Решение № 2797 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8753/2015 г.

Решение № 2797 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8753/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 14.04.2015 г. по адм. д. № 1552/2014 г. Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Мария Димчева Попова срещу мълчалив отказ на началника на СГКК Бургас да измени кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор 00878.107.427. Решението се обжалва с касационна жалба от Мария Димчева Попова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответниците по касационната жалба не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Жалбоподателката Попова е поискала изменение на КК и КР по отношение на имот с идентификатор 00878.107.427 в землището на гр. Ахтопол с нанасяне в кадастралната карта на описаните в заявлението постройки, както и на поземления имот, който е записан в кадастралния регистър на Стамат Райков Стаматов. В законовия срок административният орган не се е произнесъл по искането на жалбоподателката. Тя е обжалвала в срок мълчаливия отказ на началника на СГКК Бургас. Бургаският административен съд е приел, че жалбоподателката е собственик на постройките, но не и на поземления имот. Постройките имали характер на такива по чл. 43, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и подържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, които не представлявали сграда по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКИР и не подлежали на нанасяне в кадастралната карта. Решението на Бургаския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на Мария Попова по отношение на поземлен имот с идентификатор 00878.107.427. е законосъобразно. В кадастралния регистър имотът е записан на Стамат Стаматов. Ако жалбоподателката претендира собственост върху него, това си право следва да установи по общия исков ред. Постройките (бунгала), подробни описани в заявлението, в документите за собственост на жалбоподателката и в заключението на експертизата не са нанесени в кадастралната карта. В кадастралния регистър не е отразен техен собственик. Жалбоподателката е установила с допустими писмени доказателства правото на собтвеност върху процесните бунгала. По отношение на това право няма спор. Няма спор и по отношение на обстоятелството, че е налице непълнота на кадастралната карта и кадастралния регистър за тези постройки и техния собственик. Необоснован и незаконосъобразен е изводът на съда, че процесните бунгала на представляват кадастрална данна по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКИР - сграда. Те били сглобяеми и не били трайно прикрепени към терена поради което представлявали паянтова стопанска сграда без масивни основи по смисъла на чл. 43, ал. 4, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. Легалното определение за сграда по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКИР е дадено с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Сграда по смисъла на посочената норма е сграда на основното застрояване, както и постройки от допълващото застрояване (спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни). В заключението на експертизата подробно са описани вида и предназначението на бунгалата - едно от тях е със столова, помещения за обитаване и санитарен възел, останалите бунгала също се състоят от помещения за обитаване и санитарен възел и едно бунгало е с характер и предназначение за склад. Всички бунгала за изградени върху бетонова основа. Съгласно вида на постройките и тяхното предназначение, в нарушение на материалния закон съдът е приел, че те представляват паянтови стопански постройки без масивна основа. Бунгалата са сгради за обслужваща дейност съгласно чл. 39, ал. 1, т. 7 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предназначението им е установено от събраните по делото писмени доказателства, които установяват, че всички те представляват почивна база за отдих, а не за стопански постройки за стопанска дейност по смисъла на чл. 43, ал. 4, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че решението на Бургаския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на Мария Димчева Попова срещу мълчалив отказ на началника на СГКК за изменение на КК и КР с нанасянето на сгради в имот с идентификатор 00878.107.427 и записването в кадастралния регистър като техен собственик Мария Димчева Попова е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени мълчаливия отказ на началника на СГКК Бургас в посочената у част и преписката да се върне за ново произнасяне от административния орган съобразно дадените указания. Решението на Бургаския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на Мария Димчева Попова срещу мълчалив отказ на началника на СГКК Бургас да измени кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор 00878.107.427 и записването на Мария Димчева Попова за негов собственик е законосъобразно. В тази част следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателката претендира разноски по делото. Установени са такива в размер на 15 лв. - държавна такса 10 лв. за първа инстанция и държавна такса 5 лв. за касационна инстанция. Не са представени доказателства за друг вид разноски и техния размер. По изложените съображения Върховният административен съд