Решение № 7977 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6594/2018 г.

Решение № 7977 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6594/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. М. А., ЛНЧ **********, гражданка на Ирак, лично и като майка и законен представител на М. А. К., ЛНЧ ********** с посочен адрес в гр. Х. - РПЦ и служебен защитник - адвокат Н., против решение № 239 от 30.3.2018 г., постановено по адм. дело № 140 по описа за 2018 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 247 от 30.01.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която й е било отказано на нея и като законен представител малолетното й дете М. А. К. на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Твърди, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи и иска отмяна на решението на административния съд със законните последици. Ответникът по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че решението на съда е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жлба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното решение, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на първоинстанционен контрол пред административния съд е било решение № 247 от 30.01.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с която на касаторката е било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. За да отхвърли жалбата, съдът е приел и обсъдил с пространни мотиви фактите от бежанската история на жалбоподателката, констатирал е, че чужденката не е разполагала с никакви документи за самоличност и установяването й е въз основа на дадена от нея декларация, обсъдил е подробно всички нейни твърдения, анализирал е доказателствата за страната на произход и е направил фактическите изводи, че не са представени и събрани данни за наличието на визираните в закона основания за уважаване на искане за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Бежанската история е идентична с тази на множеството, искащи закрила. Твърди се, че лицето е напуснало Ирак през 2017 г., преминала е в Турция - където е останала две седмици и в България е влязла нелегално през август 2017 г. Две седмици по късно е била заловена на румънската граница. Историята в Ирак е била обвинена, че на нейни съседи е била отвлечена дъщеря, която била шиит, чиито близки били поискали от нея 50000 долара, които тя нямала и се страхувала от отмъщение. Не се е оплаквала или твърдяла, че спрямо нея е имало насилие по религиозна, етническа, политическа или друга насока. В административното производство са били уведомени всички агенции, с възможност да вземат относими към конкретния случай становища - Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за закрила на детето. Съдът е обсъдил всички тези факти и е направил правните изводи, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция доводите в касационната жалба са пространни и отразяват в голяма степен въоръжените конфликти в Ирак и конкретно в областта И. К. Липсват изложение, касаещо конкретиката на процесния казус. Представят се и писмени доказателства - два броя документи. Първото е писмо-заплаха, преведено от арабски, където са визирани заплахи спрямо нея. Документът е копие, почти неразличимо. Второто е писмо до полицейски участък - Микдамия относно документи за разследване на убийство на нейния съпруг е с дата 16.12.2016 г. на Висш съдебен съвет председателство на Федерален апелативен съд в Дияла. Данните от това писмо не променят извода за заплаха към нея, която да е поради етническа, религиозна или друга принадлежност. Третият документ е копие на лична карта, която също е много неясна. И макар да установява евентуално нейната самоличност, това не променя липсата на бежанска история, която да обоснове друг извод. Всички тези доказателства не променят направения краен извод на първата инстанция. Като допълнение в настоящето производство е приета и докладна записка на директора на РПЦ Харманли, вх. № 330 от 8.5.2018 г., че лицата М. М. А. и М. А. К. са в неизвестност от 2.5.2018 г. В производството пред Административен съд - Х. не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налице е обоснованост и е постановено в съответствие с материалния закон. Не е налице достоверна информация относно обстоятелства, налагащи извод за наличие на заплаха и преследване поради етническа, религиозна и всякаква друга принадлежност. Както и няма данни за принуда, която е наложила напускането на родната страна поради наличие на реална опастност от тежки посегателства, изтезания или нечовешко отношение, както и поради наличие на други данни за преследване. Правилен е изводът, че интервюиращият орган е провел интервю е и осигурил достатъчно възможност на лицето да докаже наличието на бежанска история. Административният орган е разгледал всестранно доводите и данните и е постановил решение спрямо тях. Страхът от преследване и опастност следва да е съвсем конкретен и да има някаква обективна причина за това по основанията, конкретно посочени в закона. В случая такава не се сочи. Поради което съдът е направил законосъобразни изводи. Оплакванията в касационната жалба са общи, свързани със страната на произход, но липсва каквато и да било конкретика, която би обусловила друг правен извод. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение