Решение № 1932 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2008 г.

Решение № 1932 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Борислав Николов Николов, действащ като ЕТ "К - З - Борислав Николов", гр. София, срещу частта от решение от 07.08.2003 г. по ахд № 1342/2001 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "г" състав, с която е отхвърлена жалбата му в останалата и част срещу данъчен ревизионен акт (ДРА) № 514/05.02.2000 г. (в решението годината на издаване е погрешно изписана като 2001 г.) на данъчен орган на ТДД - София, потвърдена с Решение № 473/28.04.2001 г. на Регионален данъчен директор - гр. София. Касаторът твърди в касационната жалба, че решението е неправилно в тази си част, без да посочи каквито и да е касационни основания и иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и липсата на наведени в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК и чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с ДРА в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗДДС (отм.) е отказано на жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 20 022, 29 лв. по фактури, издадени от "Жервас" ЕООД за данъчен период 23.06.1998 г. - 31.07.1998 г., тъй като към датите на издаване на фактурите, издателят им е с прекратена регистрация по ЗДДС (отм.). Предвид липсата на конкретни касационни основания и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав е задължен да провери служебно материалноправната законосъобразност на решението. Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.), действувал към процесния данъчен период, една от кумулативно необходимите предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, е регистрацията по ЗДДС (отм.) на изпълнителя по сделката към датата на нейното изпълнение. Решението е съобразено с приложимото материално право и като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение