Решение № 774 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12592/2009 г.

Решение № 774 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12592/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на държавен експерт Николова, процесуален представител на министъра на отбраната срещу решение № 8543/25.06.09 г. по адм. д. № 12689/08 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на V-то отделение с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Стефчо Николов Величков, чрез пълномощника си, адв. Димитрова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд е отменил Заповед № РД-26-382/31.07.08 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение със Стефчо Николов Величков от гр. София, на длъжност " главен експерт по приемане и оценка на специалната техника и имущества и тяхното бракуване" в отдел "Управление на регионалните логистични сектори" при дирекция " Съхранение и разпореждане с движими вещи", с ранг V младши в Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната" и е осъдил министерството на отбраната да заплати на Величков сума в размер на 7680 лв., представляваща обезщетение за времето през което не е на служба, считано от 1.08.08 г. до 1.05.09 г. Този правен резултат е мотивиран с доводи относно нищожността на оспорения индивидуален административен акт, като издаден при липсата на компетентност на издаващия орган, обуславяща основателност на претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Касационната жалба в частта, с която се претендира отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу процесната заповед е неоснователна. Въз основа на безспорните установявания относно влизането в сила на новия Устройствен правилник на Министерството на отбраната, считано от 1.08.08 г. и разпоредбите на § 3, § 9 и § 11 от същия изводът досежно липсата на компетентност на министъра на отбраната да издаде процесната заповед на 31.07.08 г. е обоснован, изведен при правилното приложение на материалния закон и в унисон с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно разпоредбите на чл. 2, чл. 6 и чл. 7, ал. 1, т. 7 от действащия към 31.07.08 г. Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" последната е юридическо лице, ръководено и представлявано от изпълнителен директор в чиито правомощия е да назначава и освобождава държавните служители в агенцията. От тук следва, че към 31.07.08 г. компетентен да издаде заповед от категорията на процесната е бил изпълнителният директор на агенцията, а не министърът на отбраната, чиито правомощия в това отношение са възникнали на 1.08.08 г. В тази връзка твърдението в касационната жалба, че заповедта поражда целените с нея правни последици от 1.08.08 г. не санира констатираната по отношение издалия я административен орган липса на компетентност към 31.07.08 г. Проверено в тази част по повод касационната жалба, макар преценена като неоснователна, решението подлежи на отмяна по реда на проверката по чл. 218, ал. 2 АПК, вменяващ задължение за служебна преценка са съответствие на решението с материалния закон. Следва на посоченото основание в тази част решението да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което обжалваната заповед се обяви за нищожна. Касационната жалба, подадена срещу решението в частта на присъденото обезщетение е основателна. По делото са налице безспорни данни относно месечния размер на брутното трудово възнаграждение за длъжността, въз основа на който следва да бъде изчислено обезщетението, както и, че такова за два месеца - август и септември 2008 г. в размер на 1536 лв. е получено от оспорващия по реда на чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Първоинстанционният съд не е обсъдил този правно значим факт, както и възражението на ответника по оспорването за прихващане и като е присъдил обезщетение за максималния период от 10 месеца по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е постановил неправилно решение. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл визира право на обезщетение за реално претърпените от държавния служител вреди, предвид което припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с такова получено по чл. 106, ал. 2 от същия закон би довело до неоснователно обогатяване, респ. репариране на една и съща вреда два пъти. Ето защо, предвид безспорното установяване досежно брутния размер на месечното трудово възнаграждение за длъжността и изплащането на обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл в размер на 1536 лв. следва решението в осъдителната му част да бъде отменено в частта на сумата над 6144 лв., респ. претенцията за присъждане на обезщетение отхвърлена за сумата 1536 лв. При този резултат от касационната проверка претенцията на ответника по касационната жалба Величков за присъждане на разноски за настоящата инстанция се явява неоснователна и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,