Решение № 8233 от 31.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ срещу Решение 236/22.06.2022 г., постановено по адм. дело 209/2022 г. на Административен съд /АС/ Враца в частта, с която са направени намаления на полагащата се субсидия по схемите и мерките описани в таблица 1 на Уведомително писмо/УП/. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие с изх. 02-060-6500/721 от 11.03.2022 г., в частта с която са направени намаления на полагащата се субсидия по схемите и мерките описани в таблица 1 на УП и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите на решението. Със съдебния акт ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че направените от съда изводи са неправилни и необосновани, поради което моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът по касация Р. Каменова, чрез адв.М. Стоянова в отговора на касационната жалба оспорва същата като неоснователна по подробно изложени съображения Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, за които представя договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че за кампания 2020 г. кандидата Р. Каменова е подала общо заявление за подпомагане с УИН [номер], (УРН) [номер] от 20.04.2020 г. и последващо такова от 10.05.2020 г., с което е заявила искане за подпомагане по следните схеми и мерки : Схема за единно плащане на площ/СЕПП/; Схема за преразпределително плащане/СПП/, Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания/ЗДП/; Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите /Мярка 12/, Компенсационни плащания в планински райони /Подмярка 13.1/НР1/ и Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения/Подмярка 13.2/НР2/. Към заявленията са приложени таблици на използваните парцели за 2020г. и таблица за животните за кандидатстване по схемите и мерките за 2020г. Приложени са и декларации за потвърждаване на заявените площи за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания от 10.05.2020г., както и приложение за кандидатстване по мярка 12 Плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите , в което са посочени заявените парцели за участие по мярката и площта на същите, декларация за запознаване с определенията за нередност, подписана на 10.05.2020г. от жалбоподателя, както и подписана декларация по ЗЗЛД. На подаденото заявление са извършени автоматични проверки на въведените данни, с последно стартиране 10.05.2020г. резултатите от които са приложени в административната преписка. На заявлението на жалбоподателя не е извършена проверка на място. С оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. на Зам.Изпълнителен Директор на ДФЗ, изх. 02-060-6500/721 от 11.03.2022г. в таблица 1 е посочена съответна схема/мярка, исканата сума, намаления, редукции, намаления поради достигане на таван на субсидията и оторизираната сума, като под таблицата е посочено по отношение на всяка една от колоните какво включва, посочени са и ставките за схема /мярка за кампания 2020. В УП са направени намаления на полагащата се субсидия по схемите и мерките, описани в таблица 1 към същото, а именно намалена е сумата по подмярка 13.1/НР1 с 896,25лв., намалена сума по подмярка 13.2/НР2 с 410,72 лв., намалена сума по СЕПП с 2914,24 лв., намалена сума по СПП с 131,48 лв. и намалена сума по ЗДП с 977,33 лв. Посочен е и размера на оторизирираните суми по тези схеми/мерки. В таблица 2 от УП е отразена схемата/мярка, дата, отроизирана сума, прихваната сума, удържан ДОД и изплатена сума по всяка една от схемата/мярката, като под таблиците е посочено какво съдържа всяка една от колоните. Съдът е приел, с оглед наведените доводи в жалбата, че УП се оспорва само в частта, в която са направени намаленията по съответните схеми/мерки посочени в таблица 1 на оспореното УП. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на фактически и правни основания. Изложил е доводи, че от съдържанието на уведомително писмо не може да се установи какви са фактическите основания за постановяването му. Приел е, че тези факти и обстоятелства не могат да бъдат установени и от съдържанието на приложената по делото административна преписка. Въз основа на изложеното съдът е достигнал до извод, че липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание води до невъзможност да се установи поради наличието на какви обстоятелства са намалени плащанията по исканите суми. Установил е, че не е изложено и въз основана на какви обстоятелства органът е приел, че са налице недопустими за подпомагане парцели. По изложените доводи съдът е приел, че уведомителното писмо в оспорената част е постановено при съществено нарушение на административно производствените правила, което води до немотивираност на административния акт и го е отменил, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо изх. 02-060-6500/721 от 11.03.2022г. в. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България, мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Правилен е и извода на съда, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт посредством представяне на становище след приключване на процедурата по издаване на административния акт. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Съдът е събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. По изложените съображения решението, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана, като му бъдат присъдени претендираните по делото разноски в размер на - 800/осемстотин/ лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение