Решение № 7285 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 643/2014 г.

Решение № 7285 от 29.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 643/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет гр. Варна срещу решение № 2939/19.11.2013 г. по адм. д. № 4080/2012 г. на Административен съд гр. Варна в частта, с която е отменено решение № 552-6/26. и 27.07.2012 г. на Общинския съвет гр. Варна относно имот, пл. № 1586 досежно проектираната пешеходна пътека. Счита решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, претендира отмяната му и разноски по делото. Ответницата по касационната жалба Живка Георгиева Вълканова в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Живка Георгиева Вълканова срещу решение № 552-6/26. и 27.07.2012 г. на Общинския съвет гр. Варна, с което е одобрен план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост - ПУП-ПУР на кв. "Изгрев", м. "Франга дере" и "Какарджа" и СО "Сълзица" в това число и схеми: водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план-схема за вертикално планиране и комуникационно-транспортна схема в частта за имот 1586. С обжалваното решение съдът е отменил решението в обжалваната му част досежно имот. Развил е доводи, че имотът се засяга от предвижданията на улица ІV клас, при които предвиждания липса на преценка от страна на Министерството на околната среда и водите или от РИОСВ - Варна за необходимостта или не от екологична оценка с оглед намиращото се в имота на жалбоподателката пред първата инстанция дълготрайно декоративно дърво - липа. На второ място, според съда, има по-икономичен вариант при намаляване на пешеходната алея от 6,00 на 4,4 м, при който се запазва имотната граница на процесния имот. Приел е, че следва оспореният акт да се отмени и в частта за пешеходната пътека, намираща се откъм западната граница на имота и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението в частта досежно предвижданията на улица ІV клас е окончателно на основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ, тъй като тази улица е от първостепенната улична мрежа, като предмет на касационната жалба е само първоинстанционното решение в отменителната му част досежно проектираната пешеходна пътека към западната граница на имот пл. № 1586. Решението в обжалваната му част е материално незаконосъобразно: Плановете за регулация на улици и на поземлени имоти за обекти - публична собственост, какъвто е процесният оспорен ПУП, се изработва, без в тях да се определят вътрешните регулационни линии на имотите, които не се отреждат за обекти - публична собственост. Видно от заключението на вещо лице, процесният ПУР удовлетворява нормативните изисквания, без да засяга съществуващата в имота жилищна сграда, както и при разделянето на имота същият остава с площ, достатъчна и за двете части за лице при спазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В случая, с цел запазване имотната граница на имота на жалбоподателката пред първата инстанция съдът е приел, че следва предвидената с обжалвания ПУП-ПУР пешеходна пътека да се намали от 6.00 м. на 4,4 м. Целта запазване имотната граница от запад с намаляване на пешеходната алея е неоправдан, тъй като е по-благоприятен само за жалбоподателката. За административния орган е налице възможност за преценка при условията на оперативна самостоятелност каква да е ширината на пешеходната алея. В случая е преценено същата да е 6 м, като пешеходната пътека тангира с други имоти, а не само с този на жалбоподателката Вълканова. Поради това намаляването й с цел отнемане на по-малка площ от имота на жалбоподателката не удовлетворява обществения интерес, а само частен такъв. В този смисъл намаляването на предвидената пешеходна пътека ще се окаже по-икономичен вариант само за процесния имот, но не и за останалите имоти в обхвата на пешеходната пътека. Поради това решението в обжалваната му част е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, сторени пред първостепенната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение