Решение № 7296 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 939/2016 г.

Решение № 7296 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 939/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Родина-турист-97"АД моли да бъде отменено решение № 585/04.02.2015 г. по адм. д. № 2643/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2021307363/16.10.2013 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от дружеството срещу решение № 7655/08.12.2015 г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение в частта за разноските. Поддържа, че не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението и моли второто решение като неправилно да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решенията като правилни да бъдат оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби против двете съдебни решения. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение № 585/04.02.2015 г. по адм. д. № 2643/2014 г. на АССГ съдът е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2021307363/16.10.2013 г. на ТД на НАП-София, с който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит 480 938 лв с лихви по фактури на "Стампа" ЕООД, "Ар джи 2004" ЕООД и "Символ прим" ЕООД за периода м. 1, 3 - 5, 7 - 9 и 12.2006 г. на основание чл. 64, ал. 1, чл. 6, чл. 9 от ЗДДС (отм.), тъй като фактурираните доставки на услуги и рекламни материали не са осъществени. Жалбата против РА е отхвърлена и в частта, с която за 2006 г. е определен корпоративен данък 580 400,25 лв с лихви на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 15, ал. 3, т. 2 и чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.). Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат повтаряни. Законосъобразно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури на тримата доставчици. Представените актове обр. 19 не се подкрепят от останалите доказателства по делото и правилно съдът е приел, че не установяват предадени строителни услуги от "Арт джи 2004" ЕООД и "Символ прим" ЕООД, които не разполагат с работници и материално-технически средства за изпълнение на доставките. По доставките на рекламни услуги в ревизионното производство касаторът е поддържал, че не са изпълнени от "Стампа" ЕООД, а от подизпълнител, а в производството пред съда поддържа, че са предоставени рекламни материали от "Стампа" ЕООД. Правилен е изводът на съда, че не е доказано изпълнение на фактурираните рекламни услуги, след като към приемо-предавателния протокол не са приложени образци от изработените и предадени според него рекламни материали по заявки от няколко месеца. По делото не е установено начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от "Арт джи 2004" ЕООД и "Символ прим" ЕООД, поради което не е налице и условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по техните фактури. Неоснователен е доводът за приложение на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), както правилно е приел административният съд. Нормата е приложима за данъчен кредит, дължим по осъществена доставка в хипотезите на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). В случая осъществяване на доставките не е доказано и законосъобразно в РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по спорните фактури. Неоснователно е и позоваването на практиката на СЕО и СЕС в жалбата, която не е относима към данъчното облагане за 2006 г. В частта по ЗКПО (отм.) съдът обосновано е приел, че в РА законосъобразно на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 15, ал. 3, т. 2 и чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат на ревизираното лице с разходите по фактури, доставките по които не са осъществени и е определен корпоративен данък с лихви. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя в тази част и правилно е приел, че не са основателни. Неоснователна е и касационната жалба срещу решението за поправка на първото решение в частта за разноските. В мотивите си съдът е посочил дължимият размер на юрисконсултското възнаграждение - 15 406,97 лв, а в диспозитива погрешно е присъдил 5698,75 лв и в съответствие с процесуалните правила е поправил допусната грешка с решение № 7655/08.12.2015 г. по същото дело. Решенията като правилни следва да бъдат оставени в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК в размер 12 530,02 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,