Решение № 8675 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2016 г.

Решение № 8675 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и чл. 323 във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Б. А. С., прокурор в Софийска апелативна прокуратура, срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 4 от Протокол № 15 от 24.03.2016 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт му е наложено дисциплинарно наказание - понижаване в длъжност "прокурор в Окръжна прокуратура - С." за срок от две години по дисциплинарно дело № 13/2015 г., за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че фактите некоректно са интерпретирани и не е съобразено обстоятелството, че не е имало уговорки за среща между Б. С. и свидетеля Л. И. Ответникът - Висшият съдебен съвет - прокурорска колегия, чрез юрисконсулт З. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че липсват отменителните основания по чл. 146 от АПК и при издаване на решението е спазена предвидената в закона процедура. Поддържа, че в административното производство са събрани относимите към казуса писмени и гласни доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа страна. Заинтересованата страна - административен ръководител на Апелативна прокуратура - С. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Ж. Б. А. С. заема длъжността прокурор в Апелативна прокуратура гр. С. На 25.03.2015 г. Административният ръководител на Апелативна прокуратура-гр. С. е направил предложение за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание на прокурор Б. С. за извършени нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати - раздел II, правила 2.6,4.4, 5.5,5.6 и 5.7., което е изготвено въз основа на материалите по преписка № 94-00-72/2014 г. на КПЕПК на ВСС. В предложението се сочи, че с поведението си прокурор С. е извършил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ - нарушил е Кодекса за етично поведение на българските магистрати. На основание чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е предложил да се наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание понижаване в длъжност "прокурор в окръжна прокуратура" за срок от две години. Дисциплинарното производство срещу С. е образувано с решение на ВСС по протокол № 20 от 22.04.2015 г. и е избран чрез жребий дисциплинарен състав. В хода на образуваното дисциплинарно дело № 13/2015 г. са проведени заседания на дисциплинарния състав на 20.05.2015 г., 1.07.2015 г., 29.07.2015 г. и 30.09.2015 г., като са изслушани свидетелите С. Н., А. Д. и Л. И. От приложените към преписката доказателства се установява, че свидетелят Л. И. е бил обвиняем по дело № 11995/2012 г. на Районен съд С., което се е водило за престъпления по чл. 117, ал. 1 и ал. 2 от НК - приготовление към убийство на Х. В. и О. Я. през 2011 г. /преписка № 12369/2011 г. на СГП/, наблюдавано от прокурор М. Б. По това дело в рамките на досъдебно производство като свидетел е разпитван и прокурор Б. С. С. Л. И. се е водило и друго наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл. 333, пр. 1 във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 3 от НК - за подбудителство за взривяване дома на Т. Т. през 2003 г. /преписка № 642/2012 г. по описа на СГП/. На 26.04.2013 г. по внесения обвинителен акт от наблюдаващия прокурор П. С. - СГП, и образуваното нох дело № 601/2012 г. по описа на ОС П., е постановена оправдателна присъда по отношение на Л. И. С. Б. С. е водено досъдебно производство № 135/2012 г. по описа на НСлС /преписка № 4-1262/2012 г. по описа на СГП/ за извършено престъпление по чл. 304б, ал. 1 от НК, по което не е привличан като обвиняем. С постановление на СГП от 30.10.2014 г. същото е прекратено поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. От доказателствата по делото се установява, че на 19.07.2012 г. на обяд в гр. С., в ресторант "М. К.", на ъгъла на ул. "Позитано" и бул. "Х. Б." се провела среща на Б. С. и свидетеля Л. И., с когото се познавали от години. На тази среща се коментирали проблемите на свидетеля Илиев по водените срещу него разследвания. П. С. изразил мнение, че делото срещу Илиев за приготовление за убийство не било опасно, а опасно било "плевенското" дело /за взривяване дома на Т. Т./. С. изразил мнение за качествата на наблюдаващия прокурор и успокоил Илиев, че той не може да приключи делото. Обещал, че чрез свой колега да "следи изкъсо"делото. На 7.12.2012 г. в гр. С., ресторант "Уют" на ул. "С.", между Б. С. и Л. И. е проведена още една среща. По време на тази среща прокурор С. споделил с Илиев, че по "софийското" дело ще го оправят, но по "плевенското е кофти". Предложил да свърже Илиев с прокурор С., който нямало да му иска пари. Изразил мнение, че прокурор С. не бил лош, за разлика от прокурор Б. С решение от 30.09.2015 г. дисциплинарният състав е приел за установено от фактическа страна, че прокурор С. е осъществил две срещи с Л. И., за когото е знаел, че се водят наказателни дела, и предмет на разговорите им са били именно тези производства. Прието е също, че прокурор С. не е поемал обещания към Илиев, не е коментирал доказателствата и професионалните качества на свои колеги, но самият факт че се среща на публични места с лице за което знае че се водят наказателни дела и е допуснал да се води разговор за тези дела, е от естеството да компрометират честта му в професията и обществото, а оттам водят до уронване престижа /авторитета/ на съдебната власт. Същият е нарушил принципа за почтеност и благоприличие, визиран в чл. 5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/. Това поведение на прокурор С. е квалифицирано като дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ във връзка с чл. 5.5,5.6 и 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Предложил е на ВСС да приеме, че Б. С. е извършил дисциплинарни нарушения на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като му наложи дисциплинарно наказание "порицание". Решението заедно с преписката са внесени за разглеждане в заседание на ВСС, проведено на 24.03.2016 г. На заседанието е изслушано решението на дисциплинарния състав. Изложени са становища от членовете на ВСС Г. Г. и К. Н., обосноваващи необходимостта от налагане на по-тежко от предложеното от дисциплинарния състав наказание, като са внесени съответни предложения за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност" и по чл. 308, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗСВ - "понижаване в длъжност "прокурор" в Окръжна прокуратура - С." за срок от две години. Трите предложения са подложени на гласуване. Предложението на дисциплинарния състав е подкрепено от 9 гласа "за", 5 - "против" и 8 - "въздържали се". Предложението за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност е подкрепено от 5 гласа "за", 4 - "против" и 13 - "въздържали се". Резултатите след проведеното гласуване по третото предложение за налагане на наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4, пр. 2 от ЗСВ - "понижаване в длъжност "прокурор" в Окръжна прокуратура - С." за срок от две години са: 20 гласа "за", 0 - "против" и 2 - "въздържали се". Недоволен от решението на административния орган, жалбоподателят го оспорва чрез пълномощникът си, поддържайки, че не е имало уговорки за срещите между прокурор С. и Илиев, че се касае за провокация от страна на И. Твърди също, че решението не е мотивирано и е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, че е наложено наказание различно от предложеното от дисциплинарния състав. Настоящият съдебен състав като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намери, че жалбата е неоснователна по следните съображения: Дисциплинарното производство е проведено при спазване на административнопроизводствените правила. Същото е образувано съобразно посочената в чл. 310 и сл. от ЗСВ процедура. При провеждане на производството правата на страната са били гарантирани, като на жалбоподателя е дадена възможност да изрази позицията си и представи доказателства във връзка с предложението за налагане на дисциплинарно наказание. След приключване на производството, дисциплинарният състав е обсъдил фактическите обстоятелства по преписката, както и становищата на страните и в резултат на направения им анализ е приел решение да предложи на кадровия орган да наложи дисциплинарно наказание на магистрата. Установената в хода на производството по дисциплинарно дело № 13/2015 г. по описа на ВСС фактическа обстановка, както е изложена в мотивите на решението на дисциплинарния състав от 30.09.2015 г. е пълна, правилна и кореспондира със събрания в хода на производството доказателствен материал, а формираните въз основа на нея заключения съответстват на приложимите към казуса правни норми. В своето решение дисциплинарния състав е приел за доказано обстоятелството, че привлечения към дисциплинарна отговорност прокурор С. е допуснал срещи на публични места със свидетеля Л. И., срещу когото към този момент са се водили две наказателни производства, което се явява нарушение на принципа на почтеност и благоприличие, визиран в чл. 5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В решението на дисциплинарния състав, както и в изказаните съображения от членовете на ВСС не се твърди, че проведените срещи са резултат от нарочна уговорка. Прието е, че прокурор С. е "допуснал" такива срещи, който израз предполага приемане и участие в срещи, макар същите да не е доказано, че същите са били планирани, очаквани или предвидени. Касае за са демонстрирано активно поведение, обратно на очакваното в съответствие с принципа на почтеност и благоприличие въздържане от участие в тях. В хода на дисциплинарното производство са събрани гласни доказателства, които съдът намира за обективни и достоверни и потвърждават данните, описани в предложението на административния ръководител по чл. 312, ал. 1 ЗСВ. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал по преписката се извежда обоснован извод, че жалбоподателят е нарушил правилата на Раздел II, чл. 5.5, 5.6 и 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати - чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ и с действията си е накърнил престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Неоснователни са и наведените оплаквания за нарушаване на административнопроизводствените правила, изразило се в това, че дисциплинарния състав е предложил налагане на едно наказание, а ВСС е наложил друго дисциплинарно наказание, което се явява по-тежко от предложеното. Правилата на глава шестнадесета от ЗСВ "Дисциплинарна отговорност" уреждат процедурата включително и по вземане на решение от ВСС. В чл. 320, ал. 2 ЗСВ е посочено, че ВСС разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание и може да го отхвърли, или да наложи дисциплинарно наказание от всички предвидени в ЗСВ. Дисциплинарнонаказващият орган не е обвързан с предложения от проверяващия орган вид и размер на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното производство осигурява в пълен обем процесуалните гаранции на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат като гарантира участието му в този процес и защита по свой избор, и тези гаранции са били предоставени на жалбоподателя. В ЗСВ не е предвидено да бъде налагано само наказание, каквото е предложено от дисциплинарния състав или посочено в предложението за образуване на дисциплинарно производство. От фактическа страна в случая е безспорно са установени извършените дисциплинарни нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ и това е достатъчно за да бъде наложено дисциплинарно наказание по мотивирана преценка на ВСС каквато е налице в случая. Висшият съдебен съвет, при доказано извършено дисциплинарно нарушение от магистрата, единствен има законовото правомощие да определя вида и размера на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 320, ал. 3 от ЗСВ. В случаите, когато решението на ВСС е различно от предложението на дисциплинарният състав, следва задължително да съдържа мотиви относно промените от фактическа и правна страна. В случая обсъждане на предложението за налагане на по тежко дисциплинарно наказание от членовете на ВСС е налице и има ясни мотиви относно определяне и индивидуализиране на това наказание. При съобразяване с критериите по чл. 309 от ЗСВ и в рамките на притежаваната дискреционна власт, Висшият съдебен съвет е наложил дисциплинарно наказание на магистрата на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. По тези съображения не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Решението на ВСС е прието при спазване на изискванията по чл. 320 от ЗСВ. Съгласно правилото на чл. 320, ал. 4 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на ВСС. Р. е прието в съответствие с правилата за начин на гласуване и кворум. Неоснователни са доводите за материална незаконосъобразност на оспореното решение на административния орган. С разпоредбата на чл. 307, ал. 1, т. 3 от ЗСВ е предвидено, че нарушаването на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите съставлява дисциплинарно нарушение, а с т. 4 от същия текст е посочено като дисциплинарно нарушение действието или бездействието, което накърнява престижа на съдебната власт. Дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал поведението на прокурор С., с оглед контактите му с Л. И. - обвиняем по две производства. В случая няма нарушение на материалния и процесуалния закон тъй като и нарушенията и наказанията са законово посочени в ЗСВ. По изложените съображения оспореното решение на Висшия съдебен съвет по т. 4 от Протокол № 15 от 24.03.2016 г. е издадено при точно прилагане на материалноправните разпоредби и целта на закона. Воден от горното и на основание чл. 323, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,