Решение № 2815 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7884/2014 г.

Решение № 2815 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7884/2014 г., VII о.,докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ЕТ "Ейвис -Иван Георгиев" срещу решение № 288 от 07.05.2014 г. по адм. д. № 551/2013 г. на Административен съд Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу/не е отменен/ АУЗД № АУ000022/08.04.2013 г., издаден от старши инспектор в сектор "Ревизии" към отдел "МДТ" при Община Пазарджик, относно задължение за ДНИ за 2013 г. за размера до 3 137,09 лв. и АУЗД № АУ000023/08.04.2013 г., издаден от старши инспектор в сектор "Ревизии" към отдел "МДТ" при Община Пазарджик, относно задължение за ТБО за размера до 6 458,71 лева. Излага доводи, че съдът не е отчел релевантните юридически факти, не е обсъдил възраженията на жалбоподателя. Счита, че от доказателствата се установява, че имотът е земеделски, извън регулация и в и около него никога не са извършвани таксуваните три услуги по чл. 13 от Наредбата. Оранжерията не функционира от години. Прилага декларация от 21.12.2013 г., че имотът няма да се ползва и през 2014 г. Сочи, че вещото лице Ковачка отбелязва характера на земята - земеделска. В последната приета експертиза на инж. Вълкова също се сочи, че водещо за определяне на предназначението на територията, представляваща имот 55155.27.164, местност "Татар мезар" е отреждането на ПИ - "За оранжерии", или за земеделска дейност по смисъла на Наредба № 7/22.12.2003 г. - покритата с оранжерийна конструкция площ в имота заема централната му част, въпреки че е покрита с конструкция, земята под нея се използва като обработваема земеделска земя, В северната част е разположена незастроена обработваема земеделска земя. Недвижимият имот е закупен с нотариален акт № 2/13.09.2000 г. с описана данъчна оценка от 470 582.10 лв. Другата земя - две ниви, четвърта категория с площ от 27.066 дка са закупени с нотариален акт № 49/13.09.2005 г. /данъчната им оценка е 3 491.50 лв/, или общата данъчна оценка е в размер на 474 073.50 лв. Определената от общината оценка /ДО по смисъла на ЗМДТ/ ги надвишава осем пъти, без да са налице промени в Приложение № 2 към ЗМДТ за изтеклия период. Съдът неправилно възприел вариант 1 на СЕ - земя, изцяло в строителни граници или неземеделска извън строителни граници. В конкретния случай се касае за земя извън строителните граници и със земеделско предназначение. Няма данни за сменен статут на двете ниви, четвърта категория с площ от 27.066 дка, закупени с нотариален акт № 49/13.09.2005 г., следва да намери приложение чл. 13 и 19 от Приложение № 2 - вариант 3. Вещото лице приело прилежаща на застроената част от имота площ, която надвишава установените правила за определяне на прилежащи площи. При общо 61 718 кв. м. застроени площи /от които 60 208 оранжерии/, като прилежащи са отчетени 97 317 кв. м. - площта по нотариален акт № 2/13.09.2000 г. При точно съобразяване с Наредба № 6 от 18.09.2009 г. и приложение № 1 към Наредба № 7 от 22.12.2003 г. общата застроена и прилежаща площ не надхвърлят 67 889,8 кв. м. Вещото лице сочи съществуващите 12 земеделски сгради, а в решението на съда е записано, че са 20 бр. Представя скица № 659/18.01.2013 г. на СГКК Пазарджик, в която е записано като трайно предназначение на територията: Земеделска, брой сгради 12. Сочи, че в представения график за почистване на улици, процесната улица не фигурира./. В подкрепа са свидетелските показания и протоколите за оглед от третото лице /застрахователно дружество/, които не са разгледани в съдебния акт. Задължението за ТБО е по своя характер насрещна законоустановена престация за изпълнението на определени услуги. За 2012 г. е дължим ТБО в размер на 1 134.59 лв, а за 2013 г. се определя на 14 030.99 лв. Увеличението е повече от дванадесет пъти /при увеличиение на ДО 8 пъти/. Не се установени променени от 2012 г. правни и фактически условия относно имота и стойността на услугата. Не е установена промяна в предназначението на нивите; извършване на услуга по сметоизвозване; основание за промяна в данъчната оценка между двата периода. Счита, че ако не се уважи изцяло жалбата, съдът следва да се отмени решението, в частта над потвърдените ДНИ 2662,28 лв и ТБО 5481,17 лв. задължения за 2013 г., съгласно вариант трети на последната експертиза. Допълнително представя като писмени доказателства три броя карти на блокове на земеделското стопанство, /БЗС/№ 551551-19-2, съответно за годините 2012, 2013 и 2014 г., че имотът представлява земеделска площ засята с различни видове земеделски култури, с оглед доводите, че земята е предмет на земеделско обработване. Заявява, че през 2011 г. поискал разрешение за строеж на навеси и складови помещения - разширение към съществуващи такива по имотна граница ПИ 55155.27.164 м."Татар мезар" с УПИ XII 164 за изграждане по имотна граница по съществуващи калкани на изградени сгради за прибиране и съхранение на селскостопанска продукция, което не е осъществено. В съседство се намира фабрика за производство на олио с инфраструктура и канализация, но неговият имот е селскостопански/земеделски/ за производство на земеделска продукция, представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, ползва се като такава от момента на закупуването и до днес за произвеждане на земеделска продукция. Касационна жалба е подадена и от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Пазарджик срещу решение № 288 от 07.05.2014 г. по адм. д. № 551/2013 г. на Административен съд Пазарджик, в частта, с която е отменен /намалено задължението/ по АУЗД № АУ000022/08.04.2013 г., издаден от старши инспектор в сектор "Ревизии" към отдел "МДТ" при Община Пазарджик, относно задължение за ДНИ за 2013 г. от 6 654,77 лева на 3 137,09 лева. и АУЗД № АУ000023/08.04.2013 г., издаден от старши инспектор в сектор "Ревизии" към отдел "МДТ" при Община Пазарджик, в частта, с която е намалено задължение за ТБО от 14 030,99 лева на 6 458,71 лева. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като при постановявяне на решението не е обсъдил всички приети по делото писмени доказателства и вариант № 1 и вариант№ 2 на експертизата дадена от първото вещо лице Ковачка. Съдът не обсъдил всички приети варианти и не изложил съображения защо приема за верни изчисленията по третия вариант от заключението от второто вещото лице и по - конкретно първия подвариант. Разликите, които се получават между изчисленията на двете вещи лица е от стойности Км; коефициент за местоположение/ и Ку/ коефициент за устройствена зона/. Необосновано съдът приел за вярна стойността на Км за 6.50 дадена от второто вещо лице. Във формулата по чл. 13 от Приложение № 2 от ЗМДТ е дадено указание, че за стойностите на Км се прилага таблица № 3 от Приложение № 2 от ЗМДТ, а не се прилага таблица № 4, както е приело второто вещо лице за посочената стойност. Вярната стойност и в съответствие с изискванията на препратката от самата формула е 6.8, а не 6.5. Съдът не е взел предвид, че приложената таблица № 4 от Приложение № 2 от ЗМДТ във формулата по чл. 13 от Приложение № 2 от ЗМДТ се отнася до сградите и няма нищо общо със земята, а се изчислява ДО на земята. В противоречие на материалния закон и по - конкретно на чл. 16 от Приложение № 2 от ЗМДТ, като е изчислена ДО на земята, като земя извън строителни граници по формулата на чл. 13 от ЗМДТ, за Ку/ коефициент за устройствена зона/ немотивирано е приета стойността 0.90 от второто вещо лице, което е счетено за вярно от съда в противоречие на чл. 16, ал. 2 от Приложение № 2 от ЗМДТ, където изрично е записано, че Коефициентът за устройствена зона (Ку) за земи извън строителните граници на населеното място има значение единица. Твърди, че решението е необосновано, тъй като без да изложи съображения съдът е приел един от всички подварианти на представените заключения, позоваването на този първи подвариант даден от второто вещо лице за ДО на земята като земя извън строителни граници е в противоречие на посочените разпоредби от материалния закон. Счита, че ДО на земята с вярна стойност е изчислена от първото вещо лице- Ковачка - във вариант № 1. Що се касае до изчисленията на ДО на сградите, съдът необосновано приел за верен варианта даден от второто вещо лице, без да се мотивира, като по този начин постановил необосновано решение и в тази си част. Приемайки варианта на второто вещо лице, конкретно - за ДО на оранжерията, съдът постановил решение, което противоречи на материалния закон и по - точно на чл. 8, ал. 1, т. 2 б. "б" от Приложение № 2 от ЗМДТ. Това, което променя съществено изчислението на ДО на оранжерията е, че за Кк2 е дадена стойност -0.60 от второто вещо лице при положение, че оранжерията е в лошо физическо състояние, а по делото не са представени годни доказателства, че сградата на оранжерията е увредена в резултат на бедствие или авария. Приложение № 2 от ЗМДТ е свързано с лошо физическо състояние на оранжерията т. е. щети в резултат на авария, бедствие, което в случая не е доказано, макар и да е приет по делото протокол, от който не може да се направи заключение за причинно следствена връзка между щетата и лошото състояние на оранжерията и който протокол не е представен пред компетентните органи по време на изчисляване на дължимите данъци и такси. Заключението на съда, че приема събраженията на вещото лице, дадени в първи вариант на заключението, създава вътрешно противоречие защото по делото първи вариант е на първото вещо лице Ковачка, а изменяйки актовете е явно, че не това е приетият вариант от съда. Прието е третото по ред заключение на второто вещо лице Вълкова, конкретно първия подвариант, където при изчисляването на ДО на земята, използва стойности от таблици, приложими за сгради, а за ДО на сградите и по-конкретно на оранжерията необосновано е приета стойността на кк2 за 0.60. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбите за процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да измени оспорените актове, съдът е приел, че видно от приложената по делото заповед № 128/13.06.2011 г. кметът на Община Пазарджик е одобрил по заявление на едноличния търговец проект на ПУП-ПР и изменение на ПЗ за ПИ с идентификатор 55155.27.164, местност "Татар Мезар" в землището на гр. Пазарджик, като с ПР за имота се обособява УПИ ХII-164, за оранжерии, а с ПЗ се променя конфигурацията на предвиденото с действащия план застрояване на калкан със сградите в съседния УПИ I-147, за производство на растително масло. Видно от приетите по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том VI, рег. № 7888, нот. д. № 828/2005 г. и нотариален акт № 2, том II, рег. № 2937, нот. д. № 188/2000 г., жалбоподателят се легитимира като собственик на два ПИ в землището на гр. Пазарджик, с посочен начин на трайно ползване "нива" и на обект "Оранжерии - 60 дка" с площ от 97,317 дка с построените в него сгради и съоръжения общо 20 на брой. Видно от представената скица на ПИ от 14.02.2011 г. с идентификатор 55155.27.164 едноличния търговец е посочен като собственик на същия ПИ. На скицата е посочено, че предназначението на територията е земеделска, а начинът на ползване е оранжерии с трайна конструкция, като са посочени номерата на актовете така, както са записани в Службата по вписванията, съответно Акт № 45, том VII, дело № 1950/2000 г. и Акт № 63, том ХIV, дело № 3659/2005 г. Следователно целият имот, придобит въз основа на описаните нотариални актове, е предмет на Заповед № 128/13.06.2011 г. на Кмета на Община Пазарджик. Посочено е, че в скицата е отбелязано, че предназначението на територията е земеделска, но това се отнася до предназначението на територията по смисъла на чл. 7 от ЗУТ. Конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с ПУП и може да бъде съгласно разпоредбите на чл. 8, т. 1 от ЗУТ в урбанизирани територии или в отделни ПИ извън тях за нужди, посочени в същия текст. Съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ, земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, или околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Прието е, че описаният ПИ не отговаря на кумулативно дадените от закона предпоставки за земеделски земи и представлява ПИ, който не е земеделска земя, поради което не следва по отношение на него да се прилага разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, съгласно която не се облагат с данък земеделските земи и горите с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съдът е възприел заключението на вещото лице, че данъчната оценка на земята следва да бъде определена по чл. 13 на Приложение № 2 - изцяло в строителните граници или неземеделска земя извън строителните граници и съображенията на вещото лице по определяне на данъчната оценка на целия имот ведно с построените сгради, дадени по първи вариант от заключението, определена по формулата, посочена в чл. 4 на Приложение № 2 от ЗМДТ. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е констатирал въз основа на посочената заповед на кмета № 128/13.06.2011 г. че процесният имот е включен в регулационния план, но е извън застроителния план, поради което е приел, че данъчната оценка на земята следва да бъде определена по чл. 13 на Приложение № 2 - като неземеделска земя извън строителните граници. Няма данни, но не е оспорено, че заповедта на кмета на общината № 128/13.06.2011 г., издадена по искане на едноличният търговец за застрояване на имота, е влязла в сила. Касационният жалбоподател не излага доводи относно изводите на съда, че с посочената заповед процесния имот е включен в регулационния план през 2011 г., а в жалбата си ЕТ неоснователно счита, че имотът е извън регулация. Както сочи вещото лице Ковачка, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2011 г. данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ и е видно, че данъчната оценка е многократно по- висока от отчетната стойност. Вещото лице сочи, че стойността на данъка за 2012 г. е 1, 3 промила от данъчната оценка, стойността на данъка за 2013 г. е 1,7 промила от данъчната оценка, стойността на такси битови отпадъци за 2013 г. е 3,5 промила от данъчната оценка. Фактическото ползване на имота като земеделска земя в случая не е променено, но това е неотносимо, тъй като територията е включена в устройствения план. Представената скица на поземления имот -№ 709/14.02.2011 г. на СГКК гр. Пазарджик, в което е посочено, че предназначението на територията е земеделска е издадена преди включването на имота в регулационния план със заповед № 128/13.06.2011 г. на кмета на общината. Вещото лице Ковачка е посочила, че имотът е УПИ / парцел "Оранжерия"/, кв. "Извън регулация" по ЗРП, извън строителните граници на населеното място и попада в устройствена зона, съгласно ЗРП, "друга". При изчисляване на ДО на земята и двете вещи лица са приели, че се касае за неземеделска земя извън строителни граници и при този критерий са изготвили оценката по една и съща формула, а крайните стойности по първи подвариант на третото заключение на второто вещо лице /инж. Вълкова/ се различава съществено като стойност от оценката, дадена от първото в. л. Ковачка във вариант № 1.Съдът не е изложил мотиви в тази насока. Не изложени мотиви от съда относно представените доказателства за наличие на щета на оранжериите, което е посочено от вещото лице Вълкова и взето предвид при определянето на един от вариантите по заключението, съдът е възприел този вариант, не е изложел мотиви налице ли е основание за изчисление по посочения от вещото лице коефициент. В тази насока са представени доказателства протокол за щети и др. Съгласно заключението на вещото лице Ковачка за 2013 г. е начислена такса битови отпадъци общо 14 030, 99 лв. - за почистване на териториите за обществено ползване 3,5 на хиляда върху по- високата между данъчната оценка и отчетната стойност в размер на 13 700,99 лв. и 330 лв. за избран вид съд кофа с обем 0,11 куб. м. Вещото лице Вълкова не посочва как е определила размера на таксата битови отпадъци за 2013 г. като пропорционална такса, според нейното заключение таксата е в размер на 6458 лв. 5881 лв. и 5481,17 лв., по трите предложени варианта. Съдът е възприел едната сума посочена от вещото лице Вълкова, без да установи разликата между отделните варианти и разликата спрямо първото заключение на вещото лице Ковачка, която е посочила промилите въз основа на които е изчислила ТБО - 3,5 промила върху данъчната оценка, от което произтича голямата разлика в дължимите суми по заключенията на вещите лица. Съдът не е обсъдил представените доказателства заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с оглед включването на имота в границите на районите, в които е организирано предоставянето на услугите, протоколи за извършена работа, фактури, график за почисване на улиците, с оглед извършването на услугата почистване на територията за обществено ползване. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съдът не е посочил дали предназначението на имота е по чл. 8, т. 1 ЗУТ, какво е предназначението на имота, не е обсъдил заключението на вещото лице. Според вещото лице Вълкова отреждането е за земеделска дейност по т. 11 от Наредба № 7/22.12.2003 г. и част по т. 2 складови дейности и не включва производство и водещо за определяне на предназначението на територията на имота след заповед № 128/13.06.2011 г. е отреждането на УПИ -"За оранжерии" или за земеделска дейност по Наредба № 7, поради което определянето на зоната като "Пп" /предимно производствена/ следва да се обвърже със складова дейност и изграждане на складови сгради. Съдът не е изложил мотиви, дали възприема в тази част заключението на вещото или предназначението на имота е за производствени и складови дейности по чл. 8, т. 1 ЗУТ, след като е включен в предимно производствена зона. При положение, че данъкът е за неземеделска земя извън строителни граници, следва се вземе предвид варианта от заключенията на вещите лица, по който е извършено правилно изчисление, както и вариантът по който правилно е изчислена ТБО. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение