Решение № 9664 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2010 г.

Решение № 9664 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5705/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Върбан Димитров Боев от гр. Аксаково срещу Решение № 453 от 4.03.2010 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 68/2010 г. по описа на АС - Варна. Посочените пороци от касатора въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Варна, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е Решение № 90 от 17.12.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна, с което е оставено в сила Разпореждане № 4003270964 от 11.11.2009 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Варна, с което Върбан Димитров Боев е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, изменено е Разпореждане № 4003270964/11.11.2009 г. в частта относно началната дата на възстановяване на сумите, като такава е приета 01.01.2004 г.; отменено е Разпореждане № 4003270964/17.11.2009 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - Варна в частта относно дължимите суми, и е постановено Върбан Димитров Боев да възстанови недобросъвестно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 3 678,01 лева, от които главница 2 278,22 лева за периода от 01.01.2004 г. до 31.10.2009 г. и лихва 1 399,79 лева за периода от 21.01.2004 г. до 17.11.2009 г., ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 от КСО до окончателното погасяване на задължението. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че жалбоподателят е бил недобросъвестен при заявяване на обстоятелствата относно трудовия му доход и осигурителен стаж за периода 01.01.1997 г. - 01.01.2000 г., което несъмнено е дало отражение в размера на получаваната пенсия в негова полза. В резултат на това същият е получавал недължима му горница като лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При правилно приложение на нормата на чл. 115, ал. 1 от КСО, на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено възстановяването само на част от неоснователно получените суми, а именно на главница в размер на 2 278,22 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 31.10.2009 г. и лихва в размер на 1 399,79 лв. за периода от 21.01.2004 г. до 17.11.2009 г. (ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 от КСО) - именно в тази част вземането е дължимо, понеже не е погасено по давност. В съответствие с чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите (отм.) в приложимата им редакция към периода на подаване на заявлението от жалбоподателя за отпускане на пенсия, първоинстанционният съд е развил съображения в насока, че за органите на НОИ не е съществувало задължение да извършват служебна проверка на данните, съдържащи се в представените от лицето документи. Правилно съдът е приел и несъщественост на допуснатото по време на административното производство нарушение на чл. 114, ал. 2 от КСО относно процедурата по обжалване на разпореждане № 4003270964 от 11.11.2009 г., при което с издаване на последващото разпореждане на 17.11.2009 г. не е спазен законовият тримесечен срок за оспорването му. Това обстоятелство не е повлияло на законосъобразността на последното разпореждане, тъй като Върбан Боев е могъл да реализира правото си на защита в пълен обем, както в административната, така и в съдебната фаза на процеса. Що се касае до погрешно посоченият номер на отмененото разпореждане по пункт 3-ти от диспозитива на обжалваното решение на директора на РУ "СО" - № 90/17.12.2009 г., следва да се приеме, че явно в случая се касае за допусната очевидна фактическа грешка. Както основателно е посочил съдът, този факт не влияе на неговата законосъобразност, тъй като обстоятелствената част на акта не поставя под съмнение волята на висшестоящия административен орган да отмени именно разпореждане № 4003270964 от 17.11.2009 г. Ето защо, като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,