Решение № 2079 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2643/2016 г.

Решение № 2079 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2643/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Х. А., гражданин на Ирак против решение № 47 от 04.01.2016 г., постановено по адм. дело № 10143/2015 г. по описа на Административен съд- С. град. К. чрез служебния му защитник адв. П. Василев твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Н. Х. А., не се явява и не се представлява. Ответникът, заместник-председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Славова, която оспорва касационната жалба, представя писмени доказателства, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно развити от нея в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Н. Х. А., гражданин на Ирак, срещу решение № 7798/23.09.2015 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е правилно, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на Н. А. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта относно причините същият да напусне държавата си по произход, обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му, както и причините за нежеланието му да се върне в родината си. Съдът, изхождайки от понятието "преследване" и възможните му форми и на база съдържанието на протоколите от проведените с чужденеца три интервюта, е приел, че спрямо Абдулла не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът се е позовал на отговорите, дадени от Абдулла на конкретно отправените му въпроси от интервюиращите органи при ДАБ, в които самият чужденец не твърди да е бил преследван или заплашван поради причини, свързани с неговия произход, раса, религия, партийна принадлежност или политически убеждения. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак към датата на постановяване на административния акт, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Н. А. на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. В тази връзка административният съд се е позовал на Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С - 285/12 г., с което е дадено по-свободно тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 във вр. с чл. 2, б. "д" от същата директива относно понятието "въоръжен конфликт". Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- С. град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Абдулла факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Обосновано съдът е заключил, че изложената от Абдулла бежанска история е вътрешно противоречива, което я прави и недостоверна- на едно от интервютата си като причина за напускане на Ирак чужденецът сочи взривяване на стопанисвания от него ресторант, а в други интервюта подменя причината за напускане на страната - положението в Ирак и упражняван спрямо него рекет от страна на шиитски милиции, отказът на Абдулла да плати този рекет, в резултат на което интернет-кафето му било взето от тях / а не взривено/. Тези разминавания в бежанската история на Абдулла, както и фактът, че след като четири месеца е пребивавал легално в Турция, е преминал нелегално в България и е бил заловен на границата ни със Сърбия, опитвайки се да продължи към Германия, указват на това, че причините да напусне Ирак са по-скоро икономически и не се основават на основателен страх от преследване в държавата му по произход. Подобен извод се затвърждава и от отговора на последния, поставен му въпрос от последното, проведено с него интервю -Абдулла иска да живее нормално и да развива бизнес. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Н. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Ирак към месец януари 2017 г., която, предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, обществено-политическата обстановка в Ирак и в частност - в гр. Б., от където е касационният жалбоподателят, макар напрегната и динамична, не може да бъде характеризирана с безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила както в светлината на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, така и в светлината на по-новото решение на Съда на ЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/2012 г. Липсват данни Н. А. като арабин - сунит при евентуалното си завръщане в Багдат да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по см. на чл. 9 от ЗУБ. Съдържащите се в справката от м. януари 2017 г. данни сочат на реална опасност от обществено насилие само спрямо представители на малцинствените групи язиди, туркмени, християни, към които Абдулла не принадлежи, и то само в определени части на страната - гр. М., И. К. и др., сред които обаче не попада столицата Багдад. Горните изводи не се опровергават от представените от служебния защитник на касатора извлечения от Уикипедия за спецификите и действията на милицията " Аса"иб Ахл ал Хак", доколкото данните за дейността на тази групировка са неактуални- датират от 2007 най късно до 2014 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение