Решение № 4736 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2021 г.

Решение № 4736 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 13376 от 28.10.2020 г., постановено по адм. д. № 3409/18 г. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на "Рефан България" ООД, срещу решение № 140 от 8.02.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 848/2017 г. С решението съдът е осъдил жалбоподателя "Рефан България" ООД да заплати разноски както следва: на КЗК юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лв., а на "Био Фреш" ООД, [ЕИК], сумата 3 500 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Рефан България" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Труд, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. "Карловско шосе" № 52, представлявано от управителя А. П., чрез пълномощника му адв. А. И.. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, и постанови друго такова, с което да отмени оспореното решение на КЗК и се приеме, че има допуснато нарушение от страна на "Био Фреш" ООД. Като алтернативно се поддържа искане след отмяна на решението на ВАС и това на КЗК да се върне преписката на КЗК за допълнително проучване. Ответното по касационната жалба дружество "Био Фреш" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Царацово, общ. Марица, обл. Пловдив, ж. к. местност "Три могили", квартал 28, № 42, чрез своя процесуален представител адв. П. С. взема становище за неоснователност на жалбата на "Рефан България"-ООД. Претендира присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба Комисия за защита на конкуренцията – гр. София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Г. М. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира искане за заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на "Рефан България" ООД, срещу решение № 140 от 8.02.2018 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК – 848/2017 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 31, чл. 32 във вр. с чл. 33 и чл. 29 ЗЗК от страна на "Био Фреш" ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление с. Царацово, общ. Марица, обл. Пловдив, ж. к. местност "Три могили", квартал 28, № 42. На стр. 2 – 9 от решението, л. 168 – 172 от първоинстанционното дело, първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка във връзка с решението на КЗК – образуването на приписка в КЗК по жалба на "Рефан България" ООД за допуснати нарушения от страна на "Био Фреш" ООД на разпоредби на конкурентното право, обстоятелството, че двете предприятия извършват сходна стопанска дейност, свързана с производство и продажба на парфюмерийни и козметични продукти, констатациите по време на административното производство и изводите на КЗК за отсъствие на твърдяните нарушениs. Решаващият съд е възпроизвел и заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство специализирана техническа експертиза. Изложени са мотиви, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма, подробно е аргументирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа необходимите реквизити, посочени в чл. 62 ЗЗК. Обоснован е извод за отсъствие на отменителни основания по чл. 146, т. 1, 2 и 3 АПК. От стр. 10 и сл. на решението съответно л. 172/гръб/ и сл. от делото, тричленният състав е изложил и аргументите си защо приема, че оспореното решение е издадено и при правилно приложение на материалния закон. Същите са твърде обстойни, за да бъдат преповтаряни, като систематизирани за целите на настоящето изложениe могат да бъдат сведени до следното: 1. Прието е наличие на преки конкурентни отношения между двете дружества обосновани с това, че имат идентичен предмет на дейност /производство и търговия с козметични продукти/, като оперират на един и същ географски пазар, предлаганите продукти са в идентичен ценови диапазон и са взаимно заменяеми за потребителите, като процесният период правилно е определен с решението и оплаквания в тази насока не са направени. 2. Мотивите относно допуснато нарушение на чл. 32 във вр. с чл. 33 ЗЗК са изложени на стр. 10 – 12 от решението. На първо място е дадено тълкуване на относимите разпоредби на ЗЗК относно т. н. "заблуждаваща реклама". Посочено е, че в административното производство е установено, че "Био Фреш" ООД не рекламира своята козметика чрез телевизия, радио, печатни произведения и интернет издания. Доводите на жалбоподателя "Рефан България" ООД, че такава реклама се извършва чрез каталога на продуктите, са определени за неоснователни, тъй като съдържащото се в каталога и в изписаното върху опаковката на продуктите има за цел единствено да запознае потенциалните клиенти с качествата и действието на продуктите, както и със свойствата на съдържащите се в тях активни съставки, и по този начин потребителят се запознава с продукта и прави преценка дали да го закупи или не. Отбелязано е, че тази информация не е манипулирана, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Съдът е определил като неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че различните цветове, големина на шрифтовете, характерно структуриране и прочие, съставляват рекламни техники, водещи до невярно послание. Този извод е обоснован с нормата на § 1, т. 11 ДР ЗЗК, даваща дефиниция за "реклама". Отсъствието на един от кумулативните елементи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗЗК – наличие на реклама по § 1, т. 11 ДР ЗЗК обосновало извода на първоинстанционния съд, законосъобразно КЗК е приела отсъствие на извършено нарушение по чл. 33 ЗЗК. 3. По сходен начин са изложени мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на нарушение по чл. 31 ЗЗК. Отново на преден план са изведени правните норми, които определят фактическия състав на т. н. "въвеждане в заблуждение". Изведен е извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че не са налице елементите на тази норма - твърдение на неверни сведения, засягане на съществени свойства на процесните стоки и възможност за въвеждане в заблуждение. На отделен ред са коментирани доводите на жалбоподателя, че "Био фреш" ООД внушава на потребители, че предлаганите от него продукти имат органик или био характер, което се извършва чрез изписване върху опаковките и каталога на неверни твърдения относно натуралния им характер. В тази връзка е отбелязано, че следва да се прави разлика между натурален състав на готовия продукт и натурален характер на включените в него компоненти, като и КЗК и вещото лице са установили, че "Био Фреш" ООД не е заявявал, че изготвените от него козметични серии са натурални или органик. Съдът е коментирал на отделен ред някои от продуктите, където има такова заявяване за част от съставките им. На база на анализ на доказателствата по делото и заключението на експерта е изграден извод за неоснователност на твърденията на жалбоподателя, че представената от "Био Фреш" ООД информация за предлагани от него продукти е некоректна и цели да заблуди потребителите. Тричленният състав е определил като неоснователни и възраженията на жалбоподателя за приложимост на Наредба № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането. Изграден е извод, че от страна на ответното дружество не са осъществени действия, които могат да бъдат квалифицирани като даване на неверни сведения или изопачаване на факти, които могат да подведат потребителите относно съществените свойства на изследваните козметични продукти. 3. Първоинстанционният съд е отделил специално място на възраженията на жалбоподателя, че използваните наименования на сериите "Rose Oil Bulgaria" и "Bio Rose oil of Bulgaria" подвеждат потребителя, че продуктите от тези серии съдържат единствено или преобладаващо само българско розово масло. Прието е, че нито опаковките, нито продуктовият каталог съдържат текст, че процесните серии съдържат само българско розово масло или пък съставките им са само с български произход, както и че означенията на продуктите не съвпадат с означението "Българско розово масло". На база на анализ на събраните по делото доказателства и заключението на експертизата е изведен извод, че не са съществували условия потребителите да бъдат въведени в заблуждение относно свойствата и характеристиките на предлаганите продукти. 4. Мотивите на първоинстанционния съд относно нарушаване на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК са изложени на стр. 15 от решението, л. 174 от първоинстанционното дело. След тълкуване на относимата правна разпоредба тричленният състав е посочил, че в случая оплакването на жалбоподателя е свързано с твърдения, че ответното дружество неправомерно ползва наименованието "Българско розово масло" при представяне на продуктовите си серии "Rose Oil Bulgaria" и "Bio Rose oil of Bulgaria", тъй като не е вписано като ползвател на посоченото означение и по този начин се нарушава общата забрана по чл. 29 ЗЗК. Направено е препращане към мотивите на съда по предходното нарушение с добавка, че включването на съставката българско розово масло няма отношение към обекта на индустриална собственост – ЗГУ, за да е налице задължение за дружеството да се впише като негов ползвате л. Изграден е извод за липса на допуснато нарушение на чл. 29 ЗЗК от ответното дружество. 5. На основание изложеното е направен краен генерален извод за законосъобразност на оспореното решение на КЗК и неоснователност на жалбата. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Рефан България"-ООД против решението на тричленния състав се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По същество доводите на касатора съставляват оплаквания против решението на КЗК, които доводи са разгледани и обсъдени от първоинстанционния съд. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 АПК за съответствие на решението с материалния закон, настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Производството пред КЗК е започнало по преписка № КЗК – 848/2017 г. по искане на "Рефан България" ООД за установяване на извършени нарушения по чл. 31, чл. ЗЗ във вр. с чл. 29 ЗЗК от страна на "Био Фреш" ООД и налагане на предвидени в закона санкции. Принципно спорът между страните е свързан с основния им предмет на дейност, който е идентичен и за двете дружества - производство и търговия с козметични продукти, С решението си от 8.02.2018 г. КЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 31, чл. 32 във вр. с чл. 33 и по чл. 29 ЗЗК от страна на "Био Фреш". По изложените по-горе мотиви тричленният състав на ВАС е приел, че решението на КЗК е правилно и в съответствие с материалния закон. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този извод на тричленния състав и го намира за обоснован на фактите и доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. Решаващият съд е възпроизвел много подробно всички констатации във връзка с извършената проверка и постановеното решение на КЗК, възпроизвел е заключението на вещото лице по назначената специализирана техническа експертиза, след което подробно е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя за всяко едно от твърдяните нарушение на ЗЗК от страна на "Био Фреш" ООД. Отговорът на възраженията е изграден на база на тълкуване на относимите правни разпоредби на ЗЗК, определяне на елементите на фактическия им състав и изграждане на съответни изводи на база на анализ на събраните по делото доказателства. По отношение твърдяното нарушение по чл. 32 във връзка с чл. 33 от ЗЗК касационната жалба е неоснователна. След направения подробен анализ на законовата разпоредба и фактите по делото, обосновано с обжалваното решение съдът е приел, че освен чрез продуктовия си каталог, [фирма] не използва други рекламни способи (телевизионна, радио, печатна и интернет реклама), във връзка с популяризирането на посочените козметични продукти, предмет на настоящото производство. В тази връзка е формиран основателния извод, че представянето на продуктите на дружеството чрез продуктов каталог, без същите да са популяризирани чрез други способи за реклама не следва да се разглежда като реклама, по смисъла на чл. 32 от ЗЗК, т. е. липсва един от кумулативно изискуемите елементи от разпоредбата на чл. 33, ал. 1, поради което и специалният състав не може да намери приложение. Настоящият съдебна инстанция напълно споделя и подробните мотиви на първоинстанционния съд относно "общоразбираемото" понятие за натурален продукт, които не следва да се преповтарят. Правилно е акцентирано както в административния акт, така и в обжалваното решение на факта, че в самите етикети няма неверни твърдения на обстоятелства и факти, което изключва осъществяване на нарушение по чл. 31 от ЗЗК. Освен това в обичайната търговска практика често се използват изрази като "натурален продукт", но това не представлява нарушение на чл. 31. Правилно е посочено също, че изразът "натурален продукт" е използван по отношение на отделни съставки, които влизат в състава на определени продукти, а не като специална квалификация на самия краен продукт. Първоинстанционният съд е направил анализ и е изложил мотиви по отношение на всички продукти, за които е имало възражения от жалбоподателя. При изграждане на изводите си същият се е позовал не само на доказателствата от административната преписка, но и на заключението на специализираната експертиза, назначена в съдебното производство. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на решението на КЗК, тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е постановил едно правилно съдебно решение, което в тази си част не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на "Рефан България"-ООД и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски. При този изход на процеса касатора "Рефан България" ООД следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация разноски по делото за настоящата съдебна инстанция както следва: на "Био Фреш" ООД разноски по делото в размер на 1 800 лв., съставляващ заплатен адвокатски хонорар съгласно представения на л. 34 от делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване, а на КЗК сумата 500 лв. юрисконсулско възнаграждение. Предвид характера на спора, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,