Решение № 5569 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2010 г.
ВАСIII отделение20.04.2011 г.докладчик т Веселина Кълова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 2149/28.06.2010 г. по адм. д. № 3210/2010 г. на Административен съд - София-град, II отделение, 36 състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5569 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Здравко Спасов Аврамов от София срещу решение № 2149/28.06.2010 г. по адм. д. № 3210/2010 г. на Административен съд - София-град, II отделение, 36 състав. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу отказ на областен управител на област София, обективиран в писмо № 9433/31.09. до 25.03.2010 г., в който му е отказано обезщетение по реда на чл. 3, ал. 3 ЗОСОИ поради подаване на заявлението след изтичане на преклузивния срок за подаването му 31.03.2000 г. Съдът приел отказа за правилен и законосъобразен, тъй като искането е подадено 9 години по-късно от последния определен в закона срок. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение не страда от пороците визирани в касационната жалба. Посоченият в ЗОСОИ срок за предявяване на претенцията по чл. 3, ал. 3 ЗОСОИ от жалбоподателя е преклузивен и с изтичането му се погасява и материалното право на страната да претендира обезщетение по този ред. Обстоятелството, че законодателя е продължил този срок до 31.03.2000 г. не означава, че срока е променил характера си на преклузивен такъв, който да дава възможност в неограничено време да се предявяват претенции за обезщетение. Изложените в този смисъл мотиви на съдебното решение изцяло се споделят от настоящия състав. При наличието на тези данни безпредметно е да се обсъждат доводите в касационната жалба, които са по съществото на спора. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,