Решение № 3877 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2014 г.

Решение № 3877 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9279/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 207 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), против Решение № 3546/26.05.2014 г., постановена по а. д. № 1843/2014 г. по описа на Административен съд София, град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед рег. № з-1199/22.01.2014 г. на директора на СДВР, с която на жалбоподателя Йордан Стойков Стоянов - полицай, категория "Е", втора степен от 08 Районно управление "Полиция" (РУП) при СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в Министерството на вътрешните работи (МВР). Прието е от АССГ, че заповедта е в нарушение на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), поради издаването й след изтичането на 2-месечния преклузивен срок, указан в нормата. Недоволен от решението, директорът на СДВР го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Стоянов. Ответната страна - Йордан Стоянов, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените от него разноски в касационната инстанция. Прокурорът дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе установеното от фактическа стрна от състава на АССГ. То фактически не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба е правният извод на съда, касаещ началния момент на преклузивния 2-месечен срок за налагане на дисциплинарни наказания на служители на МВР, уреден в чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.). Първоинстанционният съд е приел за установено, че Стоянов е извършил вмененото му с обжалваната заповед дисциплинарно нарушение. В същото време е приел, че наказанието му е наложено след изтичането на преклузивния двумесечен срок по чл. 225, ал. 1, пр. 1 от ЗМВР (отм.), поради което е отменил заповедта за наказанието му. Настоящият състав на ВАС не възприема тези правни изводи на АССГ по следните причини: Безспорно по делото е, че с Предложение рег. № 30490/23.09.2013 г. (л. 52) на началника на 08 Районно управление "Полиция" (РУП), директора на СДВР е уведомен за извършеното на 19.09.2013 г. нарушение от наказания служител. Със Заповед рег. № з-15663/2.10.2013 г. (л. 19) директорът на СДВР е разпоредил да се образува дисциплинарно производство против Стоянов, определил е състав на дисциплинарно разследващ орган и е определил срокове за приключване на разследването и изготвяне на становище. Впоследствие, с негови Заповеди рег. № з-17407/4.11.2013 г. (л. 21) и № з-19507/4.12.2013 г. (л. 20), срокът за разследването е бил продължаван. Документите, приключващи дисциплинарното производство - Обобщена справка рег. № 40194/5.12.2013 г. и Становище рег. № 40854/11.12.2013 г., са му били докладвани съответно на 11.12.2013 г. и на 12.12.2013 г., видно от поставени от него резолюции върху тях. Обжалваната Заповед рег. № з-1199 е издадена на 22.01.2014 г. При така установените факти, съставът на АССГ е приел, че Заповед рег. № з-1199/22.01.2014 г. на директора на СДВР е издадена след изтичането на преклузивния 2-месечен срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.). Освен това директорът, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган, няма компетентност да продължава този законовоопределен срок, освен в случаите на чл. 225, ал. 3 и 4 от с. з. Той е бил в известност за извършеното от Стоянов най-късно на 2.10.2013 г., когато е издал своя Заповед рег. № з-15663. Предвид липсата на доказателства за ползване от Стоянов на законоустановен отпуск през периода 2.10.2013 - 22.01.2014 г. (датата на издаване на обжалваната заповед), за задържането му под стража или за образувано и водено против него наказателно производство и постановяване на присъда, не са налице законовопредвидените основания и директорът не може да удължи срока за провеждане на разследването. Посочените правни изводи противоречат на закона не се споделят от състава на ВАС. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.), "дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението...". Съставът на АССГ е цитирал коректно, но фактически не е съобразил и приложил и чл. 223 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.). Съгласно последния, "дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя (ал. 1), а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (ал. 2). Т.е. дисциплинарното нарушение е открито, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Тъй като компетентният орган, който първи е установил нарушението и самоличността на извършителя в случая е същия, наложил и дисциплинарното наказание, двумесечният срок за налагането му е започнал на 12.12.2013 г., когато на директора на СДВР е докладвано Становище рег. № 40854/11.12.2013 г. Известността на част от фактическото положение (в случая от Предложение рег. № 30490/23.09.2013 г. на началника на 08 РУП), без да е проведено необходимото пълно разследване, вкл. запознаване на дееца с резултатите от него под формата на Обобщена справка, изслушването или вземането на писменото му становище и събирането и проверката на посочените от него нови доказателства (ако такива се поискат), не може да постави начало на преклузивния срок от 2 месеца за налагане на наказание. Този срок е предоставен от закона в полза на дисциплинарно наказващия орган, за да има възможност той да се запознае с всички събрани доказателства, вкл. посочените от дееца и личните му обяснения и да наложи съответното наказание. При наличието на нормативно определение за употребеното законово понятие "откриване на нарушението", съдът не притежава компетентност да даде свое, различаващо се от нормативното, тълкуване на същото, както в случая е постъпил съставът на АССГ. Липсва нормативна основа и за твърдението на първоинстанционния съд, досежно липсата на право на дисциплинарно наказващия орган да "удължава" първоначално определение срок за дисциплинарното разследване освен в случаите на чл. 224, ал. 3 и 4 ЗМВР (отм.). В относимите нормативни актове по въпроса (ЗМВР и ППЗМВР, отм.) липсват норми, уреждащи продължителността на разследването. На основание чл. 231, ал. 2 ППЗМВР последната се определя от органа, разпореждащ образуването на дисциплинарното производство и може да бъде продължавана по негова преценка винаги, когато има основания за това. Единствено изключение от посоченото ще бъде в случаите, когато веднъж определения срок вече е изтекъл. Съдът не притежава компетентност да преценява законосъобразността на тази преценка. По изложените съображения и предвид данните, установени по делото и посочени по-горе, изводът за налагане на наказание на Стоянов след изтичането на срока по чл. 225, ал. 1, пр. 1 ЗМВР (отм.), се явява необоснован и незаконосъобразен. Извършеното от служителя нарушение е установено на 12.12.2013 г., срокът за налагане на наказание за него е започнал на 13.12.2013 г., изтекъл е на 13.02.2014 г., а издаването на 22.01.2014 г. на оспорената Заповед рег. № з-1199 на директора на СДВР, се явява в срок. По изложените причини, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон (чл. 225, ал. 1 ЗМВР - отм.) и необоснованост, поради което следва да се отмени. Предвид пълното и цялостно изясняване на казуса от фактическа страна, обосноваността и законосъобразността на изводите на АССГ за извършено от Стоянов дисциплинарно нарушение, които се споделят и от ВАС и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от състава на АССГ, следва да се постанови друго решение, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна жалбата на Стоянов против заповедта на директора на СДВР. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо, но постановено при посоченото нарушение на материалния закон. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение