Решение № 7754 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2015 г.

Решение № 7754 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТП на НОИ - С. град против решение № 3825 от 2.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1948/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. К. поддържа, че решението е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Ответната страна - Т. Д. Х., чрез своя процесуален представител адв. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № РО-26 от 20.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което е отхвърлена жалбата на Т. Х. срещу разпореждане № 6002096281 от 22.07.2014 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - С. град, с което разпорежданията на същия пенсионен орган от 24.10.2013 г. и от 9.05.2014 г. са отменени. Съдът е отменил разпореждане № 6002096281 от 22.07.2014 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ С. - град, и е върнал преписката на директора на ТП на НОИ С. - град за произнасяне по жалбата на Т. Х. от 2.06.2014 г., с което е спряно изплащането на лична пенсия за инвалидност, считано от 1.05.2014 г. Така постановеното решение е правилно. Видно от данните по делото, с ЕР на ТЕЛК от 18.09.2013 г. на Т. Д. Х. е определена 50 % ТНР (трайно намалена работоспособност), считано от 9.05.2013 г. С решение от 10.10.2013 г. медицинската комисия при НОИ - РУСО е разгледала цитираното ЕР на ТЕЛК на основание чл. 98 от КСО и е приела, че оценката на ТНР не се потвърждава, а датата и срокът на инвалидизиране са потвърдени. С експертно решение от 24.03.2014 г. на НЕЛК решението на ТЕЛК от 18.09.2013 г. е отменено и върнато за ново освидетелстване на лицето. След новото освидетелстване на лицето ТЕЛК с ЕР от 18.06.2014 г. е определила нова дата за инвалидизиране - 5.06.2014 г., нов срок за инвалидизиране - до 1.06.2017 г. и е потвърдила 50 % ТНР. Същото не е обжалвано и е влязло в сила. С решение от 11.07.2014 г. на медицинска комисия при НОИ - РУСО, са потвърдени % ТНР, датата на инвалидизиране и срокът му. Със заявление от 18.10.2013 г. Т. Х. е поискал отпускане на инвалидна пенсия въз основа на първото ЕР на ТЕЛК. С разпореждане от 24.10.2013 г. му е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 98, ал. 7 от КСО в размер на 110 лева, считано от определената в това ЕР на ТЕЛК дата на инвалидизиране - 9.05.2013 г. С разпореждане от 9.05.2014 г., на основание чл. 95, ал. 2 от КСО, е спряно, считано от 1.05.2014 г. изплащането на лична пенсия за инвалидност. С разпореждане № 6002096281 от 22.07.2014 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - С. град разпорежданията от 24.10.2013 г. (за отпускане на пенсията) и от 9.05.2014 г. (за спиране на пенсията) са отменени, като е посочено, че надвзетата пенсия не следва да се събира. Т. Х. е обжалвал това разпореждане, вследствие на което е издадено решение № РО-26 от 20.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град, с което жалбата му е оставена без уважение. Разпореждане № 6002096281 от 22.07.2014 г. е издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО. Съгласно посочената разпоредба влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В настоящия случай, както правилно е приел административния съд, тази хипотеза не е налице. Това е така, защото Т. Х. е имал право на пенсия по силата на чл. 94, ал. 1 от КСО от датата на заявлението за пенсия - 18.10.2013 г. и въз основа на ЕР на ТЕЛК от 18.09.2013 г., с което му е определена 50 % ТНР. Правилно административният съд е приел, че решение № РО-26 от 20.01.2015 г., издадено от директора на ТП на НОИ С. - град, с което е отхвърлена жалбата на Х. срещу разпореждането от 22.07.2014 г. в частта, в която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО е отменено разпореждане от 24.10.2013 г., е незаконосъобразно. Съгласно посочената разпоредба влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й. В настоящия случай тази хипотеза не е налице, тъй като пенсията, отпусната с разпореждането от 24.10.2013 г., е отпусната на основание чл. 98, ал. 7 КСО и молителят е имал право на тази пенсия, тъй като е представил ЕР на ТЕЛК, което подлежи на изпълнение, съгласно чл. 112, ал. 9 от ЗЗдр. Директорът на ТП на НОИ - С. град е трябвало да приложи правилото на чл. 98, ал. 8 КСО, като определи пенсията в действителен размер от датата на придобиване на правото съобразно представеното и необжалвано ново решение на ТЕЛК. Решение № РО-26 от 20.01.2015 г., издадено от директора на ТП на НОИ - С. град, с което е отхвърлена жалбата на Х. срещу разпореждането от 22.07.2014 г. в частта, в която е отменено разпореждане от 9.05.2014 г., също е незаконосъобразно. С последното, считано от 1.05.2014 г. е спряно изплащането на лична пенсия за инвалидност по чл. 98, ал. 7 от КСО. С това са нарушени правилата на чл. 98, ал. 7 и 8 КСО, които са единственият приложим закон в процесния случай. С оглед горното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационния спор искането на ответника по касационната жалба Т. Х. да му бъдат присъдени направените от него разноски пред тази инстанция е основателно и следва да бъде уважено в установения размер от 600 лв. (възнаграждение за един адвокат в касационното производство). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,