Решение № 180 от 17.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2018 г.

Решение № 180 от 17.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2063/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на И. Н. С., подадена чрез адв. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5, пр. 2 от ГПК на влязлото в сила решение № 8 от 1.02.2018 г. по гр. д. № 1111 по описа за 2017 г. на Върховния касационен съд, ІV г. о. С това решение след отмяна на решение от 17.11.2016 г. по гр. д. № 375/2016 г. на ОС Шумен, И. Н. С. по иск с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. първо от КТ, е осъден да заплати на [фирма] сумата 12 367, 78 /дванадесет хиляди триста шестдесет и седем лева и 78 ст/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от 5 400 британски лири, която глоба е наложена на ищцовото дружество на 26.06.2013 г. от компетентните органи във Великобритания, за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение - превозване на нелегални емигранти, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2016 г., както и сумата 2 142,07 лева разноски по делото. Молителят поддържа, че са налице поддържаните основания за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като поради допуснати процесуални нарушения е бил лишен от процесуална защита в процеса / основание по чл. 303, т. 5, пр. 2 ГПК/, както и поради това, че решението на касационната инстанция противоречи на влязлата в сила част от въззивното решение, която не е била допусната до касационно обжалване / основание по чл. 303, т. 4 ГПК/. Ответникът по молбата [фирма] в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е подал писмен отговор чрез адв. К., в който взема становище, че същата не съдържа изложение на основанията за отмяна, поради което е неоснователна. В проведеното открито съдебно заседание чрез адв. З. моли молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се присъдят разноските в производството. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със сочените основания за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изисква наличие на две влезли в сила решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. Между делата, по които са постановени влезлите в сила съдебни решения, трябва да има пълно обективно и субективно тъждество или спорният предмет по едното дело да се включва в предмета на другото. Противоречиви ще са решенията тогава, когато всяко от тях разрешава със сила на пресъдено нещо по противоположен или несъвместим начин даден правен спор. Цитираното основание е приложимо и в случаите, при които противоречието е между влязло в сила решение и постановено на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска, прекратително определение по идентично дело, тъй като правните последици при отказ от иска са сходни с правните последици на влязлото в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо се отрича претендираното право - правото на отказалия се от иска да предяви отново същия иск се преклудира. В случая молителят поддържа основанието по чл. 303, т. 4 ГПК с твърдението, че решението на касационната инстанция противоречи на влязлата в сила част от въззивното решение, която не е била допусната до касационно обжалване. В тази връзка посочва, че с оглед мотивите на определението на ВКС, постановено в производството по чл. 288 ГПК, до касационно обжалване е допусната само част от въззивното решение, поради което и същото в останалата му част за сумата 4 500 британски паунда, е влязло в сила. Това твърдение е неоснователно. Видно от данните по делото с определението, постановено по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на цялото въззивно решение и с решението по чл. 290 ГПК, предмет на настоящата молба за отмяна, разглеждайки спора по същество Върховният касационен съд е счел, че въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие с практиката му, според която работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност, поради което го е отменил изцяло и се е произнесъл по съществото на спора, с които е бил сезиран, съобразно предмета и петитума на исковата молба. Следва да се посочи и това, че постановилият решението върховен касационен съд е бил сезиран от молителя в настоящото производство с молба за поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се именно в произнасяне свръхпетитум в частта за сумата 4 500 британски паунда, в която част въззивното решение според него е влязло в сила. С влязло в сила решение № 87 от 27.03.2018 г. молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и молбата за допълване на решението са оставени без уважение. Предвид изложеното не са налице две влезли в сила решения, които да си противоречат, което е достатъчно, за да се обоснове извод за липса на основанието по чл. 303, т. 4 ГПК. В тази част молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Второто поддържано основание от молителя е по чл. 303, т. 5 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят твърди, че поради допуснати процесуални нарушения е бил лишен от процесуална защита в процеса. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. Отмяна на влязло в сила решение при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК може да бъде постановена, когато страната не е била надлежно представлявана като резултат от извършено от съда нарушение на съдопроизводствените правила. Такава би била хипотезата, когато съдът й е назначил особен представител, без да са били налице предпоставките за това, ако редовно упълномощен от страната процесуален представител не е бил допуснат до участие в производството без основание и др. под. Във всеки случай, за да е налице това основание за отмяна, е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила и като пряка последица от тях да не е осъществено надлежно представителството на страната в производството. В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата, обосноваващо наличието на това основание за отмяна, се сочи обстоятелството, че съдът не е върнал делото за повторно разглеждане от въззивния съд въпреки допуснатите процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест, анализа на доказателствата и формиране на решаващите изводи по същество на спора, вследствие на което е нарушено правото му на процесуална защита. В процесния случай при извършената служебна проверка не се установява наличието и на поддържаното от молителя основание по чл. 303, т. 5, пр. 2 ГПК. Видно от данните по делото молителят е ответник по иска, участвал е в производството и е бил надлежно представляван от адвокат. При това положение твърдението му за допуснати процесуални нарушения от съда, които да са довели до лишаването му от право на участие в процеса и до ненадлежно представителство са необосновани и неоснователни. Доводите, с които обосновава поддържаното отменително основание са по естеството си оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения и като такива са основания за проверка на решението по реда на инстанционния контрол – въззивен и касационен, но не са относими към отменителното основание, визирано в нормата на чл. 303, т. 5 ГПК. Изложеното налага извода, че в случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормите на чл. 303, т. 5, пр. 1 и пр. 2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение и в тази й част. Предвид изхода разноски на молителя не се следват, но същият следва да заплати на ответника по молбата сторените в настоящото производство и надлежно удостоверени такива в размер 800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение