Решение № 595 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14828/2018 г.

Решение № 595 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14828/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Н. срещу решение № 4898 от 19.07.2018 г., постановено по административно дело № 2129/2018 г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ж-314/21.12.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) чрез процесуален представител и в представени писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответната страна - В. А., в качеството й на председател на Апелативен съд-Варна, не взема становище. Ответната страна - М. С., в качеството му на заместник-председател на Апелативен съд-Варна, в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност на оспорвания пред него акт е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон, като съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите си, базирани на събраните в хода на производството доказателства. При постановяването му не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, водещо до отмяната му. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон от решаващия съд поради приетото, че заместник-председателят на Апелативен съд Варна може да упражнява правомощието на администратор на лични данни и да сезира Адвокатската колегия в разглеждания случай. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД (отм.); административният съд посочва, че администратор на лични данни е Апелативният съд, но също така е безспорно и обстоятелството, че съдия в този орган на съдебната власт и заемащ длъжността заместник-председател е и съдия М. Славов. Посочено е в обжалваното решение, че сезирането на Адвокатската колегия за неправомерни действия от страна на адв. Н. е във връзка с разглеждано от съдия Славов гражданско дело, по което са предоставени личните данни на касаторката. Следователно обработването на личните данни в случая е направено от администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 (отм.) от ЗЗЛД чрез предоставянето им на друг администратор-Адвокатска колегия-Габрово с оглед преценка за провеждане на дисциплинарно производство. На следващо място, допустимостта на обработването по смисъла на чл. 4, (отм.) т. 2 и т. 6 от ЗЗЛД в приложимата към датата на произнасяне на административния акт редакция също е преценено правилно и в съответствие с материалния закон от административния съд. След установяване на липсата на предпоставките за приложимостта на т. 2 от цитираната норма-физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие, първоинстанционният съд след обсъждане на приложимостта на хипотезата на т. 6 от чл. 4, законосъобразно и в съответствие с материалната норма приема, че е налице допустимо обработване на личните данни, продиктувано от необходимостта за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора. В случая се касае за действие в изпълнение на законови правомощия за преценка за образуване на дисциплинарно производство по чл. 136 от Закона за адвокатурата, поради което допустимостта на обработката не е ограничена от приоритет на частния интерес на лицето, чиито данни се обработват. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение на административния съд. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение