Решение № 396 от 1.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 310/2010 г.

Решение № 396 от 1.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 310/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 189/2009 г. на Апелативен съд гр. Варна е подадена касационна жалба от подсъдимия К. М. М., с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Частния обвинител Ю. Б. не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 28.12.2009 г. постановено по внохд. № 189/2009 г. на Апелативен съд гр. Варна е потвърдена присъда по нохд. № 4/2009 г. на Окръжен съд гр. Шумен, с която подсъдимия К. М. е признат за виновен в това на 5.02.2008 г. на път I-7 край гр. Шумен, при управление на товарен автомобил с дк № Н 71 10 АМ, с прикачено ремарке нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Б., като деянието е извършено при условията на независимо съпричинителство, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. В НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. ПО ЖАЛБАТА на под. М.: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения касаят нарушено право на защита, произтичащо от "неустановено място на произшествието" и неверни отразявания в протокола за оглед, както и "лишаване от законово установения седем дневен срок да приведа въззивната си жалба в съответствие с изискванията на закона", в резултат на което въззивното производство било незаконно. Доводите са неоснователни и сочат на категорично неразбиране на чл. 348, ал. 3 НПК. Правото на защита на подсъдимия е осъществено в пълнота, а на възраженията за мястото на станалото ПТП подробно са отговорили и двете инстанции по същество и особено първата на л. 278-280 от мотивите. Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона. Подсъдимият не е обезопасил авариралия товарен автомобил, ремаркето е заело цялата лента за движение на автомобила, управляван от пострадалия, поради която причина последният е навлязъл в насрещната лента, където се е ударил в правомерно движещ се автомобил. Категорично са установени допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение и причинната им връзка с настъпилия вредоносен резултат. При наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав съдът е имал основание да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия по обвинението, така, както е възведено. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение приели са, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, отчетено е и съпричиняването на вредоносния резултат и наказанието от една година лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение правилно и законосъобразно, а жалбата на подсъдимия М. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение