Решение № 8979 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2012 г.

Решение № 8979 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Айше Ахмед Сантурска, Мустафа Ахмед Сантурски и Махмуд Ахмед Сантуров, с. Краище, Община Белица, обл. Благоевград, против Решение № 53/13.01.2012 г., постановено по адм. д. № 575/2011 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Малин Москов Драсков против Заповед № рд-18-22/19.04.2011 г. на ИД на АГКК, София, с която е одобрена КК и КР за землището на с. Краище, община Белица, област Благоевград, в частта й относно отразената граница на имот с идентификатор 39270.1.466 и имот с идентификатор 39270.1.463. Съдът е отменил заповедта в атакуваната й част като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно приетата експертиза, границата между имотите не е заснета както е била материализирана към датата на заснемането й. Това, при липсата на регламентирани знаци и на посочени гранични точки, не съответства на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. на МРРБ. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от т. 1 до т. 5 и правилно е съобразена от съда при крайния му извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е съобразено и с разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗКИР, като изводите в тази насока са обосновани от доказателствата по делото. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав