Решение № 86 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 914/2016 г.

Решение № 86 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 914/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Т. Г. М. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Решение № 174 от 9.11.2015 г. по гр. възз. д. Nо 327/2015 г. на АС-Варна. С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение процесуално недопустимо, поради разгледан незаявен иск, респ. неправилно като постановено при непълно и неточно анализиране на фактите, без отговор на точния предмет на спора и ангажираните в тази насока писмени доказателства и тяхното съотнасяне към правната норма на чл. 23, ал. 1 СК/2009 г. Иска се отмяна и постановяване на ново решение, с което искът бъде уважен. В срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация С. Л. Д. чрез адв. Т. Д. -АК В., с който отговор се излагат съображения срещу основателността на доводите за отмяна на обжалваното съдебно решение. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания за отмяна и в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция с което е отхвърлен, като неоснователен, иска на Т. М. по чл. 23 СК/2009 г. да се признае за установено по отношение на ответника- С. Д. /бивш съпруг/, че тя е изключителен собственик на апартамент в [населено място], закупен по време на брака, с нейно лично имущество. За да отхвърли иска, решаващият съд е приел, че сметката с титуляр Т. М. е служебна сметка, в качеството и на съдебен изпълнител, съгласно Наредба № 6/30.05.2006 г. и не е личен влог за възнаграждение от труд, поради което и вложените средства не са лично имущество на страната. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материално-правни въпроси касаещи приложение разпоредбата на чл. 23 СК/2009 г., която съпоставена с чл. 21 СК/85 г. на отменения закон не дава аналогично законово разрешение на проблема какъв е характера на недвижим имот, закупен по време на брака, но със средства от личен влог на единия съпруг, за характера на този влог и по конкретно когато този бивш съпруг упражнява професия на ЧСИ, за значението на предназначението на закупения имот и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуално-правният въпрос за задължението на решаващия съд да установи/ респ. провери/ верността на фактите, въз основа на които постановява своето решение, в конкретния случай от коя сметка с титуляр ищцата като ЧСИ са преведени сумите за заплащане цената на придобития недвижим имот, предмет на иска по чл. 23, ал. 1 СК/2009 г., като произнесен в противоречие с цитираната по делото задължителната съдебна практика. По правните въпроси СК/2009 г. въведе промени в режима на имуществените отношения на съпрузите, в т. ч. и по повод на прекратен брак с развод по исков ред . Съгласно парагр. 4, ал. 1 от ПЗР на СК браковете, сключени преди влизане в сила на новия СК, без или с преуредени имуществени отношения с брачен договор или друго споразумение за режим на разделност, са заварени бракове и за тях се прилагат правилата на законовия режим на общност до момента на преуреждане на отношенията. От това следва, че с прекратяването на брака се прекратява и съпружеската имуществена общност по отношение на онези вещни права, които са придобити по време на брака в режим на имуществена общност. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК/2009 г. съпружеската имуществена общност /СИО/ следва да се възприема като бездялово, неделимо по време на брака на съпрузите или до промяна до договор между тях, съпритежание на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити по време на брака, независимо на чие име са придобити, в резултат на съвместен принос. Под съвместен принос съдебната практика приема всички прояви/ установени факти/, касаещи общите усилия на двамата съпрузи, без оглед на формата на съдействие, за набавяне на парични средства, полагане на труд за благото на семейството, работа в домакинството или по друг начин. При посочената законова уредба на чл. 21, ал. 1 СК/2009 г. извън обхвата на СИО остават следните имущества: изрично посочените - тези придобити преди брака, както и тези, получени по наследство, дарение по време на брака / чл. 22, ал. 1 СК/, имуществата, които служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия или занаят/ чл. 22, ал. 2 СК/, имуществото на съпруга - ЕТ / чл. 22, ал. 3 СК/. Макар и неупоменати в чл. 22 СК/2009 г., извън обхвата на СИО остават и влоговете на съпрузите. Самият законодател е визирал в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 СК/2009 г. възможността придобитото по време на брака на страните вещно право, попадащо под режима на съпружеската имуществена общност, да е придобито с друго лично имущество -а именно парични влогове; права върху ценни книжа, вземания от авторски и други сродни права, права върху обекти на интелектуалната собственост/ търговски марки, промишлени образци/, права от дялове и акции от търговски дружества и участие в граждански дружества, правата върху съвкупността от права и задължения като търговско предприятие по чл. 15 ТЗ. Доколкото паричните влогове са изключени от обхвата на чл. 21, ал. 1 СК/2009 г. като общо имущество на съпрузите, за тях следва да се приеме статута на "друго лично имущество" по см. на чл. 23, ал. 1 СК/2009 г. За да се признае, че придобитото по време на брака на страните вещно право / на собственост/ е изключителна собственост на бившия съпруг- титуляр на банковата сметка / чл. 23, ал. 1 СК/2009 г./, следва платени сумите за закупуване на процесния недвижим имот изцяло да са покрити от сумите по тази сметка и при условие, че по отношение на същата съпруга - нетитуляр на конкретния влог няма установен принос за неговото набиране в размера към датата на плащането по реда на конститутивния иск по реда на чл. 30, ал. 1 СК. При тази втора хипотеза искът за трансформация на лично имущество може да бъде само с квалификация по чл. 23, ал. 2 СК/2009 г. Лицата, упражняващи професията на частен съдебен изпълнител, съгласно чл. 24, ал. 1 Закон за ЧСИ следва да имат най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които се получават от осребряване имуществото на длъжниците. В отделна сметка се начислява лихвата по специалната сметка на частния съдебен изпълнител. Същият следва да има и отделна сметка, определена за получаване на такси и разноски, както и за паричните средства, които получава във връзка с извършване на допълнителна дейност по чл. 18 от закона. Частният съдебен изпълнител има правото и задължението да се разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка но само по предназначени и в рамките на съответното изпълнително дело. С Наредба № 6 от 30.05.2006 г. е определен начина за изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по тази специална сметка на ЧСИ. Като данъчно задължени лица, упражняващите дейността на ЧСИ имат и сметка, регистрирана по ЗДДС, която е лична сметка за реализирани доходи от упражняваната дейност . Закупеният недвижим имот, по време на брака на страните- бивши съпрузи с парични средства, набрани по някоя от сметка на съпруга- частен съдебен изпълнител не може да има характера на имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност доколкото съпруга, който не е титуляр на сметката на ЧСИ, не е установил принос в набиране на сумите по влога/ вземането към банката /. Очевиден е изводът, че в специалните сметки в банката, свързани с дейността на съпруга ЧСИ, другият съпруг не може да има принос в набирането, поради което и доколкото е допустимо/ от гл. т. на спазване на закона / плащане цената на закупен недвижим имот със средства, набрани по някоя от тези сметки, имотът не е в режим на съпружеска имуществена общност. Но за да бъде призната на основание чл. 23, ал. 1 СК/2009 г. на бивш съпруг - с професия частен съдебен изпълнител изключителна собственост на недвижим имот, придобит по време на брака в резултат на вложени лични средства, сметката от която е платена цената на недвижимия имот следва да съставлява онзи влог, с който титуляра - ЧСИ може да се разпорежда от свое име и за своя сметка. Редът за съхранение и управление на паричните средства, постъпили по сметка на ЧСИ е императивно установен от закона и неговото нарушаване може да бъде основание за реализиране на гражданска и дисциплинарна отговорност. По основателността на касационната жалба Съдебното исково производство е образувано по иска на Т. Г. М., заявен срещу бившия и съпруг - С. Л. Д. с искане да се признае за установено, че е изключителен собственик на закупения по време на брака на страните недвижим имот- апартамент в [населено място] с идентификатор 10135.2558.64.2.6 по КК и КР на [населено място], [улица]No 87 вх. А. ет. 3 с площ от 91.98 кв. м., при посочените граници,, ведно със избено помещение съответните идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10135.2558.64 по КК на КР на [населено място], на основание чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 СК /2009 г. Искът се основава на твърденията, че ответникът няма принос в придобиването на апартамента, тъй като цената е платена със лични средства, платени от сметката и като частен съдебен изпълнител, предназначението на закупения имот не е за задоволяване нуждите на семейството. Ответникът е оспорил иска, възразявайки, че има принос в придобиване на имота чрез участие във средства в общото домакинство и грижи за детето, както и че средствата от сметката на съпругата му като частен съдебен изпълнител не съставляват лично имущество, поради което и не може да се признае трансформация на лични средства. Решението на въззивният съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закони е необосновано. Исковете, уредени по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК, аналогично на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 на отменения СК/85 г. са установителни искове чрез които се преодолява презумпцията на чл. 21, ал. 1 СК/2009 г. за имуществена общност по отношение на придобитото по време на брака вещно право и се цели да се признае изключителна или отчасти лична собственост на онзи от съпрузите, който е вложил свои лични средства, по отношение на които другия съпруг няма принос в набирането им. Страните по делото са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 29.02.2008 г. е прекратен с развод по силата на влязло в сила решение от 11.06.2013 г. Изводът на въззивния съд, че приложимите правила относно спора за собствеността на процесния апартамент са тези, свързано със законовия режим на общност, е правилен, базиран на закона и доказателствата, че декларацията на страните за избор на режим на разделност е по време, след придобиване на процесния недвижим имот. Процесният недвижим имот- апартамент в [населено място] с идентификатор 10135.2558.64.2.6 по КК и КР на [населено място], [улица]No 87 вх. А. ет. 3 с площ от 91.98 кв. м., при посочените граници,, ведно със избено помещение съответните идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10135.2558.64 по КК на КР на [населено място] е придобит по силата на Постановление за възлагане от публична продан, в сила от 04.11.2010 г. При липсата на спор, че цената на придобитата недвижима собственост е платена изцяло от сметка на съпругата- частен съдебен изпълнител, изводите на възивния съд, че плащането е от специална сметка, по която сумите не са на титуляра на сметката- ЧСИ, а са суми от осребряване имущество на длъжниците, не почива на доказателствата по делото, а само на предположение. след като по делото не е бил изяснен точно въпроса от коя сметка на Т. Г. М. - като ЧСИ е платена сумата за процесния апартамент, изводите, че от нейна страна няма вложени лични средства, които да дадат основание за уважаване на иска за собственост в резултат на трансформация на лични средства по чл. 23, ал. 1 СК/2009 г., са необосновани, без изясняване на основния релевиран / заявен с исковата молба / правопораждащ факт. след като въззивният съд е решил, че следва да приложи императивна правна норма -а именно правилата на чл. 24, ал. 1 ЗЧСИ, без да има доказателства лицето - ЧСИ колко и какви сметки има открити за упражняване на дейността си и по коя постъпват сумите, като възнаграждение за полагания труд и се плащат публичните задължения/ данъци/ от резлизирания доход от извършваната частна стопанска дейност и дали плащането е от тази лична сметка на частния съдебен изпълнител, изводите, че не е реализиран фактическия състав на чл. 23, ал. 1 СК/2009 г. не могат да бъдат приети за законосъобразни. Констатираните пороци на въззивното решение налагат отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане, при което след изясняване на въпроса, с помощта на експертно заключение, колко и какви сметки има разкрити Т. Г. М., в качеството си на частен съдебен изпълнител, какво е предназначението на всяка една от тях и сумите по коя са послужили за плащане цената на придобития от публичната продан недвижим имот, се даде отговор по основателността на заявената претенция по чл. 23, ал. 1 СК/2009 г. с оглед на дадените указания по приложение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия