Решение № 12518 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7164/2010 г.

Решение № 12518 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7164/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 423 от 19.04.2010 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1119/2009 г., с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 905612 от 29.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-153/8.07.09 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, в частта му относно непризнаване дължимост на лихва върху възстановената сума за периодите 29.06.07 г. - 6.02.08 г. и 30.04.09 г. - 14.05.09 г. и преписката е върната на компетентния орган за издаване на друг АПВ съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и недопустимост в частта му, касаеща периода 30.04.09 г. - 14.05.09 г., съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Корона екс" - ЕООД - гр. Бургас - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отмени АПВ в частта му относно непризнаване дължимост на лихва върху възстановената сума за посочените периоди, съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС в редакцията й до 19.12.2007 г. Според нея, данъкът се възстановява заедно със законната лихва за забава, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен, до окончателното му изплащане. Задължението за лихва възниква в срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС /ред. ДВ, бр. 63/2006 г./, който е 45-дневен и тече от подаването на последната справка - декларация /0200-0929499/14.05.07 г./ и изтича на 29.06.2007 г. В този смисъл е и нормата на чл. 129, ал. 6, изр. второ от ДОПК. Данъкът е възстановен на 14.05.09 г. и поради това, лихва се дължи също така и за периода от датата на издаване на АПВ до изплащането /30.04.09 г. - 14.05.09 г./. От фактическа страна по делото е установено следното: Със справка-декларация № 0200-0929499/14.05.07 г. "Корона екс" - ЕООД е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 47 828 лв. В срока за възстановяване е възложена ревизия със ЗВР № 987/11.06.07 г., която е приключила с РА № 2017/07.02.08 г. Със същия са определени задължения за внасяне на ДДС в размера на декларираните за възстановяване. С решение № 5285/22.04.09 г. по адм. д. № 15451/08 г. РА е отменен. С искане за прихващане и възстановяване № ИТ-004695/24.04.09 г. дружеството е поискало възстановяване на ДДС в размер на 47 828 лв. ведно с дължимата законна лихва за периода от 29.06.07 г., съгласно чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. С АПВ № 905612 от 29.04.2009 г. е възстановена сумата от 47 828 лв. и лихва в размер на 8 848.79 лв. за периода от 07.02.2008 г. /датата на издаване на отменения РА/ до 29.04.2009 г. /датата на издаване на АПВ/. В решението с № РД-10-153 от 8.07.09 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Бургас при ЦУ на НАП, с което е потвърден АПВ в обжалваната му част, е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 8 /изм., ДВ, бр. 108/19.12.07 г./, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на РА. Изводите на съда относно приложимостта на разпоредбата на чл. 92, ал. 8 в редакцията му до 19.12.07 г. са правилни и законосъобразни. В този смисъл ВАС се произнесъл и с решене № 1889/11.02.09 г. по адм. д. № 11310/08 г. За периода 29.06.07 г. - 6.02.08 г. лихвата е дължима. Неоснователен е доводът за недопустимост на решението в частта му, касаеща периода от датата на издаването на АПВ до датата на реалното възстановяване на данъка. Действително, към момента на издаването на АПВ тази дата не е била известна на органа, който го е издал. Това обстоятелство е установено в хода на административното обжалване. Няма пречка обаче, в съответствие с разпоредбата на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС в него да се възстанови сумата със законната лихва до датата на изплащането й, поради това, не е налице произнасяне свръх петитум, както твърди касаторът. Цитираната правна норма е правилно приложена от съда и в частта относно периода на дължимост на законната лихва от издаването на АПВ до изплащането на сумата, решението не е незаконосъобразно. Водим от горното, Върховния административен съд, Първо отделение,