Решение № 7873 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8314/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс Касаторът Комисия за енергийно и водно регулиране/КЕВР/, представлявана от председателя доц. д-р И. Иванов , чрез главен юрисконсулт Т. Бельова, обжалва Решение 13171 от 29.07.2024г., постановено по адм. дело 10243/2023г. по описа на Административен съд-София - град, с което решение по жалба от Г. Я. съдът е отменил Решение Ж-827 от 27.09.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, съобразно мотивите на постановеното съдебно решение. Според КЕВР, атакуваното решение е неправилно - поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение изцяло. Навежда доводи , че в разпоредбата на чл.146 от АПК са посочени основанията за оспорване на административните актове, които ако са налице във всяка конкретна хипотеза водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита, че в конкретния случай не е налице основание по чл.146 от АПК, което да доведе до отмяна на акта на КЕВР като незаконосъобразен и че това е довело до постановяването на незаконосъобразен съдебен акт от страна на АССГ. Подчертава, че правомощието на КЕВР да разглежда жалби е разписано в чл.22, ал. 1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ и конкретно, че съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са в наредбата по чл. 60 - Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката - НЛДЕ (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013г.), Глава девета. Касаторът е категоричен, че с обжалваното решение на КЕВР, основание чл.22,ал.1 и ал.7 от ЗЕ във връзка с чл. 147,ал. 1 от НЛДЕ, Комисията е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. Е-11Г-00-7 от 22.06.2022г., подадена от Г. Я. срещу Електроразпределение Юг ЕАД, като от страна на КЕВР е спазена процедурата, предвидена в чл.145 от НЛДЕ, а именно - след приключване на проверката по жалбата е изготвен доклад и проект на решение, в които са отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните основания, както и са приложени събраните по административното производство доказателства. Сочи, че докладът, проектът на решение, жалбата и преписката по нея са внесени за разглеждане от Комисията в закрито заседание и е взето решение с два гласа за, от които един глас на член на Комисията със стаж в енергетиката, за което е съставен протокол от проведеното закрито заседание на КЕВР. На следващо място, КЕВР намира, че са спазени и изискванията за форма на акта, като Решение Ж-827 от 27.09.2023 г. на КЕВР, съдържа фактически и правни основания, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, както и че в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Посочва, че административният орган е изложил точно, ясно и обективно установените факти и обстоятелства и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи, позволяващи еднозначно да се изведе волята му за издаване на административния акт. Счита, че въпросното Решение Ж-827 от 27.09.2023 г. на КЕВР е постановено в рамките на предоставената от закона възможност за преценка и че от страна на Комисията няма превратно упражняване на власт, поради което и не е налице и несъответствие с целта на закона. Намира, че Решение Ж-827 от 27.09.2023 г. на КЕВР е постановено изцяло в съответствие с материалния закон и че като е приел обратното, АССГ е постановил неправилно решение, което решение следва да бъде отменено , с произтичащите от това правни последици . В касационната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и поради това, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и в частност и приложено писмо от главния архитект на община Хасково, в което изрично е посочено, че обект силажна яма, находяща се в ПИ47055.83.54 по КК на землище с.Мандра не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Отбелязва се, че АССГ в постановеното решение не посочва, че този документ, издаден от главния архитект на община Хасково в това му качество, осъществяващ дейност по архитектура, градоустройство, строителство и иновации в община Хасково и който документ е официален свидетелстващ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила, съгласно чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Сочи, че видно от развилото се съдебно производство пред АССГ, няма данни да е проведено производство по оспорване на представения пред съда документи и че официалният удостоверителен документ, издаден от главния архитект на община Хасково, обвързва решаващия съдебен състав при постановяване на решението, че фактите, които са предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа в рамките на своята удостоверителна компетентност, са се осъществили така, както е указано в него. Счита, че необсъждането на тези въпроси и тези доказателства от административния съд води до неправилност на постановения съдебен акт. Касаторът намира за неоснователни инвокираните доводи за неправилно тълкуване на нормите на чл.4,ал.1,т.9 от Наредба6 от 24 февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6). Не на последно място, изтъква, че в постановеното съдебно решение на АССГ, самостоятелни мотиви на съда по спорните факти липсват, а фактическата обстановка по спора не е надлежно установена и че съдът не е извършил самостоятелни фактически установявания, без да е ясно какви са изводите му относно спорните по делото факти, поради което изложените от него изводи по правото не кореспондират на действителния доказателствен материал. Твърди се, че съдебният състав не е изложил самостоятелни мотиви по фактите, не е обсъдил събраните по делото доказателства, с оглед на което счита, че са налице съществени процесуални нарушения, довели до липса на фактически и правни изводи и представляващи самостоятелно основание за отмяна на решението на АССГ като неправилно. Подчертава, че съдебният акт следва да се основава на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства и факти по делото, които да бъдат обективирани в мотивите към него, което в конкретния случай съдът не с извършил. Изтъква, че съдът във всеки един случай е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не и че именно този отговор е израз на задължението на съда да провери изцяло законосъобразността на акта на КЕВР, като резултатът от тази проверка не може да е формален, а винаги трябва да бъде обективиран в мотивите на съдебния акт, така че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени и че всяко отклонение от тези принципи представлява съществено процесуално нарушение. КЕВР твърди, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния и процесуалния закон и че като не е изяснил и обсъдил всички относими факти и обстоятелства при постановяване на съдебния акт, АССГ е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Аргументирал се, че мотивите на съдебния акт трябва да съдържат изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводите за приложението на закона. Обосновал се, че нарушаването на изискването за мотивираност, както и недостатъците на мотивите са основание за отмяна поради неправилност на постановеното решение. Изтъква, че пороците при формиране на правните изводи на съда, липсата на мотиви или погрешни мотиви са пороци, които водят до неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Сочи, че съдът трябва да изложи в мотивите защо дава вяра на едни, а отхвърля други доказателства, като обсъди всяко доказателство, а в настоящето съдебно решение на АССГ, се съдържа само общата фраза, че решението е основано на съвкупната преценка на събраните доказателства, както и декларацията, че дадено положение се приема за установено, но че всъщност липсват мотиви. Според касатора, след като в мотивите на съдебния акт не се съдържа позоваване на конкретна правна норма, която регулира спорното правоотношение, съдът е постановил необосновано и неправилно решение. Изтъква се, че първоинстанционният съд е изходил единствено от фактическото положение, за да приеме, че жалбата на Г. Я. е основателна, което е изцяло в противоречие със задължението на съда да упражни контрол по законосъобразност на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Подчертава се, че съдът не е съпоставил отношенията между страните с действащата правна уредба, и че което ако беше сторено, то това би довело до различен от направения по делото краен извод. С тези доводи КЕВР моли съда да постановите решение, с което да отмени изцяло Решение 13171 от 29.07.2024 г., постановено по адм. дело 10243/2023г. по описа на Административен съд - София-град, като неправилно и необосновано. В хода на съдебното производство пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата си по развитите в нея доводи за неправилност на решението на АССГ и моли жалбата му да бъде уважена, като решението на първоинстанционния административен съд бъде отменено - като неправилно, с произтичащите от това правни последици, както и в полза на касатора да бъдат присъдени направените разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Г. К. Я., чрез процесуалния си представител адв. С. Димова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са нарушени императивни материално-правни разпореди. Намира, че административният съд е изяснил и обсъдил всички относими факти и обстоятелства, мотивирано и подробно ги е обсъдил и е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Изтъква, че правилно съдът е приел, че изградената силажна яма е със специална конструкция, но представлява строеж със самостоятелно предназначение и идентификатор и че отговаря на легалната дефиниция за строеж. В заключение, ответникът моли касационната жалба да бъде оставена без уважение - като неоснователна, а решението - като правилно да бъде оставено в сила, както и в полза на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът Енергоразпределение ЮгЕАД не взема становище по касационната жалба . Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор Филипова, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Счита, че не са налице твърдените касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК и предлага на касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да остави решението в сила - като правилно. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, като обсъди доводите а страните, прецени събраните доказателства, приема за установено следното : Предмет на обжалване е Решение13171/29.07.2024г., постановено по адм.д.10243/ 2023г. по описа на Административен съд София град, с което съдът е отменил по жалба на Г. К. Я., с адрес: гр. Кърджали, Решение Ж-827/27.09.2023 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство по жалба на лицето от 22.06.2022 г., върнал е преписката на КЕВР за ново произнасяне, по жалба вх. Е-11Г-00-7/ 22.06.2022 г., срещу Електроразпределение Юг АД, съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, както и е осъдил КЕВР да заплати на Г. К. Я. сумата от 1010 лв. , представляваща разноски в производството. За да постанови решението си АССГ, анализирайки в съвкупност надлежно събраните в хода на съдебното производство доказателства е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, че процесното решение съдържа, всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, послужили за издаването му, и отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК., както и че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения акт. АССГ е счел обаче, че оспорваният акт е материално-правно незаконосъобразен, тъй като е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Съдът се е мотивирал, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм./, действащ към момента на подаване на заявлението, за присъединяване до електроразпределителното дружество, за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа, се подава писмено искане до съответния мрежови оператор по местонахождение на обекта за електроснабдяване на съществуващ обект, който не е присъединен към електрическата мрежа, както и че по смисъла на § 5,т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74,ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Базирайки се на визираните правни норми съдът е намерил за безспорно, че строежи са както сградите, така и постройките и се е позовал на влязлото в законна сила и задължително за този съд Решение 11744/ 29.11. 2023 г. по адм. дело 6352/2023 г. по описа на ВАС, ІІ отделение, че обектът силажна яма в ПИ с идентификатор 47055.83.54, находящ се в с. Мандра, притежава характеристиките на строеж-сграда по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. Съдът се е аргументирал, че е налице окончателно Решение 11744/29.11.2023 г. по адм. дело 6352/ 2023 г. по описа на ВАС, ІІ отделение, в което е посочено, че обектът силажна яма в ПИ с идентификатор 47055.83.54, находящ се в с. Мандра, притежава характеристиките на строеж-сграда по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ и е приел , че от представените по делото доказателства Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез продажба на търг 169, том ІІ, дело 902/1995 г. /лист 12-13 от делото/, Скица на сграда с 15-551764-26.05.2021г. за сграда с идентификатор 47055.83.54.1 /лист 16 от делото/, както и Скица на сграда с 15-551777-26.05.2021 г. за сграда с идентификатор 47055.83.54.2 /лист 18 от делото/ - се установява, че жалбоподателят е собственик на ПИ, както и че в имота има селскостопанска сграда, а въз основа на тези констатации е намерил за необоснован извода, направения в оспореното решение на КЕВР, че заявеният от жалбоподателя обект за присъединяване не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗР на ЗУТ. Съдът се е мотивирал защо не кредитира писмото, съобразено от КЕВР при издаване на оспорваното решение, доколкото в това писмо, изпратено от Главния архитект на община Хасково на 08.12.2021г./лист 42 от делото/, е посочено, че силажна яма в ПИ с идентификатор 47055.83.54, находящ се в с. Мандра, не представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ, тъй като при извършена проверка на място е установено, че се състои от две преградни стени от каменна зидария с височина около 100 м., а именно че нито в административното производство, нито в съдебното производство са представени документи, обективиращи резултатите от извършената на място в ПИ, собственост на жалбоподателя проверка, поради което не става ясно въз основа на какви данни, събрани по надлежния ред, е формиран изводът от главния архитект на община Хасково, че процесната силажна яма не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съдът приема за основателно направеното в жалбата възражение, че именно редът за присъединяване по чл. 4, ал. 1, т. 10 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /отм/, е приложим, а не посоченият от електроразпределителното дружество по чл. 4, ал. 1, т. 9 от Наредбата, касаещ незастроен имот. С тези мотиви АССГ е отменил оспореното решение на КЕВР като незаконосъобразно и върнал е преписката за ново произнасяне от КЕВР и е дал задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД за изготвяне на ново становище за присъединяване на обект силажна яма, находящ се в поземлен имот с идентификатор 47055.83.54, с. Мандра, община Хасково, м.Ятаклъка, както и е указал, че в случай, че КЕВР установи, че изискуемите ел. съоръжения не са изградени, това не е пречка за оператора да проучи условията за присъединяване на обекта собственост на жалбоподателя и да даде указания относно необходимостта от изграждането им. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която подлежащия на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, като правото на касационно оспорване е упражнено в срока по чл.211 , ал.1 от АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на обективно изяснената фактическа обстановка, след обсъждане на доводите и възраженията на страните и след задълбочен правен анализ на релевантните по спора факти, първоинстанционният съд е формирал обосновани решаващи изводи, за отмяна на оспореното РешениеЖ-827/27.09.2023г. на КЕВР и за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Доколкото касационната инстанция изцяло споделя мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт същите не следва да се повтарят, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият състав на Върховния административен съд препраща към тях, като мотиви на собствения си акт. По отношение доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение съдът намира същите за неоснователни и бланкетни. Вярно е , че разпоредбата на чл.146 от АПК регламентира основанията за оспорване на административните актове, както и че съдът е длъжен при оспорване на един административен акт да извърши проверка за законосъобразност на всички основания, включително и на тези, които не са посочени от жалбоподателя. Противно на касатора, касационната инстанция намира за правилен и обоснован от събраните доказателства изводът на първоинстанционния съд, че Решение Ж-827/27.09.2023г. на КЕВР е незаконосъобразен административен акт, издаден при неправилно приложение на материалния закон. Правилно Административен съд София град е счел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържащ всички изискуеми реквизити, съобразно чл.59 от АПК, но при неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Административният съд - София град законосъобразно се е позовал на силата на присъдено нещо - влязлото в законна сила Решение 11744/29.11.2023г. по адм.д .6352/ 2023г. по описа на Върховен административен съд относно статута на обект силажна яма в поземлен имот с идентификатор47055.83.54,находящ се в с.Мандра, а именно - че представлява строеж сграда по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и аргументирано е посочил защо не следва да се кредитира представеното писмо , изпратено от Главния архитект на Община Хасково от 08.12.2021г./л.42 от делото/. Споделими изцяло от настоящият състав на Върховен административен съд са мотивите на АССГ, че обстоятелството ,че въпросната сграда има характеристиките на строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ е безспорно установено с влязъл в законна сила съдебен акт и това обстоятелство не може да бъде оборено посредством писмо, макар и издадено от Главния архитект на общината, тъй като липсват данни дали на главния архитект е известно въпросното съдебно решение, както и въз основа на какви доказателства е издадено въпросното писмо. Опровергани по безапелационен начин са доводите на касатора, че решението на АССГ е неправилно и трябва да бъде отменено поради липса на мотиви. Съдът, въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните факти е изложил задълбочени и кореспондиращи с доказателствата аргументи защо приема, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен. АССГ е дал отговор в мотивите на постановения съдебен акт както на доводите, наведени от жалбоподателя, така и на тези, изложени от издателя на обжалваното решение ,и се е мотивирал по всеки от тези доводи защо ги приема, респективно-защо ги счита за неоснователни. Категорично решението на АССГ е мотивирано по начин, че за страните да е ясно как е формирана волята на съда . Мотивите на конкретното съдебно решение съдържат изложение за приетото за установено от фактическа страна, за доказателствата, въз основа на които са установени релевантните за конкретния правен спор факти, приложимите правни разпоредби и доводите на съда защо приема, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Константна е съдебната практика, че обстоятелството, че въз основа на събраните доказателства съдът извежда други, различни изводи от тези, които според страната трябва да бъдат направени, не прави съдебния акт неправилен. Не бива да се забравя,че при липсата на регламентация относно задължителния обем и съдържание на съдебния акт същият се счита мотивиран когато в него ясно и разбираемо са изложени аргументите на съда по всеки един довод на страните и доколкото в конкретния случай в мотивите на обжалваното решение такова изложение на мотивите, въз основа на което е постановен съдебния акт е налице, то актът е мотивиран, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход от правния спор касаторът няма право на разноски. Основателно е искането на ответника Г. К. Я. за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., представляващи адвокатско възнаграждение, поради което следва да бъде осъдена КЕВР да заплати на Г. Я. сумата 1000лв., Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с обема от процесуални действия, извършени от адвоката. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение