Решение № 6480 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2009 г.

Решение № 6480 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2009/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от "РДП София" ЕООД със седалище в град София против Решение № 154 от 10.11.2008 година на Хасковския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на дружеството срещу Заповед № 1264 от 2.08.2007 година на кмета на община Свиленград. Релевира доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - всички отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованата страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че заповедта е законосъобразно издадена и съставлява необходим административен акт от реституционната процедура, както и етап от изпълнение на влязло в сила решение на районния съд в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от "РДП София" ЕООД със седалище в град София срещу заповед № 1264 от 2.08.2007 година на кмета на община Свиленград. С нея е одобрена свободната площ от бивш имот пл. № 1262 по приложената комбинирана скица. Имотът попада в: УПИ I-1135 кв. м.; УПИ V-1824 кв. м.; УПИ VI-258 кв. м.; УПИ VII-1221 кв. м.; УПИ VIII-1550 кв. м.; УПИ ХII-696 кв. м.; УПИ ХIII-1457 кв. м. и УПИ ХIV-1563 кв. м. в кв. 169А по плана на град Свиленград. Възразили са за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на административния акт, изразяващи се в неучастие на страната в административната процедура и липса на фактически и правни основания за издаването й. На второ място са се позовали на съществуващ между тях и собственицата с признато право на собственост по реда на земеделската реституция спор за материално право. На трето място са оспорили задължителната сила на решението на Хасковския окръжен съд, което е посочено, като основание за издаване на заповедта. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че бившият имот е обект на реституционна претенция от наследниците на Христо Василев Катранджиев по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. С влязло в сила Решение № 139 от 14.07.2003 година в производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменен отказ на поземлена комисия № 2548 от 6.06.1994 година да възстанови собствеността върху нива от 10.200 декара в строителните граници на Свиленград, съставляваща имот № 1262 по плана на града от 1922 година. С решението е възстановено в полза на Екатерина Димитрова Чингарова, като наследница на Катранджиев правото на собственост в стари реални граници върху част от същия имот с площ от 9704 кв. м. по скицата на вещото лице неразделна част от решението. В диспозитива на съдебния акт точно са описани квадратните метри, с които бившият имот участва в урегулираните поземлени имоти. След влизането му в сила, ОСЗГ е постановила Решение № 2559 от 16.09.2003 година, с което: признава право на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 10.200 декара; възстановява собствеността върху част от 9.704 декара по начина, описан в съдебния акт и отказва да я възстанови върху друга част от 0.496 декара. Само един месец по-късно правоимащата е поискала по реда на ЗУТ попълване на кадастралния план с реституирания бивш имот пл. № 1262, за което е издадена заповед № 1602 от 27.10.2003 година на кмета на общината. Тя е обжалвана от "Воинтех" ЕООД със седалище в град София и с Решение № 146 от 22.04.2004 година е отменена, като незаконосъобразна. В мотивите съдът изрично е указал на административния орган да извърши процедурата по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като определи застроената част от бившия имот, съответно незастроената, подлежаща на възстановяване в стари реални граници."РДП София" ЕООД се явява правоприемник на "Воинтех" по силата на извършена покупко-продажба на десетте урегулирни УПИ, за което е издаден нотариален акт№ 18 от 10.07.2007 година. При тези данни по делото, съдът е приел, че процедурата по чл. 1, ал. 4 ППЗСПЗЗ е задължителен етап от реституционното производство по отношение на бивши земеделски имоти, внесени в ТКЗС, но разположени в строителните граници на населените места. В него участват само заявителят по реституционната преписка и техническата служба, респективно кметът на общината, който е законово оправомощен да утвърди нейното решение за определяне на застроената част. На следващо място е приел, че заповедта има мотиви, доколкото в нея изрично е извършено позоваване на влязлото в сила решение на Хасковския окръжен съд в производството по оспорване заповедта на кмета за попълване на кадастралната основа с имот пл. № 1262. Това е дало основание на съда да приеме, че не са допуснати процесуални нарушения в административното производство по издаването на заповедта. Съдът е обсъдил и доводите на жалбоподателя за наличие на материалноправен спор и ги е приел за неотносими към спора, с който е сезиран. Обосновал се е с влязлото в сила решение на районния съд в производството по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се явява задължителен етап от реституционното производство и предпоставка за издаване на окончателния акт по нейното завършване. В тази връзка е счел за неоснователни и възраженията за нищожност на оспорената заповед, като издадена при липса на материална компетентност. По тези три групи съображения е счел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни основания се повтарят доводите, направени пред административния съд. Основната част от тях заемат възраженията за наличие на собственически права на дружеството, сочещи на съществуващ спор за собственост. Те не биха могли да се изследват и съответно разрешат в административното производство по проверка законосъобразността на заповедта за определяне на застроена част. Влязлото в сила съдебно решение на районния съд в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е задължително за ОСЗГ, заявителката на реституционната преписка и останалите държавни органи и съдилища. Поради това силата на пресъдено нещо, която то е формирало, не може да бъде преодоляна по реда на възражение и обжалване на отделен етап от нея. Още повече, че със заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ единствено се решава въпросът със застрояването на имота, предмет на реституция. В него по никакъв начин не се третират собственически права и съответно не се решават спорове за такива. А безспорно е по делото, че бившият имот в процесната му част от 9704 кв. м. е незастроен. Това обстоятелство недвусмислено личи и от отразяването в нотариалния акт, в който всички УПИ, в които участват отделни части от него са описани, като незастроени. Неоснователен е и вторият касационен довод за липса на мотиви в оспорения административен акт. В него е извършено позоваване на решение № 146 от 22.04.2004 година на Хасковския окръжен съд. А именно в мотивите към него едновременно с отмяната на незаконосъобразната заповед на кмета за попълване на кадастралната основа с бившия имот пл. № 1262 са дадени изрични указания да се проведе процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В писмената защита пред касационната инстанция се прави допълнителен довод за процесуална недопустимост на заповедта по чл. 1, ал. 4 ППЗСПЗЗ. За целта страната се позовава на отмяната на заповед № 1602 от 27.10.2003 година на кмета, която имала същия предмет. Намира, че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Доводът е неоснователен. Цитираната заповед е издадена в производство по чл. 90 ППЗТСУ, което по никакъв начин не може да се приеме за идентично с производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В мотивите към решението за отмяната на акта по ЗТСУ, съдът изрично е указал законосъобразното действие на администрацията - извършване на процедура по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. По тези съображения, обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение