Решение № 14262 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14039/2018 г.

Решение № 14262 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14039/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ВДК-1" ЕООД, гр. София, представлявано от В. Стоичков, подадена против решение № 4354 от 27.06.2018 г., постановено от Административен съд – София - град, Второ отделение, 31 състав, по адм. д. № 12727/2017 г. С жалбата и с писмена молба от 08.10.2019 г., подадена чрез упълномощен адв. Кр. Стоянов се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател релевира твърдение, че точното и обективно тълкуване на условията за издаване на референции налага извода, че се изисква липса на нарушение за извършените обекти. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и ги счита за незаконосъобразни. Развива тезата, че поисканите референции се издават само за завършени от кандидата обекти, за които не са установени по надлежния ред нарушения. Претендира отмяна на обжалваното решение с произтичащите от тази отмяна последици. Прави искане за присъждане на разноските по делото, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Ответникът - директорът на ТП "Държавно горско стопанство София", оспорва касационната жалба с писмена молба от 07.10.2019 г., с която пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспореното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото съдът е приел представените доказателства, изяснил е релевантните факти и за проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Според участващия по делото прокурор, за да постанови отказа си да издаде положителна референция на жалбоподателя, административният орган е съобразил констатирани нарушения във възложен на фирмата обект, който към момента на постановяване на оспорения отказ не е завършен. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "ВДК-1" ЕООД за ПРОЦЕКСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4354 от 27.06.2018 г. е отхвърлена жалба на "ВДК-1" ЕООД срещу писмо изх. № 12-00-300/03.11.2017 г. на Директора на ТП "Държавно горско стопанство София". За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София - град се е позовал на нормата на чл. 172, ал. 2 АПК и е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна писмена форма и същият съдържа фактическите основания за издаването му, които дават възможност на жалбоподателя да организира защитата си, а на съда - да провери неговата законосъобразност по същество. В мотивите на съдебното решение е отразено, че в тръжната документация и образеца на референция изрично е предвидено, че нарушенията следва да са установени не само с влезли в сила наказателно постановление или присъда, а е допустимо това да става и с констативен протокол, акт за установяване на администартивно нарушение или др. Оттук първоинстанционният съд извежда заключение, че по делото е установено наличие на извършени нарушения в обект 14247, изразяващи се в прокарване на незаконни просеки, добив на немаркирана дървесина и др., поради което оспореният отказ, обективиран в писмо изх. № 12-00-300/03.11.2017 г. на ответния административен орган е законосъобразен. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото от съдържанието на касационната жалба е видно, че касаторът твърди неправилност на съдебното решение, но не е конкретизирал дали се касае за нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В случая касационният жалбоподател възпроизвежда оплакванията си срещу писмо изх. № 12-00-300/03.11.2017 г. на директора на ТП "Държавно горско стопанство София", което обаче не е предмет на настоящото касационно производство, а такова е първоинстанционното съдебно решение. Настоящият съдебен състав счита, че от страна на първостепенния съд точно са констатирани относимите обстоятелства, а именно: със заповед № РД-07-314/24.10.2017 г. на директора на ТП на Директора на ТП ""Държавно горско стопанство София", е разпоредено да се проведе търг с явно наддаване за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен от подробно посочени обекти. Не е имало спор между страните, че в т. 13 от горепосочената заповед и в раздел VІ, т. 7.1.8 от тръжната документацията, е регламентирано, че освен останалите обявени тръжни условия, до участие в търга се допускат само кандидати, които представят референция по образец, издаден от ТП- ДГС/ДЛС от обхвата на ЮЗДП - Благоевград по завършени обекти за 2016 г. до момента, в които е работила фирмата. С изискуемата референция следва да се установи, че няма констатирани нарушения /с констативни протоколи, АУАН или друг официален документ по Закона за горите/, при извършване на дейности по ползване на дървесина от горите- държавна собственост. Според т. 1- т. 5 от образеца на поисканата референция в нея следва да се посочи положителната оценката за съвместната работа по завършени обекти, както и че фирмата при ползването на дървесина от горите на територията на поделението отговаря на следните критерии: търговецът, лично или чрез наети от него лица не е допускал нарушения по Закона за горите при извършване ползването на дървесината от горите, установени с констативен протокол или с влязъл в сила акт в спечелените от фирмата обекти; спазва технологичния план за усвояване на дървесината в спечелените обекти; усвоява цялата маркирана дървесина в обектите; няма изискуеми парични задължения, произтичащи от сключени договори с ЮЗДП и териториалните му поделения; изпълнява качествено и в срок задълженията, произтичащи от договорите за ползване на дървесината, в това число извършва сечта и извозва в срокове и количествата, регламентирани в договорите. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че неотносими към настоящия правен спор са възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на поставените условия за допускане до участие в търга, включително относно законосъобразността на изискването за представяне на референция, нейните реквизити и предвидените доказателствени средства, с които се установяват удостоверените в документа обстоятелства. Гореописаната заповед, с която е предвидено изискването за представяне на изискуемите референции е извън пределите на предмета на това дело, с оглед на което твърдяната от оспорващото дружество евентуална незаконосъобразност на условията за участие в търга следва да бъде обсъждана в производството по проверка на крайния акт на тръжната процедура. Първоинстанционният съд правилно е установил, че производството, което е приключило с атакувания администартивен акт, е образувано с подаването на писмо изх. № 1900/01.11.2017 г. от дружеството - жалбоподател, което е депозирано при ответния административен орган с вх. № 12-00-281/02.11.2017 г. и същото съдържа искане за издаване на референции за участие в тръжни процедури, отнасящи се до продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен, включваща подотдели от горски обекти на територията на ТП "Държавно горско стопанство София". С процесното уведомително писмо изх. № 12-00-300/03.11.2017 г. ответникът е отказал издаване на референция за жалбоподателя с мотиви, че от м. май 2017 г. текат проверки в подотдели от обекти на територията на ГСУ Кремиковци и ГСИ Нови Искър, спечелени от "ВДК -1" ЕООД и "ВДК Лес" ЕООД, при които са констатирани нарушения, за които има съставени констативни протоколи на "ВДК -1" ЕООД. От приетите по делото доказателства - позволителни за сеч, протоколи за освидетелстване, констативни протоколи, доклад и др., е видно, че на жалбоподателя е бил възложен добив на дървесина от обект 12658, в който е работил през 2012-2016 г., който е приключен окончателно през 2016 г., а гаранцията за изпълнение му е възстановена с платежно нареждане от 22.11.2016 г.; възложен му е добив на дървесина от обект 13633, в който е работено 2013-2016 г., приключен е през 2016 г., като гаранцията е възстановена на 22.11.2016 г. Освен това е установено, че към датата на поискване на референцията, са констатирани множество нарушения във възложения през 2014 г. на жалбоподателя, неприключен обект 14247, подотдели 410-а, д, е, а именно: направени незаконни просеки, неотразени в технологичния план; в периметър 20 м. по цялата дължина на просеките са повалени всички дървета, част от които немаркирани; наличие на допълнително поставена боя и марка, различна от тази, с която е маркиран подотдела през 2013 г.; наличие на повалена дървесина, която не е разкроена; неотсечени маркирани дървета. При тези вярно установени факти, първоинстанционният съд е извел обосновани изводи, в които е счетено, че при постановяване на оспорения отказ за издаване на положителна референция в полза на жалбоподателя ответникът е съобразил констатирани нарушения във възложен на "ВДК -1" ЕООД обект, който към момента на постановяване на оспорения отказ не е завършен. В мотивите на обжалваното решение правилно е обсъдено и отхвърлено твърдението на оспорващото дружество, че при издаването на референцията е трябвало да се съобразят само данни за завършени обекти. Първостепенният съд се е обосновал с раздел VІ, т. 7.1.8 от Тръжните условия, представляващи част от Документацията за провеждане на търг с явно наддаване за продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен, според които завършените от търговеца обекти имат значение само за определяне на териториално компетентното ТП-ДГС/ДЛС от обхвата на ЮЗДП, което следва да издаде документа, а удостоверяваните данни са липсата на констатирани нарушения при извършване на дейности по ползване на дървесина от горите - държавна собственост, независимо дали те са в завършен или не обект. Следователно, в първата част на изискуемата референция следва да се посочат данните за завършените от търговеца обекти в района на ДГС/ДЛС, каквито в случая жалбоподателя има два, а критериите по т. т. 1-5 от Тръжните условия следва да се съобразят по отношение на всички спечелени обекти в района. От съществено значение е обстоятелството, че в тръжната документация и образеца на референция изрично е предвидено, че нарушенията следва да са установени не само с влезли в сила наказателни постановления или присъди, а е допустимо това да става и с констативен протокол, АУАН и др. Първоинстанционинят съд се е произнесъл и по твърдението на жалбоподателя, че нарушенията не са допуснати от него, като е обосновал правилните си изводи с приетите по делото позволителни за сеч и протоколи за освидетелстване на сечище относно отдел 410, подотдел "а", "д" и "е", които са съставени именно на дружеството - жалбоподател. По изложените съображеиня, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. Ответникът няма заявено искане за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,