Решение № 14577 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2013 г.
ВАСII отделение06.11.2013 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16/9.04.13 г., постановено по адм. д. № 253/12 г. по описа на Административен съд-Габрово. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 14577 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Румяна Генчева Лазарова от гр. Габрово против решение № 16/9.04.13 г. по адм. д. № 253/12 г. по описа на Административен съд-Габрово с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът по касационната жалба, Началник РДНСК Северен централен район, не взима становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Оспорена от касатора Лазарова в първата инстанция е Заповед № ДК-02-СЦР-114/29.10.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, Началникът на РДНСК Северен централен район е наредил премахване на незаконен строеж "Жилищна сграда", находящ се в УПИ IХ-79, поземлен имот с идентификатор 73290.615.218 по кадастралната карта на гр. Габрово с административен адрес с. Трънито, община Габрово. Оспорващата, легитимирала се като надлежен собственик на поземления имот и участвала в административната преписка, е посочена като адресат на заповедта. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването решение, Административен съд-Габрово е приел, че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. В мотивите на решението е проследен хода на административната преписка и е изложена констатация за процесуалнозаконосъобразното й процедиране. При установените по делото факти и обстоятелства относно вида на обекта, времето на извършването му, собственика на урегулирания поземлен имот и липсата на надлежно одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж, съдът е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, осъществен незаконно от собственика на терена. Решаващият правен извод относно неоснователността на оспорването е обоснован и в съответствие с материалния закон. Безспорно установено е, че жилищната сграда, представляваща строеж V-та категория / чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ/, е извършена без строителни книжа. Изработеният от касатора инвестиционен проект за жилищна сграда в имота е внесен в общинската администрация след извършване на незаконния строеж, като при одобряването му инвеститора е уведомен, че разрешение за строеж следва да бъде издадено след премахване на съществуващия незаконен такъв. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Установяванията по делото сочат, че при изграждане на процесната сграда е използвана част зида, на съществувалата в имота жилищна сграда, строена през 1914 г., предвид което строежът не попада в определението за реконструкция по § 5, т. 44 ДРЗУТ. В резултат на извършените строителни и монтажни работи е осъществен нов строеж при ползвана част от зида на старата сграда и не може да става въпрос за увеличаване носимоспособността, устойчивостта и трайността на тази сграда. Строежът е определен като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което доводът относно претенцията за изменение на устройствения план и незаконосъобразно отказано спиране на производството по издаване на процесната заповедта са неотносим към правилността на обжалваното решение. Съответствието на инвестиционния проект за нова жилищна сграда в имота с действащия към момента на одобряване подробен устройствен план няма отношение към констатацията, че строежът, проверен в процедурата по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е извършен без строителни книжа. Разпоредбата на § 127 ПЗРЗИДЗУТ, ДВ бр. 82/12 г., в сила от 26.11.12 г. към датата на издаване на процесната заповед не е била част от действащото право и предвидените с нея условия за търпимост не следва да бъдат обсъждани. Дори заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ да бе издадена след влизане сила на тази норма, строежът като извършен през 2011 г. не попада в приложното й поле - по отношение незаконни строежи, извършени до 31 март 2001 г. С оглед изложеното обжалваното решение се явява постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение