Решение № 5952 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2008 г.

Решение № 5952 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Георги Борисов Алексиев от Благоевград срещу решение № 244 от 14.04.2008 г. по адм. д. № 832/2007 г. на Административен съд - Благоевград. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск от Георги Борисов Алексиев на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ за сумата 300 лв. имуществени вреди и за 1200 лв. неимуществени вреди. Приел, че не се касае за незаконосъобразно бездействие на РУСО - Благоевград да издаде на жалбоподателя искания документ с молбата му вх. № 2058/04.05.2004 г. Неиздаването на документа не е бездействие на органа, а мълчалив отказ за издаване на акта, който съобразно чл. 8, ал. 4 от ЗАП (отм.) жалбоподателят е могъл да оспори по съдебен ред. Параграф 9, ал. 2 от ПЗР на КСО не предвижда като задължение на органа да издаде исканото удостоверение, поради което и не създава правото за него да иска издаването на такъв, респ. да търси отговорност от органа при отказ да бъде издаден, по реда на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ . В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел, че неиздаването на документ по § 9 от ПЗР на КСО не може да се определи като бездействие, по смисъла на закона от страна на административния орган. Закона предвижда зачитане на времето на обучение като осигурителен стаж при определени условия. Към този период обаче жалбоподателят не е направил искане за отпускане на пенсия, поради което не може да се приеме, че осигурителния орган е бил длъжен да се произнесе. Искането за издаване на документ и не издаването му от страна на осигурителния орган сочи на мълчалив отказ за издаване на акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред, както съдът е приел. Този факт обаче не може да ангажира отговорността на осигурителния орган, за търсене и присъждане на вреди - имуществени или неимуществени, по реда на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ . Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,