Решение № 7894 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2015 г.

Решение № 7894 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8010/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. К. против решение № 3577 от 22.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2056/2015 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ). В касационната жалба се поддържа, че съдът не се е произнесъл по предмета на спора и не е обсъдил становището на страната относно приложимия материален закон и в частност съотношението между правилата на ЗОСОИ и реда за обезщетяване, уреден в чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ. Поддържа се, че преклузивни срокове в ЗВСОНИ, подобно на уредените такива в чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, не са предвидени, както и че няма препращаща норма в ЗВСОНИ, нито изрична норма в ЗОСОИ, предвиждащи, че срокът по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е приложим и до правоимащите лица по чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ. В хода на делото по същество, касаторът се представлява от адв. С., която по същество изцяло поддържа доводите от касационната жалба. Ответната страна - Областния управител на област С. (ОУ), представлява от юрк. П., оспорва касационната жалба и поддържа становище за отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение, според което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Според прокурора, обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, а съдът правилно е преценил, че начинът и редът за обезщетяване на правоимащите по чл. 5, ал. 3 ЗОСОИ е уреден еднозначно както за лицата, чиито жилища са отнети по чл. 7, ал. 1 ЗВСОНИ, така и за тези, чиито искове по чл. 7, ал. 1 ЗВСОНИ са отхвърлени. Обосновано и правилно съдът е приел, че преклузивният срок по чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ е изтекъл, а разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от закона е неприложима. Върховният административен съд, Трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съдът е сезиран с жалба на А. А. К. против заповед № РД-22-001 от 14.01.2015 г., издадена от Областния управител, с която е отказано да се уважи искането на жалбоподателя от 25.06.2014 г. за обезщетяване по реда на чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ. Видно от обжалваното решение, АССГ е отхвърлил жалбата на А. К. срещу заповед № РД-22-011/08.04.2011 г. на Областния управител. С тази заповед, приложена под л. 68 от делото на АССГ, ОУ е отказал да разгледа по същество искането на К. от 25.09.2007 г. за обезщетяване по реда на чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ. Заповедта от 08.04.2011 г. е била предмет на съдебно обжалване като с вляло в сила на 19.11.2011 г. определение № 4349/01.08.2011 г. по адм. дело № 5175/2011 г. на АССГ, жалбата на А. А. К. е била отхвърлена като неоснователна. В хода на производството по сега обжалваното решение, не е инициирано и не е допускано изменение в предмета на делото. При така изложеното, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск за съдебен контрол по отношение заповед № РД-22-011/08.04.2011 г. на ОУ. Диспозитивът на съдебното решение по арг. от чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, единствено обективира правораздавателната воля на съда спрямо въведения пред него спор и сам по себе си предопределя пределите на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което и същите не подлежат на обжалване, тъй като не са източник на правни последици. В тази връзка, макар и в мотивите на първоинстанционното решение да са налице обсъждания според касационната инстанция относими към законосъобразността на заповед № РД-22-001 от 14.01.2015 г. на Областния управител без тя изрично да се посочва в раздела на правните изводи, то последвалото в диспозитива на решението произнасяне по отношение заповед № РД-22-011/08.04.2011 г. на ОУ, няма търсения за страните ефект от разрешаването на спора за законосъобразността на акта от 14.01.2015 г. Дори да се приеме, че разминаването между мотивите и диспозитива на решението може да се обясни с техническа грешка при изписването на номерацията и дата на административния акт, то тази грешка не е отстранена, а видно от администрираната от първоинстанционния съд касационна жалба, съдържаща възражение относно предмета на произнасяне, съдът се е запознал с оплакването на страната. Липсата на реакция от страна на административния съд за поправка на решението, предполага разглеждането му такова, каквото е постановено, доколкото касационната инстанция няма задължение и правомощия във връзка с отстраняването на технически грешки в диспозитива на съдебния акт. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение