Решение № 7364 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15253/2008 г.

Решение № 7364 от 5.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15253/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Тодор Илиев Димитров от гр. Димитровград против заповед № К-6263 от 6.11.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна, поради нарушение на материалния закон и иска нейната отмяна. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва жалбата, чрез процесуалния представител. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. След като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателствата, съдът установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е работил като инспектор - разследващ полицай към Областна дирекция на МВР - Хасково, категория I-II степен. По предложение на директора на Директора на Областна дирекция на МВР - Хасково, рег. № 21530/28.10.2008 г. е направено предложение до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, роден на 1.01.1954 г., поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Мотивите са, че към момента на предложението служителят има прослужени 30 години, 10 месеца и 0 дни осигурителен стаж. В този смисъл са данните от справката по делото за осигурителния стаж на служителя издадена от ОД "Полиция", на 24.10.2008 г. В съответствие с предложението, със заповед № К-6263 от 6.11.2008 г. на министъра на вътрешните работи, като орган по назначаването, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентният по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министър на вътрешните работи. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение до органа по назначаването, съдържащо съображения относно възрастта и осигурителния стаж на служителя в МВР. Поради това съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта не е издадена в противоречие с материалния закон, така както твърди Димитров. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова ДВ, бр. 69/2008 г.) от ЗМВР е въведено различно, самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл. 69 КСО - Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Няма спор между страните, че жалбоподателят отговаря на изискванията за осигурителен стаж, притежава повече от 25 години към момента на предложението, респективно заповедта и е придобил право на пенсия, независимо от възрастта му. Спорът е - дали органът по назначаването има право сам да инициира пенсионирането на служителят, имащ изискуемия стаж, но не и необходимата възраст. Настоящият съдебен състав приема, че правилно е приложен от ответника материалния закон. Със соченото по-горе изменение на ЗМВР и въвеждането на новата точка 13 на чл. 245, ал. 1 - законодателят е овластил органът по назначаването на служител в МВР - сам, по своя преценка, да пенсионира онези лица, притежаващи соченият в КСО - осигурителен стаж в системата, без значение на възрастта им; без да се съобразява с волята им. Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателят, че доколкото се касае за субективното право на пенсия, при различни от общите специфични условия, а именно: достигане на 25 години осигурителен стаж, 2/3 от които действително прослужени, то специфичното пенсиониране, като такова право - може да бъде осъществено единствено по волята на служителят. Това твърдение жалбоподателят базира на фактът, че разпоредбата на чл. 268, ал. 3 от Правилника за приложение на ЗМВР. Същата обаче препраща при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР - последното да бъде извършено по реда на чл. 106, ал. 1 и 4 от Закона за държавния служител - която от своя страна се свежда до това, че прекратяването може да бъде осъществено или чрез отправяне на едномесечно предизвестие от страна на органа по назначаването, или чрез изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване служебното правоотношение на жалбоподателя са налице - не се изисква комулативност за възраст и осигурителен стаж, а за законово въведена възможност, от която ответника се е възползвал. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,