Решение № 6452 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2020 г.

Решение № 6452 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерство на външните работи (МВнР) чрез процесуалния му представител юрк. Т. К. срещу Решение № 4590 от 12.08.2020 г., постановено по адм. д. № 3469/2020 г. по описа на Административен съд – София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявения иск, алтернативно моли да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Д., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени устно в хода по същество, както и в депозирани по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, А. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д. Д., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по сьображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата, както и устно – в хода по същество. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по делото пред АССГ е образувано, след като с решение № 3818/12.03.2020 г. по адм. д. № 7967/2019 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение е отменено постановеното по адм. д. № 6727/2018 г. по описа на АССГ решение № 2620/16.04.2019 г. в частта му, в която МВнР е осъдено да заплати на А. В. сумата от 15016 лв., представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди, ведно с лихвата върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените на ищеца разноски, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В останалата част, с която е искът е отхвърлена за разликата над уважения размер от 15016 лв. до пълния претендиран размер от 29979 лв., решението като необжалвано е влязло в сила. С атакуваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е уважил предявения от А. В. иск по чл. 1 от ЗОДОВ, като е осъдил МВнР да му заплати сумата от 15016 лв. за периода от 25.09.2014 г. до 15.03.2016 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен мълчалив отказ на министъра на външните работи да издаде заповед за назначаването му на длъжност "дипломатически служител –ІV-та степен" в отдел "Икономически, финансови и административни въпроси на ООН" в Дирекция "ООН и сътрудничество за развитие" в министерството, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 28.06.2018 г. до окончателното й заплащане, както и разноски в размер на 5410 лв. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че съобразно мотивите на отменителното решение безспорно е установено наличието на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото тези мотиви е посочено, че такова обезщетение се дължи, но неправилно е определен размерът му. В изпълнение на дадените от ВАС в отменителното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане, задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, са изискани и представени доказателства за размера на възнаграждението за длъжността "дипломатически служител –ІV-та степен" в отдел "Икономически, финансови и административни въпроси на ООН" в Дирекция "ООН и сътрудничество за развитие" в министерството за процесния период. Въз основа на тях съдът е приел, че дължимото обезщетение следва да бъде изчислено на базата на месечно възнаграждение от 855 лв., като за претендирания период същото възлиза на общо 15105 лв. Предвид неоспорената и влязла в сила част на първоначалното решение на АССГ, административният съд е присъдил максималната възможна сума в размер на 15016 лв. Обжалваното съдебно решение е правилно. Безспорно установено по делото е, че са налице всички елементи от фактическият състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно въз основа на събраните по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция до размера от 15016 лв. е основателна и доказана. Съгласно действащата нормативна уредба определянето на индивидуалната работна заплата е в дискреционните правомощия на органа по назначаването. Това се потвърждава и от представените по делото Вътрешни правила за работната заплата (ВПРЗ), приети на 13.04.2014 г., според чл. 10, ал. 1 от които индивидуалните основни месечни заплати на дипломатическите служители се определят от министъра на външните работи, като включват компонента за длъжност съгласно приложение № 1 към Правилата и отчитат притежаваната квалификация, професионален опит и степен на кариерно развитие. Видно от представените по делото доказателства правилно АССГ е стигнал до извода, че ищецът реално притежава квалификация и опит в специфична област на външната политика, но при липсата на конкретно установено правило, не може да бъде установено как тези факти биха повлияли при формирането на размер на трудовото му възнаграждение. При тези обстоятелства, съдът правилно е взел под внимание представените по делото длъжностни и поименни длъжностни разписания за дирекцията и отдела, в който е следвало да бъде назначен ищецът, и е направил анализ на определените възнаграждения на служители, назначени на сходни длъжности, приемайки, че размерът на техните възнаграждения могат да служат при определяне размера на претендираните от ищеца вреди от неназначаването му на длъжността, за заемането на която същият е спечелил обявения конкурс. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилно изчисляване размера на дължимото на ищеца обезщетение на месечна база, като според касатора тази база следва да е по-ниска, а именно: да бъде в размер на 635 лв. Това възражение противоречи пряко на другите изложени твърдения в касационната жалба относно увеличението на заплатите в МВнР за периода от 2014 г. до 2016 г., предвидените в чл. 12 от ВПРЗ увеличения на месечната заплата, както и на другите представени по делото писмени доказателства. От писмо № 04-01-946/20.05.2020 г., изготвено от директора на Дирекция "Човешки ресурси", е видно допуснатото изменение в размера на основната заплата за длъжността, което е следвало да заеме ищецът. В него е посочено, че през периода 7.10.2014 г. – 3.02.2015 г. възнаграждението е било в размер на 838 лв., а от 3.02.2015 г. в размер на 850 лв. Въз основа на всичко изложено, не може да бъде направен извод, че дължимото обезщетение е следвало да бъде присъдено в по-нисък размер. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора за неправилно разпределяне от страна на АССГ на доказателствената тежест след връщане на делото за за ново разглеждане, с което бил нарушен принципът на служебното начало в административния процес. Административният съд не е допуснал подобни нарушения. В решението, с което делото е върнато за ново разглеждане, е посочено, че са налице всички елементи от фактическият състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но неправилно е определен размерът на обезщетението, тъй като не може да бъде преценен без изследване на действително получаваните възнаграждения за същата служба в МВнР за процесния период и събиране на допълнителни доказателства в тази насока. От това следва да бъде направен извод, че съдът е приел исковата претенция за основателна и доказана, като е върнал делото поради наличието на порок, свързан единствено с начина на определяне на обезщетението. В тежест на МВнР съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е било да докаже какво трудово възнаграждение ищецът е следвало да получава в този период. Съдебната практика е категорична, че в исковото производство всяка страна следва да докаже обстоятелствата, на които основава своите твърдения и извлича изгодни за себе си правни последици, като разпределението на доказателствената тежест зависи от материалното правоотношение, твърдените факти и обстоятелства, както и релевираните от страните възражения. В конкретния случай касационния жалбоподател не се е възползвал от предоставената му от съда възможност да докаже с допустимите доказателствени средства какво трудово възнаграждение е следвало да получава лицето през целия период. Като не е било сторено това, развитите в касационната жалба доводи са неоснователни. В частта за присъдените разноски, касационната жалба е недопустима. Касаторът не е упражнил процесуалната възможност предвидена в чл. 248 от ГПК, а именно да поиска изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските. Отделно от това в производството пред АССГ не е направено възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. От друга страна, с оглед сложността и продължителността на спора, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК би било неоснователно.. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно и следва да бъде уважено в пълен размер. Съобразно представените Договор за правна защита и съдействие от 22.02.2021 г., съгласно който сумата от 1100 лв. е била заплатена в брой при подписване на договора и списък на разноските на основание чл. 80 от ГПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати същата сума като съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение