Решение № 523 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2020 г.

Решение № 523 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 485 от 28.07.2020 г., по адм. д. № 1085/2019 г. на Административен съд Плевен/АС-Плевен/, с което по жалба на А. Гевреков, е отменено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/4948 от 29.07.2019 г. на Зам. ИД на ДФЗ. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът- А. Гевреков, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Плевен е образувано по оспорване на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/4948 от 29.07.2019 г., издадено от Зам. ИД на ДФЗ, с което във вр. с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/, ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява поетия от А. Гевреков ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но без да са посочени ясно и изчерпателно фактическите основания, които го мотивират, поради което прекратяването на агроекологичния ангажимент на посоченото от органа правно основание е незаконосъобразно. Съдът, кредитирайки приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Танева по назначената СТЕ, е счел, че заявените от ЗП за кампания 2013 г. парцели са обща площ 42. 87 дка и съответните БЗС по договорите за наем с община Пордим по кадастрални номера и обща площ от 42. 87 дка, са били едностранно прекратени вследствие измененията с § 15 и чл. 37и ЗСПЗЗ, и тези площи са били изключени от референтната площ, тъй като кандидатът е бил в обективна невъзможност да заяви първоначално декларираните земи от общинския поземлен фонд, за да продължи изпълнението на поетия петгодишен ангажимент. АС-Плевен е приел, че за посочените в УП имоти, като част от заявените БЗС но конкретизирани с кадастрални номера с обща площ 8. 97 ха/референтна площ, определена в резултат на автоматични проверки по заявлението в ИСАК/, жалбоподателя не е сключвал договори за ползване, следователно те няма как да бъдат прекратени и затова няма правно основание да бъдат заявени за подпомагане през 2016 г., а за декларираната площ по БЗС за подпомагане в размер на 42. 87 ха, жалбоподателя е доказал едностранно прекратяване на договорите със същата площ и имоти по БЗС. Според съда от мотивите на УП и материалите по преписката не става ясно как е определена референтната площ от 8. 97 ха при липса на конкретизация за кои имоти по КВС и съответни площи са прекратени договорите за наем и е налице обективна невъзможност от ЗП за изпълнение на поетия 5 годишен ангажимент. Решението е правилно като краен резултат. А. Гевреков е подал заявление за подпомагане с УИН 15.28.0513/71081, по което е одобрен за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност(ВПС-1/2) за кампания 2013 г., видно от Уведомително писмо за одобрение за участие по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/12054 от 3.10.2013 г. и приложена към същото таблица на одобрените и неодобрените за участие площи, с одобрени такива общо 42. 87 ха., описани в таблицата като 4 земеделски парцели. Тези парцели в заявлението за подпомагане от 30.05.2013 г. на ЗП, касателно заявената СМП-"Агроекологични плащания" са описани в приложената таблица на използваните парцели 2013 г. като находящи се в с. Згалево, със съответните номера на БЗС по ИСАК, и с основание за ползване "договор за наем". За последващите кампании до 2015 г. включително, БЗС е подавал ежегодно заявления за подпомагане по процесната мярка за същите парцели, съответно е получавал подпомагане съобразно заявената площ. В изпълнение на § 15 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /Обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г. / предвид променените условия за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или общинския поземлен фонд, със заповеди от 29.02.2016 г. на кмета на община Пордим, са прекратени договори № 590, 293, 611 и 612 от 13.05.2013 г. с А. Гевреков, за ползване от същия на имоти вкл. идеални части от имоти- публична общинска собственост, находящи се в землището на с. Згалево. ЗП не е подал заявление за плащане за 2016 г. по поетия петгодишен ангажимент за процесната мярка. С Писмо Изх. № 01-6500/9260/28.10.2016 г. на Зам. ИД на ДФЗ, Гевреков е уведомен, че предвид разпоредбите на чл. 7 и чл. 67, ал. 1 от Наредбата, в следствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд на земеделски стопани с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнение на дейности на постоянно затревени площи и в съответствие с чл. 59 от Наредбата, следва да представи доказателства в 15 дневен срок в ДФЗ за прекратяване договори за ползване земи от общинския или държавния поземлен фонд, с предупреждение за евентуално прекратяване на агроекологичния ангажимент съгл. чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредбата. Със заявление от 8.11.2016 г. до ДФЗ, ЗП е уведомил фонда за прекратените едностранно от община Пордим договори за наем на земи от ОПФ, като е приложил заповеди на кмета на общината от 29.02.2016 г. В последствие е издадено процесното УП с изх. № 01-6500/4948 от 29.07.2019 г., в което е посочено, че в резултат на извършени административни проверки е установено, че ЗП не е подал заявление за плащане по мярката за 2016 г., като ДФЗ е приел предоставените документи като доказателство, че ЗП е бил в обективна невъзможност да спази поетия ангажимент за част от площите, за които има ангажимент в следствие на изменението на § 15 и чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, които са изключени от ангажимента, но ЗП не е доказал невъзможност да продължи изпълнението на поетия ангажимент на площ в размер на 8. 97 ха, защото за 11 бр. имоти, описани подробно с кадастрален номер, включващи парцели с ангажимент № 30590-390-1-5, с площ 7. 29 ха, 30590-42-1-1, с площ 0. 28 ха, 30590-128-2-1, с площ 0. 62 ха и 30590-39-1-1 с площ 0. 78 ха /референтната площ на които се пресича с описаните 11 бр. кадастрални имоти/, не е предоставил документ за прекратяване правото на ползване и съответно не е завил тези парцели за подпомагане през 2016 г. В резултат е отказана финансова помощ и поетия агроекологичен ангажимент е прекратен на посочените по-горе правни основния При тези факти настоящия състав споделя извода на АС-Плевен за незаконосъобразност на възприетото от АО правно основание за издаване на оспорения акт- чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., но по различни от изложените от съда съображения. Видно от описанието в таблицата на използваните парцели към първоначалното заявление за подпомагане от 2013 г. и тази, приложена към Уведомително писмо за одобрение за участие по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 01-6500/12054 от 3.10.2013 г., процесните 4 бр. парцели са с обща площ от 42. 87 ха. Същевременно възприетата от органа в оспореното УП за недоказана площ от 8. 97 ха, представлява малка част от отделните площи на всеки от заявените за подпомагане парцели- 7. 29 ха от парцел № 30590-390-1-5, 0. 28 ха от парцел 30590-42-1-1, 0. 62 ха от парцел 30590-128-2-1 и 0. 78 ха от парцел 30590-39-1-1, която в общия си размер е незначителна спрямо заявената площ от 42. 87 ха., по-голямата част от която площ с едностранното прекратяване на договорите на наем на ЗП не по негова воля де факто е отчуждена. Това обстоятелство обуславя прилагането на чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, според която разпоредба не се прилагат административни санкции когато неспазването се дължи на непреодолима сила. Това е така защото прекратяването на договорите за наем за имотите на ЗП, формиращи цялото му стопанство, заявено за подпомагане по процесната мярка, на осн. законодателно решение, е било непредвидимо за ЗП към дата на подаване на заявлението през 2013 г., а съгласно чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Именно по-голяма част (ЗЗ. 9 ха спрямо 8. 97 ха) от "стопанството" (парцел, използван за селскостопанска дейност) по см. чл. 2, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. вр. чл. 4, § 1, б. "б" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета, на А. Гевреков, е било отчуждено по см. на цитираните разпоредби в хипотеза на непреодолима сила. В конкретиката на казуса, резултата от непредвидените законодателни промени е невъзможност ЗП да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент не само за част от площите, както неправилно е приел АО, а в цялост, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредбата, като АО прекрати агроекологичния ангажимент на Гевреков без да изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ- по аргумент и от правилото въведено с ал. 6, § 15 ЗИДЗСПЗЗ /чл. 37м, ал. 5 ЗСПЗЗ/. Не се кредитират доводите на касатора. В случая е без значение правилно или не са индивидуализирани от бенефициера ползваните имоти/вкл. чрез "точно" очертаване площите на тези имоти, макар и някои представляващи ид. част от друг имот/, след като по-голямата част от стопанството му е отчуждена, и това е поставило ЗП в обективна невъзможност да изпълнява агроекологичния си ангажимент най-малкото за тази негова част. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 800 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 20.11.2020 г. с адвокат Е. Йончева, като възражението за прекомерност на касатора не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,