Решение № 11726 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8811/2009 г.
ВАСПетчленен състав09.10.2009 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 5588/29.04.2009 г., по адм. д. № 15026/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. ОСЪЖДА Мария Димитрова Тепавичарова от гр. Пловдив да заплати на Министерството на земеделието и храните юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11726 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8811/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Мария Димитрова Тепавичарова от гр. Пловдив, срещу решение № 5588/29.04.2009 г., по адм. д. № 15026/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав или се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № РД-44-1920/23.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Ответникът министър на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Мария Димитрова Тепавичарова, срещу Заповед № РД-44-1920/23.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката, поради съкращаване на длъжността. За да постанови решението си съдът приел, че е налице съкращаване на длъжността "старши експерт" в Областна дирекция "Земеделие", отдел "Растителна политика" гр. Пловдив, с 2 бройки, като след съответна преценка по целесъобразност, законосъобразно е съкратена жалбоподателката, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. След анализ на правнорелевантните факти и обстоятелства, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано тричленният състав е приел, че е налице съкращаване на длъжността "старши експерт" в Областна дирекция "Земеделие", отдел "Растителна политика" гр. Пловдив, с 2 бройки. Жалбоподателката е заемала длъжност "старши експерт" в същия отдел, а при липса на уреждане на въпроса за подбор за съкращаване на съответен служител, право на органът по назначението е да прецени по целесъобразност кого да съкрати. Правилно е прието, че относимо за спора е съкращаването на две бройки "старши експерт", каквато длъжност е заемала и жалбоподателката, а не дали такива длъжности са останали да съществуват като нормативно определена позиция и система от функции, задължения, изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано тричленният състав е приел, че заповедта правилно е издадена на посоченото в нея правно основание, а именно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както и че при издаването й не са нарушени административнопроизводствени правила и е спазена целта на закона. Твърдяните в касационната жалба допуснати процесуални нарушения от тричленния състав са недоказани, като от извършената проверка такива не се установяват. Настоящият състав изцяло споделя изложените мотиви към решението, с които е отговорено на всички оплаквания при оспорването на заповедта, като част от тях се правят и като касационни оплаквания. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила. Следва на ответника по касационната жалба да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, в размер на 150 лв., с оглед разпоредбата на чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към които препраща чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2