Решение № 6099 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2008 г.

Решение № 6099 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12316/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община - Вършец, срещу решение от 18.07.2008 г. постановено по адм. дело № 314/2008 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена негова заповед № 188/12.05.2008 г. Касаторът релевира отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК . Твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно, поради противоречието му с приложимия материален закон. Моли съда да уважи подадената касационна жалба и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - Георги Миленков Георгиев, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, поради недопустимостта на постановения съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсили, поради следното: В резултат на проведеното съдебно производство Административен съд - Монтана е отменил заповед № 188/12.05.2008 г. на кмета на община Вършец, с която е прекратено наемно правоотношение между Община Вършец и Георги Миленков Георгиев, относно 40 кв. м общинска земя. В мотивите на решението е взето предвид, че оспореният акт е издаден на посочено основание чл. 14, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост в община Вършец и чл. 6, ал. 2 от договор за наем № 150/25.10.2007 г. за наемане на 40 кв. м общинска земя, (върху която е поставен преместваем обект, собственост на наемателя Георги Георгиев) поради неплащане в срок на дължимия наем за месеците март и април 2008 г. Предвид уговорката на страните по наемния договор, че за неуредените в него въпроси ще се прилага ЗЗД и нормата на чл. 15, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), според която прекратяването на наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 от същия закон (в кръга на които попада и процесното) става по реда на ЗЗД, от решаващият състав е прието, че заповедта е издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми. С обжалваният в първоинстанционното производство акт е прекратен наемен договор, сключен за срок не по-дълъг от 10 години и относно свободен нежилищен имот - частна общинска собственост, който не е бил необходим за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, т. е. при условията на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 ЗОбС . Поради това, както правилно е съобразил първоинстанционният съд, осъществена е хипотезата по ал. 3 на чл. 15 ЗОбС , при която прекратяването на наемното правоотношение е по реда на ЗЗД . Необоснован е направеният в тази връзка краен извод, че това представлява основание за отмяна на заповед № 188/12.05.2008 г., тъй като кметът не следвало да постановява административен акт при условията на посочените от него правни основания. Следва да се отбележи, че според чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, в изпълнение на своите правомощия кметът издава заповеди. В случая, видно от приложените фактура № 111581796/12.05.2008 г. и приходна квитанция от същата дата, Георги Миленков Георгиев е изпаднал в забава относно изплащането на наемната цена, дължима по договор № 150/2007 г. за месеците март и април 2008 г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че заповед № 188/12.05.2008 г. обективира волеизявление за прекратяване на този договор, при условията на чл. 6, ал. 2 от същия (поради неплащане на дължим наем). При издаването й кметът на община Вършец е действал в хипотезата на гражданскоправно отношение, възникващо и развиващо се между равнопоставени субекти, следователно заповедта няма характера на административен акт, издаден в сферата на изпълнителната власт, с който се осъществява държавното управление и не може да бъде оспорвана по реда на административния процес. С оглед обстоятелството, че пред първата инстанция от Георги Миленков Георгиев е обжалвана заповед на кмета на община Вършец, която няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, административният съд е бил длъжен да прекрати производството, образувано пред него по недопустима жалба, на основание чл. 159, т. 1 АПК . Като се е произнесъл по съществото на жалбата, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото, образувано по недопустимото оспорване, следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 209, т. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение