Решение № 13753 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2016 г.

Решение № 13753 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., подадена чрез юрисконсулт П. С. против решение № 8/4.01.2016 г. по адм. дело № 1887/2015 г. на Административен съд П. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването на заповедта. Ответната по касационната жалба страна - Г. Н. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 8/4.01.2016 г. по адм. дело № 1887/2015 г. Административен съд П. е отменил Заповед № С-06-1308 от 11.06.2015 г. Н. Д. на ДСП - П., потвърдена с Решение № РД-01126/2.07.2015 г. на Директора на РДСП - П., с която на Г. Н. Н., за детето И. К. А., ЕГН **********, е отпусната месечна помощ по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД, в размер на 100 лева, считано от 1.04.2015 г. В ЧАСТТА, относно определения начален момент за отпускане на помощта, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, като е определил 14-дневен срок за произнасянето, след влизане на решението в сила. За да постанови този съдебен акт административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт в тази си част е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправни разпоредби. Приел е, че за семейството на детето е възникнало правото на семейна помощ и съответно добавка за отглеждане на дете с трайно увреждане, което не е навършило 16-годишна възраст, отглежда се в страната и не е настанено в специализирана институция. Приел е също, че месечната помощ за детето И. А., същата считано от 1.02.2014 г. следва да се изплаща в размер на разликата от изплатената помощ по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, до дължимия пълния размер на помощта по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД, а за времето когато не е получавана помощ същата да се определи и да бъде изплащана в пълния размер на помощта, но считано от 1.02.2014 г. до 31.03.2016 г. Решението е правилно. По делото е установено, че с молба-декларация вх. № С-06-1308/23.04.2015 г., подадена в ДСП - П., Г. Н. е поискала да получава месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД за детето И. А., считано от 1.02.2014 г. Искането е направено в 3-месечния срок от дата на ЕР № 0153 от заседание № 035 от 4.03.2015 г. на специализиран състав на НЕЛК по Първи специализиран състав по вътрешни болести. С това решение е отменено ЕР на ТЕЛК и е определен нов процент, вид и степен на увреждане, и срок на инвалидността на детето И. А., роден на 23.02.2010 г. - 70% степен на увреждане с чужда помощ, като е определена дата на инвалидизиране 20.05.2010 г. и срок на инвалидизиране две години - до 1.11.2016 г. По делото не се спори, че до 28.02.2015 г. Г. Н. е получавала помощ за детето И. А. по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, а от 1.03.2015 г. до 23.04.2015 г. /датата на депозиране на молбата-декларация/ не е получавала помощ за малолетното си дете - И. А. При тези установени факти и законови разпоредби правилен се явява извода на съда, че е налице нарушение при издаване на обжалваната заповед съставляващи основания за отмяната й в посочената част като незаконосъобразна. Касационната инстанция изцяло споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 10 от ЗСПД месечната добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, е семейна помощ по смисъла на закона. В месечните семейни помощи са включени и месечни добавки за отглеждане на дете с трайно увреждане. Право на месечна добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания - чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД /редакцията към момента на подаване на заявлението/. Правото на тази добавка се предоставя независимо от дохода на семейството - чл. 7, ал. 8 от ЗСПД /редакцията към момента на подаване на заявлението/. В настоящия случай правото на помощ за семейството на детето е възникнало на основание чл. 3, т. 2 ЗСПД и чл. 8д от ЗСПД от момента, определен за начален на неговото трайно увреждане /инвалидизация/ - 20.05.2010 г. Законовото изискване - трайното увреждане на детето да е установено от компетентните здравни органи, в случая е спазено. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза установяването на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на лекар с призната специалност по педиатрия. Безспорно е, че детето И. А. за времето от 1.02.2014 г. до 1.04.2015 г. също се е нуждаел от съответните специални грижи. Ето защо месечната помощ за него, следва да се изплаща считано от 1.02.2014 г. в размер на разликата от изплатената помощ по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД до дължимия пълния размер на помощта по чл. 7, ал. 8 от ЗСПД, а за времето когато не е получавана помощ същата да се определи и да бъде изплащана в пълния размер на помощта, но считано от 1.02.2014 г. до 31.03.2016 г. Разпоредбата на чл. 8д, ал. 3 от ЗСПД сочи, че правоимащите по ал. 1 получават месечната добавка по постоянния си адрес от дирекциите "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при преценката за правото и когато са установени предпоставките за неговото упражняване, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и не може да откаже при наличие на предпоставките по чл. 8д, ал. 1 изплащането на добавките. Изложените в обратната насока касационни оплаквания не могат да бъдат възприети. Не е претендираното от жалбоподателя нарушение на съдопроизводствените правила. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение