Решение № 118 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3177/2020 г.

Решение № 118 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3177/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Стомана Индъстри"АД срещу решение № 141/14.05.20 по г. д. № 553/19 на ОС Перник - с което е потвърдено решение № 874/22.05.19 по г. д. № 226/19 на РС Перник в частта за осъждане на касатора да плати на Л. И. Г. на основание чл. 200, ал. 1 КТ 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, ведно със законната лихва, считано от 3.08.16 до окончателното изплащане, и 800 лв. разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и 750 лв. по сметка на РС Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията ведно с присъждане на разноски. Ответната страна Л. И. Г. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 75/04.02.21 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с въпрос относно процесуалното задължение на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните. В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: По въпроса е формирана трайна и безпротиворечива задължителна практика на ВКС, в това число цитираната от касатора. Съгласно същата въззивният съд е такъв по съществото на спора и не може да действа като контролно-отменителна инстанция. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението й трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор. Въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка с наведените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред, във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба /реш. № 283/144.11.14 по г. д. № 1609/14, ІV ГО, реш. № 40/4.02.15 по г. д. № 4297/14, ІV ГО, реш. № 15/30.01.15 по г. д. № 4604/14, ІV ГО, ТР № 1/9.12.13 по тълк. д. № 1/13, ОСГТК, и др. / По основателността на касационната жалба: С исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпяни от ищцата във връзка с ексцес от професионално заболяване "вибрационна болест от общо вибровъздействие, ІІ стадий", установен с ЕР ТЕЛК № 754/103 от 3.08.16, потвърдено с ЕР НЕЛК № 906/097 от 24.10.17. По делото няма спор, а се установява и от събраните доказателства, че ищцата е работила по трудово правоотношение от 10.04.1985 до 17.01.2000 в ДФ "Стомана" Перник, а впоследствие - през времето 17.01.00-22.05.03 и 1.03.12-17.12.15 - при правоприемника "Стомана Индъстри"АД като "машинист на разливочен кран"; през 2016 трудовото й правоотношение е било прекратено. С ЕР ТЕЛК № 0553/26.02.02 й е признато професионално заболяване "вибрационна болест ІІ степен" /ангиосинастичен синдром, мускулно-скелетен синдром, дискова херния L4-L5 дискова херния S5-SL мионтендиноза на предмишница/ и 40% ТНР за професионалното заболяване от 14.09.01 г. със срок на инвалидността до 1.02.04 /обща оценка на трудоспособността 40% ТНР/. С ЕР ТЕЛК № 180/25.01.05 е потвърден професионалния характер на заболяването, като е определена 30% ТНР за него /обща оценка на работоспособността 67, 4% ТНР/. С ЕР НЕЛК № 28/10.01.06 ЕР ТЕЛК № 180/25.01.05 е отменено и преписката е върната за ново освидетелстване - на каквото ищцата не се е явила /СМЕ/. С ЕР ТЕЛК № 0754/3.08.16 й е призната 68% ТНР от две професионални заболявания – "токсикохимична пулмофиброза" /водеща диагноза/ и "Вибрационна болест ІІ степен" /ангиоспастичен, костно дегенеративен, двустранен цервикален, лумбосакрален радикулерен синдром и слухов синдром/, като за последното е определена 40% ТНР /общо оценка на работоспособността 78% ТНР/. С ЕР НЕЛК № 906/24.10.17 /постановено по жалба срещу ЕР ТЕЛК № 0765/3.08.16 и влязло в сила спрямо ответника/ е потвърдено заболяването "вибрационна болест от общо вибрационно въздействие ІІ стадий" /ангиоспастичен, констно-дегенеративен, двустранен цервикален, лумбосакрален радикулерен синдром и слухов синдром/ с приет професионален характер и 40% ТНР за същото със срок на инвалидността до 1.08.19 /обща оценка на работоспособността 76% ТНР/. Вибрационната болест има три стадия /съобразно степента на уврежданията и Методично указание на МНЗ № 0-56/30.11.79 г. / – І /начален/, ІІ /умерено изразен/ и ІІІ /разгънат, изразен/, като в клиничната и трудово-експертната практика се ползват и междинни стадии – І-ІІ /преходен/, ІІ-ІІІ /напреднал, с хронично затегнат ход на протичане/. При вибрационна болест І-ІІ стадий се определят 10% ТНР, при ІІ стадий - 40% ТНР, при ІІ-ІІІ стадий – 50% ТНР, при ІІІ стадий – 65% ТНР. При ищцата е установена вибрационна болест от общо вибровъздействие – ІІ стадий; заболяването е със субективни оплаквания, свързани с вписаните в медицинската документация синдроми - мравучкане и изтръпване на ръцете и краката, посиняване на пръстите при локално или общо охлаждане, намалена мускулна сила в дисталните отдели на ръцете, неловки движения и хватателна слабост, болки и скованост в шийно-раменната област и поясния отдел на гръбначния стълб, болезнени движения във врата, кръста, раменете, лактите, коленете, главоболие, световъртеж, замайване – които се установяват и от показанията на разпитаните свидетели; уврежданията са трайни и необратими, налага се системно активно лечение; не се очаква влошаване на здравословното състояние вбъдеще предвид прекратяването през 2016 на въздействието на вредните фактори /съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), св. В. Г., св. К. Р. /. В задължителната практика на ВКС /реш. № 185/27.05.10 по г. д. № 5264/08, ІІІ ГО, реш. № 42/20.02.12 по г. д. № 267/11, ІV ГО, реш. № 462/09.01.12 по г. д. № 1304/10, ІV ГО, и др. / е изяснено, че в чл. 56 от Кодекса за социално осигуряване /в сила от 1.01.00 е дадено легално определение на понятието професионална болест, като към нея се отнасят и усложнението й и късните й последици – т. н. "ексцес" /чл. 56, ал. 3 КСО/. За да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред. Този ред е регламентиран в чл. 61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г., отменени, както и в действащите Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г. и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Признаването на професионалния характер на заболяването според чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от същата признаването на професионалната болест, към която се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. Усложнения, резултат от призната професионална болест, са такива допълнителни здравни състояния, които възникват след и са в причинно-следствена връзка с признатата професионална болест. Следователно признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителна компетентност на ТЕЛК - а по реда на обжалване - на НЕЛК. Експертното решение на ТЕЛК има двойнствен характер - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото. При липсата на такова решение /или непредставянето му по делото/ твърдението на ищеца за наличие на влошаване на здравето, което да е във връзка с професионалното заболяване, е недоказано и това обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. В случая ищцата е представила експертни решения на ТЕЛК, от които е видно, че, считано от първото признаване на професионален характер на заболяването "вибрационна болест ІІ стадий" през 2002 г. до последното издадено решение /от 2017 на НЕЛК/ то е потвърждавано по един и същи начин – като "вибрационна болест ІІ стадий", която обуславя 40% ТНР. Никъде в експертните решения не е признаван по-голям процент на ТНР вследствие на това професионално заболяване, респективно ексцес на същото – напротив - стадия /ІІ/ и процента ТНР във връзка с него /40%/ са оставали непроменени /евентуално увеличение на общия процент ТНР вследствие и на други заболявания – в това число други професионални или общи такива, е ирелевантно/. При това положение твърдението на ищцата за наличие на ексцес - влошаване на здравето, което да е във връзка с професионалното заболяване, посочено в исковата молба /в която признава и факта, че по предходно дело (№ 1122/04 на ОС Перник) за същото й е било определено обезщетение в размер на 5000 лв. /, остава недоказано. Това обуславя неоснователност на този етап на претенцията й на предявеното основание, от което съдът е обвързан. Въззивната инстанция е процедирала в отклонение от задължението си за обсъждане на доводите и доказателствата съобразно посоченото по-горе в отговора на правния въпрос, в това число предвид съдържащите се в отговора на исковата молба и въззивната жалба твърдения, че с оглед представените доказателства не е налице надлежно установен ексцес и такъв не може да бъде установяван в съдебното производство. В резултат на това е постановен незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените за всички инстанции разноски в общ размер на 430 лв. за държавни такси /200 лв. ДТ за въззивна жалба, 230 ДТ за обжалване пред ВКС/. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,