Решение № 16464 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12528/2012 г.

Решение № 16464 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12528/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Електролукс -Табаков и синове", ООД с ЕИК 115812097, с адрес за кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК гр. Пловдив, ул. Седянка № 9 представлявано от управителя Георги Николов Табаков против против Решение № 1952/9.08.2012 на Административен съд - Пловдив, XII състав, постановено по адм. д. № 672 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 160801341/12.01.2009 г., издаден от Калоян Любомиров Лазов - орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 180/18.03.2009 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, в обжалваната част, относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 365 437,92 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 121 862,17 лв., както и за следните допълнително определени данъци и лихви: корпоративен данък за отчетната 2005 г. в размер на 46 875,00 лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 18 655,23 лв. и корпоративен данък за отчетната 2006 г. в размер на 136 201,25 лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 36 261,88 лв. Касаторът твърди, чрез адв. Георгиев, че решението е неправилно. Релевираните касационни основания са всичките, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението и присъждане направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП Пловдив, я е оспорил чрез доводи, изложени в писмени бележки на юрк. Атанасов. Моли за оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, относно отказаното право на данъчен кредит по фактури издадени от "Артстрой Инженеринг" ЕООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С постановеното първоинстанционно решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Електролукс - Табаков и синове" ООД против Ревизионен акт № 160801341/12.01.2009 г., издаден от Калоян Любомиров Лазов - орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 180/18.03.2009 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, в обжалваната част, относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 365 437,92 лв., ведно с прилежащите лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на 121 862,17 лв., както и за следните допълнително определени данъци и лихви: корпоративен данък за отчетната 2005 г. в размер на 46 875,00 лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 18 655,23 лв. и корпоративен данък за отчетната 2006 г. в размер на 136 201,25 лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 36 261,88 лв. I. Данъчни задължения по ЗДДС: За да откажат правото на данъчен кредит по фактурите, органите по приходите са приели, че по отношение на доставчиците "Артстрой инженеринг" ЕООД и "Клининг груп" ЕООД не е удостоверено действителното осъществяване на облагаеми доставки на стоки или услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и чл. 9 от ЗДДС (отм.), по които е начислен неправомерно данък, поради което и не се формира данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 63 от ЗДДС (отм.) и чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да бъде признато право на данъчен кредит не е достатъчно само да е издадена фактура и данъкът по нея да е начислен към бюджета и да е включена в СД и дневника за покупки за периода, необходимо е доставката да е реално извършена. Относно непризнато право на данъчен кредит по 27 броя данъчни фактури, издадени от доставчика "Артстрой Инженеринг" ЕООД - гр. София, с предмет на доставката "извършено СМР съгласно договор и Акт образец 19" е установено, че проверяваното дружество е регистрирано по ДОПК и ЗДДС, фактурите, издадени през съответните данъчни периоди на 2006 г. и 2007 г. на "Електролукс - Табаков и синове", ООД са отразени са в отчетните регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Разплащането е извършено в брой и по банков път. По време на ревизията е констатирано за "Артстрой Инженеринг" ЕООД липса на кадрова обезпеченост на посочения подизпълнител на услугите, обстоятелството, че в "Артстрой Инженеринг" ЕООД няма назначено лице - електротехник. Кадровата и техническа обезпеченост на изпълнителите, включително и чрез подизпълнители е основния спорен момент между страните. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин, че "Артстрой Инженеринг" ЕООД е разполагал с такава обезпеченост да извърши дейностите по цитираните доставки. Съдът е посочил в решението си, че ревизиращите правилно са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика "Клининг Груп" ЕООД - гр. София в общ размер на 62 500,00 лв. първоинстанционният съд е приел, че приобщените доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност не позволяват да се формира безпротиворечив извод, че процесните услуги - "СМР съгласно договори и Акт образец 19" са извършени именно от посочения доставчик, т. е, че същият се е задължил реално и е извършил описаните в процесните фактури трудови резултати, както и, че собствеността върху процесните стоки "строителни материали" по фактура № 47/22.04.2005 г., е прехвърлена на получателя "Електролукс - Табаков и синове" ООД от доставчика "Клининг груп" ЕООД. Органите по приходите са установили, че доставчикът, който се твърди да е извършил процесните СМР и да е доставил свързаните с тях строителни материали, няма назначени лица на трудов или граждански договор, няма търговски обекти и складови помещения, счетоводната му отчетност не дава възможност за определяне на данъците, наличие на "свързани лица", участващи в сделките. В случая изводът на ревизиращите органи за липса на доставка по обсъжданите фактури, издадени от доставчика е обоснован и с неоткриването му на адреса. II. Данъчни задължения по преки данъци: Във връзка с констатираното по-горе относно нереалност на доставките по издадените от "Артстрой Инженеринг" ЕООД и "Клининг Груп" ЕООД фактури, посочени в т. 1 и 2 от настоящото решение, при ревизията на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) е преобразуван декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат за 2005 и 2006 г., съответно със сумите в размер на 312 500,00 лв. и 908 010,34 лв., съставляващи отчетени като разход фактури, с които е намален финансовият резултат. Формулиирани са изводи, че спорните сделки са сключени с цел отклонение от данъчно облагане, при което е определен допълнително дължим корпоративен данък за 2005 г. в размер на 46 875,00 лв. и за 2006 г. в размер на 136 201,25 лв., и са определени и съответните лихви за несвоевременното му разчитане с бюджета. Поради констатираната нереалност на доставките е прието, че е налице хипотезата на чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.), тъй като са изплатени възнаграждения за услуги - СМР, без същите да са реално извършени, поради което и с оглед неутрализиране на резултатът от сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, е отказано да бъдат зачетени осчетоводените от дружеството разходи по обсъжданите фактури. Решението е неправилно. Относно доставчиците "Артстрой инженеринг" ЕООД и "Клининг груп" ЕООД, касационната инстанция счита, че в потвърждение на доводите на представителя на касатора за наличието на облагаема доставка са представените договори за извършване на СМР, приемо-предавателните протоколи и актове, обр. 19, заключение по СТЕ за изпълнените СМР на конкретни обекти. Освен това на доставчиците са извършени проверки за процесните периоди, приключили с два ревизионни акта, в които не са констатирали необходимост от изменение на декларирания данък. Тези РА са допълнителна индиция във връзка с извода на касационната инстанция за наличието на реално осъществени доставки. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Стефан Жеков е констатирала реалното изпълнение на извършените и фактурирани СМР от "Артстрой инженеринг" ЕООД и "Клининг груп" ЕООД. Експертът е съобразил в заключението си видовете и количествата изпълнена работа, текстовете от Правилника за безопасност и здраве при работа в ел. уредби на електрически и топлофикационни централи и по ел. мрежи, според които за изпълнение на процесни дейности не е необходим специалицзиран ел. инженерен персонал. Те могат да бъдат изпълнени и от работници от други групи, с каквито жалбоподателят е разполагал. Заключението на в. л. Жеков кореспондира със снетите обяснения на работници и с показанията на свидетелите, поради което следва да бъде кредитирано в хипотезата на чл. 202 ГПК. Касационната инстанция съобрази и обстоятелството, че за процесния ревизиран период "Електролукс - Табаков и синове" ООД не е имало друг доставчик на СМР. По отношение на основната СТЕ с вещо лице Минка Петканска касационната инстанция счита, че разходните норми, използвани в методиката на експерта са без задължителен характер, а по думите на вещото лице те представляват ориентир. Експертът Петканска е коригирала първоначалното си заключение с допълнително такова, изготвено вече след съобразяване на представените анализи, които не са били изисквани по време на ревизията. В съдебното заседание на 12.07.2012 г. Петканска е обяснила, че дружеството използва високотехнологична механизация и висококвалифицирани работници, по който начин намалява часовото време за извършване на работата. Високопроходимата техника е такава с по-висока производителност на труда. Съгласно констатациите от второто заключение дружеството е разполагало с 12 работника за 8 месеца. Допълнителното заключение на Петканска е прието без оспорване от страните. Паричните суми по тези доставки са заплатени от ревизираното лице на доставчика. Депозираните фактури документират реално осъществена доставка на СМР между двамата търговци. Съдът е следвало да обсъди горепосочените доказателства при преценката си във връзка с реалността на процесните доставки и наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. От съвкупната преценка на всички доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че процесните СМР, предмет на издадените от прекия доставчик фактури са фактически осъществени на процесния обект. Оттук следва извода, че за целите на ЗДДС е възникнало данъчно събитие свързано с доставката на процесните СМР, тоест налице са предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото му на данъчен кредит. По делото, освен писмените доказателства са изслушани показанията и на свидетели. Доставките са документално обосновани, с оглед на законовите предпоставки. Неправилни са изводите на съда, че невъзможността на ревизираното лице да докаже в какви отношения с предходния доставчик са физическите лица, действителни извършители на строителните услуги, за които няма спор, че са престирани по пряката доставка, следва да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит на редовния получател по процесните фактури. Налице са доказателства за безспорно получени и заведени на получателя СМР, поради което не следва да бъде лишаван последният от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е налице основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Фактите по настоящото дело съответстват на тези по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което в случая е приложимо и задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени строително-монтажни работи и по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Обжалваното съдебно решение е неправилно и в частта относно определените задължения по ЗКПО. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че незаконосъобразно данъчните органи са приложили разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) за увеличение на финансовия резултат на дружеството поради документално недоказване на разходите по същите доставки, както по ЗДДС (отм.). С оглед на изложеното и предвид установеното относно наличие на реална осъществена доставка се налага извода, липсват предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 13, вр чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.), поради което обжалваното решение и в тази си част следва да бъде отменено. При наличието на основание по чл. 209, т. 3 АПК решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение по същество, отменящо РА. Разноски: В касационното производство са представени договор за правна помощ от 24.09.2012 г., извлечение от сметка за платена сума в размер на 44 000 лв. съгласно договора за правна помощ. Доказани са разноски в претендирания размер, поради което касационната инстанция ги присъжда на дружеството. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение