Решение № 7936 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2009 г.

Решение № 7936 от 16.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Петър Иванов Арабаджийски чрез процесуалния му представител - адвокат Иванка Барбова против решение № 3 от 7.01.2009 година по адм. дело № 557/2008 година на Пазарджишкия административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу заповед № 103-00-232 от 10.05.2008 година на кмета на община Брацигово. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна дава писмено възражение за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна не взема отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че в производството по определяне застроената част на имота не се изследват въпросите, свързани със законността на построените в него сгради. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Петър Иванов Арабаджийски против заповед № 103-00-232 от 10.05.2008 година на кмета на община Брацигово. С нея на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрено решението на техническата служба и целият имот № 10.02 по помощния план на града с площ от 2.000 декара е определен за застроен. Отделно от това със заповедта е постановено, че имотът не се възстановява, тъй като части от него попадат в терени с реализирани мероприятия - публична общинска собственост - улици и зелени площи и в частен застроен терен. Възраженията са били за противоречие с материалния закон и за несъответствие с целта му. Допълнително в хода на съдебното производство са въведени и доводи за нищожност, тъй като кметът се е произнесъл по възстановяване собствеността върху имота, а решаването на този въпрос е единствено от компетентността на ОСЗ. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че с решение № 8 от 28.11.1992 година поземлена комисия Брацигово е отказала да възстанови на Петър Иванов Арабаджийски правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2.000 декара, пета категория в местността "Банището" в землището на град Брацигово поради липса на скица и удостоверение, както и поради това, че имотът попада в приложното поле на на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Жалбоподателят е провел процедура по чл. 13а ППЗСПЗЗ за нанасяне на имота в помощен план. С протоколно решение № 9 от 20.06.2007 година съставената комисия е приела помощния план в частта му, в която е заснет имот 10.02, собственост на жалбоподателя. След това е изпълнена и процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като целият имот е определен за застроен. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. От заключението й се установява, че имот 10.2 попада в югозападната част на УПИ - VI в кв. 111, отреден за фабрика за бутилиране на минерална вода. Върху процесния имот е разположена част от сградата на изградения завод; друга част е озеленена и върху трета част е прокарана улица. При тези данни по делото, съдът е приел, че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ има за единствена задача определянето на застроената част от бивш земеделски имот, попадащ в строителните граници на населеното място. Извън неговия обхват остават всички правни въпроси, свързани със законността или незаконността на изградените постройки и технически съоръжения, както и самото възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, респективно отказа за това. Приложил е разпоредбата към конкретната хипотеза с установените за разрешаването й правно релевантни обстоятелства и е приел, че целият имот, бивша собственост на жалбоподателя с площ от 2.000 декара е обхванат от такива мероприятия. Въз основа на това е счел за законосъобразна оспорената заповед за одобряване решението на техническата служба за определяне на имот 10.2 изцяло за застроен. На следващо място е разгледал възражението за нищожност на заповедта в частта й, в която е посочено, че имотът не се възстановява. В тази връзка е приел, че тя няма самостоятелно значение, тъй като единствено общинската служба по земеделие и гори е компетентна да се произнесе по този въпрос. По изложените съображения е приел жалбата изцяло за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу заповедта за определяне на целия имот за застроен и неправилно в останалата му отхвърлителна част. Действително съгласно уредбата на реституционния процес в ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му след нанасяне на процесния имот в помощния план по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ, е следвало да се определи застроената част от него. Това е от компетентността на техническата служба, чието решение се ободрява от кмета на общината. Видно от съдържанието на правомощията му по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ той е компетентен единствено да одобри, респ. да не одобри решението на техническите органи относно обстоятелството дали имотът е зает от благоустройствени мероприятия или е свободен от такива. Това е направено в първата част на оспорената заповед, като индивидуалния административен акт, с който приключва конкретният етап от цялостното реституцинно производство. Видно от всички писмени доказателства по делото, в това число и от приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, имот № 10.2 изцяло е зает от такива мероприятия. Поради това заповедта в частта й, в която е определена цялата му площ от 2.000 декара за застроена е законосъобразна и жалбата срещу нея в тази й част е неоснователна. Като я е отхвърлил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В същото време обаче от съдържанието на заповедта е видно, че кметът на общината изрично е постановил в заповедта, че имотът не се възстановява, тъй като попада в терен с реализирани мероприятия. Произнасянето по въпроса за възстановяването, респ отказът да се възстанови собствеността е извън материалната компетентност на този административен орган. Единствено компетентен да постанови решение по чл. 14 ЗСПЗЗ е общинската служба по земеделие. Съдът неправилно е разтълкувал и придал друг смисъл на категорично изразеното волеизявление в тази му част и по този начин се е стигнало до постановяване на необоснован съдебен акт. Решението в тази част следва да се отмени, като вместо това се обяви нищожността на заповедта в частта й, в която е постановено, че имотът не се възстановява. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на касатора в писмената му защита, ще следва общината да му заплати направените разноски в размер на 100 лева - адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 100 лева - възнаграждение за вещото лице. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение