. против Решение № 1040-05-ЗЗ от 02.08.2018 г. на ръководителя, т. и директор на ТП на НОИ-В., с което е оставено в сила Разпореждане № 051-00-921-4 от 04.07.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-В., с което на основание чл. 54 ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане № 051-00-921-1 от 18.07.2017 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54 а от КСО на Кирилов. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е издирил и правилно приложил относимите за настоящата хипотеза правни норми. Съгласно чл. 54 а от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1 имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68 а или професионална пенсия по чл. 168; 3 не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114 а, ал. 1 от Кодекса на труда. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4 а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4 а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Първоинстанционният съд вярно е определил кой е същественият въпрос, имащ значение за правилното решаване на случая, а именно: дали К. К. е осъществявал реално трудова дейност на длъжността, на която е назначен и по предмета на трудовия договор с "Крез" ЕООД. От анализа на гореизложените норми се вижда, че законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т. е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство- дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност, е бил подложен на изследване и установяване в хода на съдебното дирене, осъществено от съда. Безспорно се е установило, че между "Крез" ЕООД, гр. В., представлявано от управителя К. Н. и К. К. е сключен Трудов договор № 020 от 02.06.2017 г. с предмет на договора: "завършване на финансов анализ на фирмата". По делото е била приета и представена депозирана от управителя на дружеството в рамките на извършената финансова ревизия по разходите на ДОО Декларация, вх. № 1004-05-19 от 26.04.2018 г. От нея се установява, че лицето не е положило труд, който да послужи като основание за възникване на осигуряването. Не са представени и липсват доказателства, както в административното производство, така и в съдебното такова, Кирилов да е изготвил финансов анализ на фирмата и съответно да е запознал управителя с такъв. Правилен е изводът на съда, че предметът на трудовия договор не е изпълнен, т. е. че лицето реално не е осъществило трудова дейност въз основа на посоченото правоотношение. Така изложените факти се потвърждават не само от писмените доказателства по делото, но и от събраните гласни доказателства. С оглед гореизложеното може да се направи обоснован извод, че след като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало и осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение и К. К. не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките по чл. 54 а от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че с една декларация може да се отмени легално сключен договор и да се отрече съществуването на едно действително трудово правоотношение. С въпросната декларация се доказва, че по валидно сключения договор не е полагана работна сила и реално не е осъществявана трудова дейност, не са извършвани и финансовите анализи, предмет на трудовия договор. Поради това, на пръв поглед валидно сключеният трудов договор не е довел до пораждането и възникването на валидно осигурително правоотношение, от което да се черпят осигурителни права, като правото на обезщетение за безработица. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Точно и в съответствие с действащите нормативни разпоредби са определени и дължимите деловодни разноски. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възлизат на сумата от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение