Решение № 5894 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3598/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ нън нръзка със Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на П. П. Ц. от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Станоев, против решение 1530 от 10.02.2025г., постановено по адм.д. 2752/2023г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 365з 8778 от 17.11.2023г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Варна, с която на основание чл. 194 ал. 2 т. 2 неизпълнение на служебните задължения, във връзка със съставомерните дейния по чл. 203 ал. 1 т. 7, пр. 2 ал. 1 - използване на служебно положение за лична облага - и т. 8, предл. второ злоупотреба с доверие, както и на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР и за нарушения на т. 15, 19, 20, 42, 49 и 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /по долу Етичния кодекс/, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор П. П. Ц. на длъжността младши автоконтрольор I степен в група Охранителна полиция към 05 РУ Златни пясъци при ОД на МВР - Варна. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за доказаност на вменените му нарушения, които обосновават налагане на най тежкото наказание уволнение като излага съображения, че в административното производство не е безспорно доказано, че той е извършил нарушения. Напротив твърди, че от събраните доказателства се оборва установеността на извършителя. Навежда съображения и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е била изяснена обективната истина, съответно не са събрани относимите към спора доказателства в цялост. Твърди и необоснованост на решението като постановено в противоречие и при неправилна преценка на събраните доказателства. Навежда съображения и за допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като към момента на издаване на оспорената заповед е било образувано наказателно производство, като в тази връзка твърди, че е следвало да се изчака приключването на наказателното производство с влезнала в сила присъда. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за процесуален представител на ответника в случай, че е над минималното предвидено. Ответникът директорът на ОД на МВР - Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на формираните от първоинстанциония съд в оспореното решение изводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт ,подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като подробно е изложил съображения за спазване на процедурата. Приел е и че от събраните в хода на производството доказателства е безспорно установено, че от страна на жалбоподателя в качеството му на служител, изразяващо в това, че на 03.04.2022г. младши инспектор Ц. в качеството си на полицейски орган и като част от съвместен патрул 547 при осъществяване на контрол на пътното движение на територията на пето РУ Златни пясъци с друго длъжностно лице, а именно Г. П. Т., като към 16,30 часа са спрели за проверка л.а. Ауди А3 , управляван от Д. И. К., като при извършената проверка е получил сумата от 20 лева за себе си, а именно облага, която не му се следва, за да не извърши действие по служба, а именно да не състави АУАН на К.. Съдът е изложил подробни съображения защо кредитира събраните в хода на производството доказателства и защо приема, че наведените от жалбоподателя възражения, че не е бил разпознат от свидетелката К. е неоснователно, а именно тъй като от доказателствата е установено, че свидетелката К. е разпознала жалбоподателя в албум 23 и по протокол за разпознаване на лица от фотоснимки от 22.04.2022г. Съдът е приел, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като е изложил съображения, че правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 203 ал. 1 т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР, като вменените му нарушения обосновават налагането на най тежкото наказание уволнение . Приел е и че липсата на влезнала в сила присъда по повдигнато наказателно обвинение не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. По тези съображения е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съставът на първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на предвидената в закона форма, както и без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. При постановяване на оспореното съдебно решение съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, като е формирал съответни на събраните по делото доказателства правни изводи, при направена всестранна оценка на събраните доказателства. Съответен на закона е и извода за материална законосъобразност на оспорената заповед, както и за съответствието й с целта на закона. Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на описаните в заповедта факти, включително относно това, че не е безспорно установено, че той е лицето, което е извършило вмененото му нарушение. Приложена е разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР според която в хода на дисциплинарното производство с цел разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Оспорената заповед не са основана само на показанията на свидетелката К., а на всички събрани в хода на производството доказателства. Съответно е неоснователно възражението на касатора за необоснованост на формираните изводи. В тази връзка административният съд правилно е оценил събраните от органа доказателства, като подробно и последователно е изяснил относимите факти в тяхната съвкупност, като същите не са опровергани в хода на съдебното производство. Съответно и на събраните в хода на производството доказателства е извода на съда, че е налице разпознаване на жалбоподателя от свидетелката К., като видно от материалите по делото снимката му е била включена в албум 23, където същият е разпознат като лицето на снимка 2. Неосновотелно е възражението за това, че свидетелката е разпознала друго лице, а именно К. Х., тъй като същия е включен в друг списък, а именно в опис 22, който е неотносим към случая. Съответно са неоснователни възражението в тази връзка направени в касационната жалба. Правилно и в съответствие с установените факти, съдът е оценил относимостта им към фактическите състави на чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 ЗМВР, в частта на използване на служебното положение за лична облага /т. 7/, злоупотреба с власт или доверие /т. 8/ и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата /т. 13/, като всички тези деяния са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които съответно се налага най тежкото дисциплинарно наказание уволнение . Следва да се посочи, че деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата, е такова поведение, с което не се опазва доброто име на институцията, към която служителят се числи, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. В настоящия случай вменените и доказано извършени от служителя действия водят до обоснован извод, за нарушение на т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 49 и т. 50 от Етичния кодекс, а именно нарушение на задължението да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си , както и да не допуска с действията си корупционно поведение и да проявява нетърпимост към такива прояви, като предвид изложеното по горе жалбоподателят е нарушил тези разпоредби на кодекса, като следва да се посочи в тази връзка, че предвид характера на службата и задължението на полицията да пази и осигурява обществения ред, съответно изискванията за тези служители за спазването на закона са завишени. Деянията са станали достояние на множество лица, както и на разследващи и съдебни органи, както и в обществото, което се е отразило негативно и е уронило престижа на службата, включително с оглед на засилената чувствителност в обществото досежно допускането и толерирането на нарушения на пътя. При наличието на безспорно установени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в установени деяния, несъвместими с законовите задължения и етичните правила, то правилно е прието от съда, наличието на предпоставките за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение , като е съответен на закона в тази връзка извода за материална законосъобразност на заповедта. Най накрая правилен е извода на съда, че липсата на влезнала в сила присъда по повдигнато наказателно обвинение не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде уважено съгласно и в размерите по чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,