Решение № 2999 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2010 г.

Решение № 2999 от 28.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна против решение № 1082/28.05.2010 г. по адм. дело № 33/2010 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Христо Йорданов Христов, от гр. Варна счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита, че атакуваното съдебно решение противоречи на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО и на приетите по делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка - заявление от 17.07.2003 г. и декларация от 11.08.2003 г., в които е укрит факта на липса на прекъсване на осигурителното правоотношение. Налице е недобросъвестност при получаване на суми от осигурителни плащания. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу решение № 82/14.12.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна, в частта, с която на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е постановено възстановяване на неоснователно получена лична пенсия за ОСВ. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 82/14.12.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна, с което е постановено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО Христо Йорданов Христов да възстанови недобросъвестно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 23 865,64 лева, от които главница 15 126,62 лева за периода 01.01.2004 г. до 28.02.2009 г. и лихва - 8 739, 02 лева за периода 21.01.2004 г. до 04.03.2009 г., ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 от КСО до окончателно погасяване на задължението. С атакуваното съдебно решение, Варненският административен съд е отменил акта на административния орган и е изпратил преписката на ТП на НОИ за ново произнасяне и решаване на спора по същество. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че след като законодателят не е въвел специално изискване за форма на уведомяване по чл. 14 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, то подаването на уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ представлява надлежно такова по смисъла на цитираната разпоредба. Опирайки се на подаденото от осигурителя на страната уведомление за осъществявана трудова дейност, съдът е приел, че лицето е било добросъвестно при получаване на изплатените му пенсии. Съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъждал единствено факта били ли са пенсионните органи уведомени за трудовото правоотношение на Христов към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или не. Видно от материалите по делото и мотивите на атакуваното съдебно решение, съдът не е изследвал въпроса за добросъвестността на лицето през призмата на релевантните за това факти. Направеният извод за добросъвестност от това, че органът е бил уведомен от работодателя (осигурител) за съществуването на трудово правоотношение на осигуреното лице е логически необоснован и не следва от така обсъжданите факти. Последните могат да обосноват съпричиняване на установената вреда, но не и добросъвестност, защото няма данни обсъжданите действия на осигурителя да са пряка последица от действия на осигуреното лице във връзка със заявените осигурителни права за ранно пенсиониране. Встрани от вниманието на съда са останали други два въпроса, които са важни за преценка качеството добросъвестност на лицето Христо Христов във връзка с получаваните от него пенсии. В решение № 82/14.12.2009 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна е посочил, че със заявление вх. № 8737/17.07.2003 г. Христо Христов е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложил е документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 07.12.1962 г. до 22.07.1999 г., съгласно опис на пенсионния орган, както и собственоръчно изготвена декларация от 11.08.2003 г., че няма непредставен осигурителен стаж. Акцентът във връзка с недобросъвестността е поставен върху декларацията от 11.08.2003 г., която е със следното съдържание: "Декларация от Христо Йорданов Христов. Няма непредставен трудов стаж. 11.08.2003 г. " следва подпис. Позовавайки се на този документ, за който съдът само констатира, че е съставен три дни след издаване на разпореждането за отпускане на заявената пенсия за осигурителен стаж и възраст, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна формулира извода, че "Христов има ясното съзнание, че упражнява трудова дейност към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсията и въпреки това декларира, че няма непредставен трудов стаж след 22.07.1999 г., поради което получената сума следва да бъде възстановена от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО като недобросъвестно получена" и по нататък в административния акт е записано, че "Жалбоподателят е имал ясното съзнание, че осигуряването му не е било прекратено, тъй като е работил за периода след 01.09.2000 г.". Процесната декларация не е обсъдена и от съда, като не са анализирани декларираните с нея обстоятелства и нейното издаване като самостоятелен факт със значение за отношението на лицето към заявените от него осигурителни права. Необсъдени и неизяснени от съда са останали обстоятелствата доколко административният орган е приел, че изписаният в заявлението за пенсиониране с различна химикална паста текст срещу позиции "наследствена пенсия да се изплати на"; "постоянен адрес" и "декларирам, че "представлява изявление на заявителя по смисъла на чл. 94, ал. 1 от КСО и същото направено ли е като свободно изразена воля или е следствие на диктуван текст. Не е анализирано и съдържанието на самото изявление. Отговорите на всички тези въпроси, съобразени и анализирани с всички останали релевантни за спора факти биха детерминирали важните за спора изводи по фактическите основания, касаещи прилагането на чл. 114 от КСО. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че административният съд не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, което сочи допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, Върховният административен съд, шесто отделение