Решение № 1724 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11619/2015 г.

Решение № 1724 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11619/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на Николай Николаев Николов от гр. София и "Индустриален холдинг-Доверие" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Борис Анчев Борисов, срещу заповед № БНБ-80730/2.09.2015 г. на подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор", с което органът е отказал одобрение на Николай Николов за заемане на длъжността "член на Надзорния съвет" на "Токуда банк" АД. Жалбоподателите твърдят, че имат правен интерес от оспорване на административния акт, тъй като той рефлектира пряко в правната им сфера и засяга техни законни права и интереси. По същество излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, като считат, че е издадена от некомпетентен орган, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Искат отмяната й. Претендират присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", чрез пълномощник, счита жалбите за недопустими, алтернативно, развива съображения за тяхната неоснователност. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема следното: Страните не спорят по фактите. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че "Индустриален холдинг - Доверие" АД е търговско дружество, регистрирано по българския закон, с акционери "Доверие - обединен холдинг" АД, "Хомоген" АД, "Обединен здравноосигурителен фонд "Доверие" застрахователно акционерно дружество" АД, "Застрахователна компания - Медико 21" АД. Със заявление вх. № БНБ-47530/14.05.2015 г. "Индустриален холдинг - Доверие" АД е сезирало БНБ с искане за предварително одобрение за придобиване на 99, 53% от акциите от капитала на "Токуда банк" АД. С искане вх. № 47538/14.05.2015 г. дружеството е поискало от БНБ да получи предварително одобрение за Николай Николаев Николов, който да бъде предложен за заемане на длъжността чл. на надзорния съвет на "Токуда банк" АД. С оспорената заповед № БНБ-80730 от 2.09.2015 г., издадена на основание чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № 20, вр. с чл. 11, ал. 2 и 3 и чл. 151, ал. 1 ЗКИ, подуправителят на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор", е отказал предварително одобрение на Николай Николаев Николов за заемане на длъжността чл. на надзорния съвет на "Токуда банк" АД. Заповедта е подписана от Калин Христов, в условията на заместване. Това обстоятелство се удостоверява с решение № 78 по протокол № 13 от 30.07.2015 г. на УС на БНБ, както и от представеното разрешение за отпуск на подуправителя на БНБ и ръководител управление "Банков надзор" Димитър Костов за периода 27.08.2015 г. - 4.09.2015 г. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № БНБ-81049/3.09.2015 г., на основание чл. 28а, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 2-4, чл. 28б, ал. 6 и чл. 151, ал. 1-3 ЗКИ, подуправителят на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор" е отказал одобрение на "Индустриален холдинг - Доверие" АД за придобиване на 99, 53% от акционерния капитал на "Токуда банк" АД. Заповедта не е оспорена и е влязла в сила на 19.09.2015 г. При тези данни от правна страна съдът съобрази следното: По допустимостта на жалбите: Оспорената заповед е индивидуален административен акт, издаден от подуправител на БНБ, комуто са възложени властнически правомощия по силата на закона, като съгласно чл. 151, ал. 3 ЗКИ неговите административни актове подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. "Индустриален холдинг - Доверие" АД е взело решение за придобиване на квалифицирано участие в "Токуда банк" АД, съобразно чл. 28, ал. 1 ЗКИ и за осъществяване на този икономически интерес е сезирало подуправителя на Българска народна банка с искане за предварително одобрение на придобиването, както и за предварително одобрение на лице, което желае да бъде предложено на общото събрание на акционерите за избор на чл. на надзорния съвет. Правото на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК е засягане на субективни права или законни интереси, обективирано във формата на тяхното нарушаване или застрашаване. Интересът в административното производство изисква засягане или застрашаване от засягане на субективни права и законни интереси. Законният интерес е такова благо, ценност на личността, който, без да е установен във формата на субективно право, е пряко защитен от правото. Оспореният административен акт застрашава защитени от закона права на "Индустриален холдинг - Доверие"АД. Доказаният законен интерес е и правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в административното производство и е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера на съответния субект. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗКИ установява правния ред, по който едно лице може да бъде предложено за чл. на надзорния съвет на банка - предварителното одобрение на предложеното лице е правна предпоставка за допустимост на избора за чл. на надзорния съвет от общото събрание на акционерите. Установеното в правната норма е законен интерес за лицата, които имат право да сезират органа, защото създава предпоставки за задоволяването на тяхно благо, а и на тяхна ценност. Управлението на собственото търговско дружество, в контекста на правото на сдружаване със стопанска цел и в частност на управленските права на акционерите с право на глас е тяхно благо, защото задоволява материалните и нематериалните им потребности, и тяхна ценност, защото е проява на конституционно установени техни права за свободно сдружаване и развиване на икономическа дейност. Този законен интерес е установен и защитен от правото чрез определените компетентност на административния орган - чл. 151, ал. 1 ЗКИ, материалноправни предпоставки и ред за осъществяване - чл. 11, ал. 2 и 3 ЗКИ. Наличието на засегнат от оспорената заповед законен интерес прави интереса от оспорване правен, тъй като става въпрос за нарушение на правно установена възможност. Интересът от оспорване е и личен, защото постановеният отказ от одобрение пряко засяга възможността дружеството да упражни не нечии чужди, а собствените си права на акционер с право на глас по желания начин. Интересът е и пряк, защото отмяната на заповедта би създала отново възможност за дружеството предложеното от него лице да бъде одобрено и по този начин да бъде постигнат целения от него правен резултат на упражняване на управленските права на акционер с право на глас. Оспорената заповед има за предмет преценка на знанията, уменията, опита, надеждността и пригодността на жалбоподателя Николай Николов да бъде предложен за избиране от общото събрание на акционерите за чл. на надзорния съвет. От предмета на оспорената заповед е видно, че тя дава оценка на способността на Николай Николов да заема определена длъжност. Законът не гарантира на Николов субективното право да бъде одобрен, за да бъде предложен за чл. на надзорния съвет на банка, защото законът е предоставил изключително широка дискреция на компетентния орган да прецени наличието по отношение на предложеното лице на изискванията по чл. 11, ал. 2 ЗКИ. Но административният акт засяга негово материално и нематериално благо - чл. на надзорен орган на банка, и ценност - признание за лични и професионални качества. Съществуването на предвиденото в закона предварително одобрение ограничава възможността лицето да заеме длъжността чл. на надзорния съвет. Следователно допустимата по принцип правна възможност едно лице, което отговаря на изискванията на чл. 234 ТЗ, да бъде предложено за чл. на надзорния съвет на едно акционерно дружество (банка) се предпоставя от предварителната преценка на надзорния орган. Постановеният отказ от одобрение засяга този законен интерес, тъй като желаният от Николов (съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 20 част от документите за одобрение е и заявление за издаване на одобрение, подписано от лицето, което безспорно обективира неговото съгласие, следователно и желание, да бъде одобрен и съответно предложен за чл. на надзорния съвет на банката) правен резултат - одобряването му, за да бъде предложен за чл. на надзорния съвет, и съответно упражняването на общо съществуващо право да бъде избран за чл. на надзорния съвет, не може да бъде осъществено. Наличието на законен интерес, който е засегнат от оспорената заповед, прави интереса от нейното оспорване правен. За жалбоподателя Николов този интерес е и личен, защото засяга имено неговата, а не нечия друга правна възможност да бъде предложен за чл. на надзорния съвет, т. е. засяга негови блага и ценности. Засягането е и пряко, защото отмяната на оспорената заповед би могла да отстрани създадената от нея правна пречка за заемана на длъжността, тъй като ще създаде отново възможност да бъде предмет на преценка за одобрение от надзорния орган. Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. Това е причината за изискването той да е налице към момента на оспорването. По основателността на жалбите: При извършената служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при условията на заместване, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в предвидената от закона форма. При издаването му, обаче, е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Сезираният компетентен орган е длъжен да се произнесе по съществото на всяка искане. Но това негово задължение е налице само тогава, когато искането е редовно и допустимо. Редовно е това искане, което отговаря на изискванията на чл. 29, ал. 1 и 2 АПК и в случая на тези, визирани в чл. 6 от Наредба № 20. Искането е допустимо, когато не са налице предвидените в чл. 27, ал. 2 АПК пречки за допустимост на производството. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, за да прецени допустимостта на искането органът трябва да провери наличието на други, специални изисквания в закон. В случая чл. 11, ал. 3 ЗКИ във вр. с чл. 5, ал. 1 от Наредба № 20 определя правните субекти, които могат да направят искане за одобрение на лицата по чл. 11, ал. 1 и 2 ЗКИ. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата предложение за предварително одобрение на чл. на надзорния съвет на банката могат да направят акционерите, по чието предложение в дневния ред на общото събрание е включен избор на членовете на надзорния съвет. "Индустриален холдинг - Доверие" АД няма качеството на акционер по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 20 към датата на подаване на заявлението за предварително одобрение на кандидата за чл. на надзорния съвет, защото дружеството не е придобило каквато и да било част от акциите на "Токуда банк" АД още по-малко тази, по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗКИ, както към датата на заявлението, така и към момента на произнасяне на административния орган. Към този момент то само е заявило пред надлежния орган желанието си да придобие акции в размера по чл. 28, ал. 1 ЗКИ. Към датата на постановяване на оспорената заповед компетентният орган не се е произнесъл по исканото предварително одобрение за придобиване и това прави "Индустриален холдинг - Доверие" АД единствено кандидат за закупуване на акции по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗКИ от "Токуда банк" АД. Тъй като сезиралото с искане по чл. 11, ал. 3 ЗКИ лице нито към датата на подаване на искането за одобрение, нито към датата на издаване на оспорената заповед е имало качеството на лице по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 20, органът се произнесъл по едно недопустимо искане. Произнасянето на органа по едно недопустимо искане е такова съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което прави акта незаконосъобразен. Органът не е упражнил правомощията си съобразно закона и не е прекратил административното производство по искането за предварително одобрение на кандидата за чл. на надзорния съвет, не е и спрял производството по искането за предварително одобрение по чл. 11, ал. 3 ЗКИ на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК до произнасянето по искането за одобрение по чл. 28, ал. 1 ЗКИ. Това би дало възможност на органа да установи правното качество на заявителя по отправеното пред него искане по преюдициалния въпрос за предварително одобрение на придобиването на акции по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗКИ и едва след това да се произнесе по искането за предварително одобрение по чл. 11, ал. 3 ЗКИ. При така установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена само на това основание. С оглед изхода на правния спор и предвид своевременно направеното искане от жалбоподателите за присъждане на сторените по делото разноски, Българската народна банка следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 50 лв. и 10 лв. - платени държавни такси за производството, на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Доказателства за реализирани разходи за адвокатска защита не са представени по делото от жалбоподателите. Воден от горното, Върховният административен съд