Решение № 13180 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15572/2014 г.

Решение № 13180 от 7.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15572/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е касационна жалба на Георги Стратиев Василев от гр. Харманли, против Решение № 519/06.11.2014 г., постановено по а. д. № 577/2014 г. по описа на Административен съд Хасково (АСХс). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСХс е отхвърлил оспорването на Василев срещу Заповед № РД-26-064/04.08.2014 г. на директора на Областна Дирекция "Земеделие", Хасково (ОДЗХс). С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 от ЗДСл, чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник (УП) на Областните дирекции "Земеделие" и Длъжностно разписание (ДР) на ОДЗХс, утвърдено със Заповед № 114/31.07.2014 г. на директора, в сила от 31.07.2014 г., поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Василев за длъжността "главен експерт" с III мл. ранг в ОДЗХс, Главна дирекция "Аграрно развитие", Общинска служба по земеделие - Харманли (ОбСЗХ-ли), считано от 04.08.2014 г. Недоволен, Василев обжалва решението. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с даване на указания за събиране на необходимите доказателства за правилното решаване на спора. Алтернативно иска постановяването на друг съдебен акт, по съществото на спора, с който се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед на директора на ОДЗХс. Претендира присъждане на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответната страна - директорът на ОДЗХс, с писмен "Отговор" на процесуалния му представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на решението на АСХс. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, съобрази и прецени на първо място основателността на доводите за допуснати съществен нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на решението при недоизяснена фактическа обстановка. Впрочем, следва да се посочи, че оформянето на папката на делото не следва никаква логика. Номерацията на подвързаните в нея страници не е последователна и неколкократно е нарушена. Доводите на Василев в тази насока са, че съдът не е допуснал събирането на поискани от него и относими гласни доказателства, а АСХс е отказал поставянето на поискана от него допълнителна и необходима задача на вещото лице по делото. Последното не било направило проверка на място в ОбСЗ, гр. Харманли. Доводите са неоснователни. Действително, с писмена молба от 14.10.2014 г. (л. 181), Василев е поискал разпита на лицето Сребрина Недева Петрова за изясняване съществуването на система от функции, задължения и изисквания, заложени в длъжностната характеристика (ДХ) за длъжността "главен експерт" в ОбСЗХ-ли. Това искане законосъобразно е отхвърлено като неоснователно с разпореждане на съдията-докладчик от същата дата. Недопустимо е чрез свидетелски показания да се изяснява наличието на повече или по-малко съществуващи функции и задължения на държавния служител, в сравнение с включените такива в ДХ за съответната длъжност. Последната очертава границите на задълженията, които следва да се изпълняват от служителя. Никой няма правото да му възлага изпълнението на задължения, невключени в ДХ, както и да изключва някои от нея. Правилно АСХс не е възложил и допълнителната задача на вещото лице, поискана от Василев в съдебното заседание на 04.11.2014 г. (л. 122). Предвид общата насоченост на задачите, изпълнявани от ОбСЗХ-ли, наличието на сходни служебни задължения за работещите там служители е много вероятно. ДХ обаче е единственият документ, който ясно отграничава и категоризира служебните задължения на всеки от служителите в това звено. Направеното искане за задача на вещото лице: "...да извърши проверка на място и да провери съответните документи, които са в службата - входящи, изходящи, писмо и други регистри и документи и с оглед функциите, вписани в длъжността на жалбоподателя, да отговори дали има данни други лица фактически да изпълняват някои от функциите, които са включени в тази длъжност...", не може да доведе до събиране на относими и необходими доказателства за изясняване въпроса за наличие на действително съкращаване (или липса на такова) на длъжността, изпълнявана от Василев. В случая са налице предварително формулирани функции и служебни задължения, отразени в ДХ на служителя, връчена му за запознаване при заемане на длъжността, които не могат и не зависят от "входящи, изходящи, писмо и други регистри и документи". Изхождайки от изясняването по-горе, за да се произнесе, настоящият състав на ВАС възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСХс. Направен е цялостен и задълбочен анализ на промените в ДР на ОДЗХс, действащо от 04.03.2014 г. спрямо това от 31.07.2014 г. Изследвани са били одобрените от министъра изменения по предложение на директора на ОДЗХс и обосновано е прието, че длъжността, заемана от Василев действително е била съкратена. Не води до други изводи заключението на вещото лице, което е възприето правилно от решаващият съд. Посоченото от експерта, че "... функциите и дейностите (на "младши експерт" и "младши специалист") се различават от тези за длъжността "главен експерт" по това, че са изпълнителни дейности и са с по-ограничен обхват, докато дейностите на главния експерт са повече контролни и подпомагащи работата на началника и на дирекцията...", сочи на липса на идентичност между тези, изпълнявани от Василев за длъжността, който е съкратена и тези на служителите, заемащи длъжностите "младши експерт" и "младши специалист". Косвено това се подкрепя и от друг извод на експерта - за съществуването на "голям брой дейности и техния обхват". Без да може да твърди, че те са отпаднали, експертът в същото време не може да посочи дали и от кого се изпълняват, защото не са вменени като задължения в длъжностните характеристики на работещите в момента лица в ОДЗХс. При липса на изричното им посочване в числото на задълженията, уредени в ДХ на работещите в дирекцията, не може изобщо да се твърди, че тези задължения съществуват въобще. Доводът за несъответствие на изводите на съда на събраните доказателства е деклариран на стр. 2, абз. 3 от касационната жалба. В същото време той не е конкретизиран и обоснован, поради което за ВАС е невъзможно да го разгледа и прецени цялостно. Неоснователен е и доводът за "обръщане" на тежестта на доказване в процеса пред АСХс. Наличието на действително съкращаване на длъжността, изпълнявана до 04.08.2014 г. от касатора се установява от събраните по делото доказателства, които са анализирани и преценени поотделно и в съвкупност. Обратно - може да се твърди, че именно Василев не е оборил събраните по преписката доказателства и не е представил други, установяващи липсата на съкращаване на длъжността, която е заемал. Изводът, направен от него на стр. 2, абз. 5 от касационната жалба, че "... не е налице съкращаване на щата" е неотносим към спора. Предмет на съдебния спор е не дали има "съкращаване на щата" (вероятно на ОДЗХс и/или ОбСЗХ-ли), а дали има "съкращаване на длъжността", заемана от него. Именно това съкращаване е правното основание за издаване на оспорената заповед. Освен това, както се каза и по-горе, всички доказателства сочат на съкращаване на длъжността, поради което ВАС намира, че по делото е доказано фактическото основание за издаване на акта, отговарящо на посоченото правно такова - чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АСХс. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на ОДЗХс за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическите и правни изводи на ВАС, то се явява основателно и доказано. Предвид чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8, ал. 3, чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден Василев да заплати на ОДЗХс сумата 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС