Решение № 12464 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2010 г.

Решение № 12464 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-ка на РДНСК гр. Стара Загора, Югоизточен район, срещу решение № 92/24.03.2010 г., постановено по адм. д. № 645/2009 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, като в нея се развиват оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II-ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Стара Загора, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Господин Желев Георгиев от гр. Стара Загора, Заповед № ДК-10-24/10.11.2009 г. на н-ка на РДНСК гр. Стара Загора, с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ, е отхвърлена жалбата му срещу отказа на главния архитект на общината за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за "преустройство на офис, гараж и магазин в кафе-сладкарница", в УПИ Х-761, кв. 120 по плана на гр. Стара Загора, отменил и отказът и върнал преписката на главния архитект за ново произнасяне. За да постанови решението съдът приел, че заповедта и отказът са незаконосъобразни, тъй като условие за промяна предназначение и преустройство на обекти за нежилищни нужди в заварена жилищна сграда, е наличието на основанията по чл. 38, ал. 5 ЗУТ, както и че чл. 43, ал. 1 ЗУТ се прилага при разрешаване на ново строителство. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел и правните изводи, като правилно е приложен материалния закон. В конкретния случай е поискано одобряване на инвестиционни проекти и издаване разрешение за строеж за промяна предназначението и преустройство на офис, гараж и магазин, в "кафе-сладкарница", в съществуваща жилищна сграда, въведена в експлоатация през 1998 г. Отказът да се съгласуват и одобрят проектите и да се издаде разрешение за строеж е на основание липсата в проектите на места за гариране/паркиране, както и че е налице заповед на кмета на общината, с която се забранява преустройството на съществуващи гаражи с промяна предназначението им. Правилно е прието, че изискването за предвиждане в проектите и места за гариране/паркиране е предвидено в чл. 43, ал. 1 ЗУТ, но само за нови сгради, а в конкретния случай не се касае за такъв строеж, а за преустройство и промяна на предназначение на съществуващи обекти от нежилищни нужди, също в друг вид нежилищни нужди с обединяването им, в заварена сграда, поради което това законово изискване е неприложимо за случая. Освен това правилно е прието, че посочената заповед на кмета на общината също е неприложима, тъй като с нея по същество се постановява строителна забрана, каквато кметът на общината може да разпореди на основание чл. 198 ЗУТ, а съгласно ал. 2 на този текст, тя е за срок от 2 години, който е изтекъл на 10.01.2006 г., преди издаване на отказа и процесната заповед. С оглед изложеното при постановяване на решението съдът правилно е приложил материалния закон, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК