Решение № 3 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 8/2011 г.

Решение № 3 от 4.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 8/2011 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 231 и сл. ГПК (отм.). Образувано е по молба на И. З. И. и Л. Г. И., двамата от [населено място], за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, II -А г. о., от 29.10.1996 г. по гр. д. № 5634/1995 г., с което по искане на С. И. С. и В. Й. С. е разпределено ползването на съсобствено между страните дворно място, съставляващо имот пл. № 248 в кв. 7 по плана на [населено място], съгласно скицата на вещото лице от 15.10.1996 г., която е неразделна част от решението. Ответниците по молбата С. И. С. и В. Й. С. в представения писмен отговор изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена на 11.06.2002 г., а писмените доказателства, на които се основава са нот. акт № 19, том ХХVI, д. № 3987/78 г. с който И. З. И. е придобил 1/2 ид. част от дворното място, предмет на делото; скица на имота от 16.05.2002 г.; скица на имота от 17.06.1993 г.; скица по гр. д. № 6143/93 г. СРС, 48 с-в; удостоверение на [община] № 94-и 64/94/ от 06.06.1994 г.; писмо на [община] № 940169/06.07.1993 г.; писмо на [община] № 94-и-08 от 01.04.2002 г.; писмо на Столична РНДСК № С1-2379 от 21.11.2001 г.; писма на [община] № 94-и-120 от 10.11.2000 г. и от 21.11.2000 г.; и писмо на Столична община - У. № ТК 94-и-18 от 28.04.1994 г., всички адресирани до молителя И. И. От приложените като нови писмени доказателства документи тримесечният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), който тече от узнаване на обстоятелството, което служи за отмяна на решението, е спазен само по отношение на скица от 16.05.2002 г. и писмото на [община] № 94-и-08 от 01.04.2002 г., поради което молбата за отмяна следва да се разгледа само по отношение на тези писмени доказателства. П. към молбата за отмяна нот. акт № 19, том ХХVI, д. № 3987/78 г. не е ново писмено доказателство, тъй като е представен по гр. д. № 7277/93 г. на СРС, 41 с-в, което е присъединено към гр. д. № 6143/93 г. на СРС, 48 с-в с определение от с. з. на 24.02.1994 г. В молбата за отмяна са изложени съображения за неправилно извършено разпределение на ползването съгласно заключението на вещото лице С. В., което облагодетелства ответниците по молбата, а не съобразно заключението на вещото лице П. К. ВКС намира молбата за отмяна за неоснователна поради следните съображения: Представената с молбата за отмяна скица, издадена на 16.05.2002 г., не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК. Скицата е издадена по регулационния план на ж. к. "Малинова долина" II ч., одобрен със заповед № РД-50-09-253 от 18.09.1985 г., по който план е и издадената на 8.08.1993 г. скица, приложена към исковата молба по гр. д. № 6143/93 г. на СРС, 48 с-в на С. и В. С. Представеното като ново писмено доказателство писмо на [община] № 94-и-08 от 1.04.2002 г., не е от значение за решаването на делото. С него е съобщено на молителя И. И. да се яви в Столична [община] "Студентски" за подписване на изготвен констативен акт за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план на ж. к. "М. д." II ч. Писмото не съдържа нови обстоятелства, от значение за решаването на спора относно разпределението на ползването на съсобственото между страните дворно място. Освен отмяна на посоченото по-горе второинстанционно решение, в молбата се съдържа и искане за отмяна на решение № 315/7.06.2001 г. по гр. д. № 2073/2000 г. на ВКС, V г. о., с което е оставена без уважение молба на И. З. И. и Л. Г. И. за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, II -А г. о., от 29.10.1996 г. по гр. д. № 5634/1995 г.; и за отмяна на решение № 1137 от 29.07.1999 г. по гр. д. № 1060/1998 г. V г. о., с което е оставена без уважение молбата на И. З. И. и Л. Г. И. за преглед по реда на надзора на решението на Софийски градски съд по гр. д. № 5634/1995 г. Искането за отмяна е основано на същите писмени доказателства. Искането е неоснователно, тъй като постановените решения в извънредните производства по реда на прегледа по реда на надзора и по отмяна на влязло в сила решение, не подлежат на отмяна по чл. 231, ал. 1 ГПК. Основанията по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) за отмяна на влязло в сила решение са приложими по отношение на актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо - ППВС № 2/29.09.1977 г., т. 2. Под влезли в сила решения разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ГПК (отм.) има предвид решения, които разрешават правния спор със сила на присъдено нещо, тъй като само тези решения са пречка за пререшаване на спора. Решенията, постановени в производства по реда на прегледа по реда на надзора и по отмяна на влязло в сила решение, не разрешават правния спор, поради което не са предмет на отмяна по чл. 231, ал. 1 ГПК (отм.). По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, петчленен състав,