Решение № 6812 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3798/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. А. И., чрез адв. Стоянов, против решение № 5007 от 15.12.2025 г. по адм. д. № 356/2025 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 10-00-811 от 14.03.2025 г., издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован, постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – заместник-кмет на община Стара Загора, представляван от служител с юридическо образование, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след съставен констативен акт, в който са установени местоположението, вида и характеристиките на незаконното строителство, както и нарушените разпоредби. Актът е съобщен по реда на §4, ал. 2 ДР на ЗУТ. По този начин са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Действително констативният акт и заповедта се издадени срещу неизвестен извършител, но това не опорочава административния акт, тъй като лицата, които считат, че са неблагоприятно засегнати от него могат да защитят правата си като го оспорят пред съда, както това е направено в конкретния случай. По тези съображения следва да се приеме, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон също е правилен и следва да бъде споделен. Законосъобразно е прието, че оспорената заповед № 10-00-811 от 14.03.2025 г., издадена от заместник-кмет „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „полумасивна жилищна сграда №121 и пристройка към нея – паянтова сграда", находящ се в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Стара Загора, частна държавна собственост, вид територия горска, НТП широколистна гора по КККР на гр. Стара Загора, е издадена при наличие на материалноправните предпоставки за това. Съгласно нормата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2, ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице и както първоинстанционният съд правилно приема в случая предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че предмет на заповедта за премахване е постройка с носещи тухлени стени и едноскатен покрив, с дървена конструкция, покрит с керемиди. Обектът е с две вътрешни помещения и първоначално е изграден за гараж, а в момента се използва за жилище. В западната част на сградата е изпълнена пристройка, с масивни тухлени стени, представляваща външна тоалетна и гълъбарник. Сградата е изградена в този вид около 2005 г. (адв. Стоянов в съд. заседание на 20.05.2025г. и заключение на вещото лице), а пристройката е изпълнена през 1970- 1980г. (в този смисъл е заключението на вещото лице), без одобрен проект и разрешение за строеж. Строежът попада в имот частна държавна собственост, горска територия и частично в улица. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от пета категория и е незаконен в хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, тъй като е изпълнен без строителни книжа и без подробен устройствен план. Строителството е извършено в поземлен имот с [идентификатор], представляващ частна държавна собственост съгласно АЧДС № 14236/29.04.2024 г., с трайно предназначение на територията горска и начин на трайно ползване широколистна гора. За имота няма одобрен подробен устройствен план и не се установява спазването на изискванията на чл. 12, ал. 3 ЗУТ за строителство в горски територии без промяна на предназначението, доколкото процесният строеж не представлява обект, чиито функции са съвместими с предназначението на имота. Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, също е правилно. От становището на процесуалния представител на жалбоподателя, изразено в съдебно заседание, се установява, че строителството на процесния незаконен строеж е извършено около 2005 г. Поради това, следва да се приеме, че строежът попада извън времевия обхват на разпоредбите на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ и не може да се определи като търпим. Ако се приеме тезата на оспорващия, изразена в подадената жалба, че строежът е изграден преди 1987г., то изводът за отсъствие на основание за търпимост остава непроменен. В тази хипотеза строежът попада във времевия обхват на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и преценката за неговата търпимост следва да се извърши съобразно условията, посочени в разпоредбата. Според цитирания текст, строежът е търпим, когато е изграден до 7 април 1987 г.; допустим е съгласно подробен градоустройствен план и правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В случая строежът е извършен в имот частна държавна собственост, за който няма одобрен подробен устройствен план и не съответства на предназначението на територията за широколистна гора. Поради това строежът не може да се определи като търпим, а изводите на административния съд в този смисъл са направени в съответствие със събраните доказателства и при правилно тълкуване на закона. Съображенията на административния съд за съответствие на оспорената заповед с чл. 6 АПК, както и за спазване на изискванията на чл. 8 от КЗПЧОС, също следва да бъдат споделени. Правилно е отбелязано, че защитата на правото на чл. 8, ал.1 от конвенцията не е абсолютно, като в този смисъл съставът на административния съд излага подробни аргументи, които настоящата инстанция приема при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Изяснени са релевантните за спора факти и обстоятелства, като са взети предвид фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства, които се ползват с презумпция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. В случая доказателства, които да опровергават установените в хода на административното производство факти, не са ангажирани от жалбоподателя, а напротив – същите се потвърждават от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза. Обстоятелството, че жалбоподателят не е посочен като адресат на административния акт не ограничава правото му на защита, тъй като жалбата му е приета за допустима, осигурено му право на участие в процеса и за ангажиране на доказателства. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени съображения по всички релевантни за спора обстоятелства и по възраженията на жалбоподателя, както и в подкрепа на направените правни изводи. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,