Решение № 30 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3470/2007 г.

Решение № 30 от 6.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3470/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК във вр. с чл. 218и ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Г. И. А. и А. С. Р., двамата от гр. П., чрез пълномощника им адв. С от САК, срещу решение № 382 от 23.02.2007 г. година по гр.д. № 1973/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение от 7.11.02 г. по гр.д. № 157/02 г. на районен съд - Първомай. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен искът на касаторите срещу ТБ "Б" А., гр. С., сега "У" А., София, за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху терен от 30 дка, част от имот № 0* в масив № 60 в землището на с. И., с площ от 55,660 дка, върху който терен е била поставена стоманено- стъклена оранжерия. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Развитото оплакване е във връзка с приетото от въззивния съд, че застрояването върху терена има характер на недвижима вещ, а не на преместваема метална конструкция. Ответникът "У" А., София оспорва касационната жалба в съдебно заседание и с писмена защита. Моли да се остави в сила въззивното решение на две основания - тъй като ищците са прехвърлили правото си на собственост върху терена в хода на делото и не са конституирали приобретателите като страна в производството, както и защото банката е собственик на оранжерийния комплекс (застрояването върху терена) по силата на валидна покупко-продажба. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното: Делото е втори път във ВКС. За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска на Г. И. А. и А. С. Р., двамата от гр. П., с правно основание чл. 108 ЗС, в какъвто смисъл е направеното уточнение при второто въззивно разглеждане, Пловдивският окръжен съд е приел от една страна, че ищците не са доказали правото си на собственост върху терена, тъй като са го прехвърлили в хода на делото и не са поискали да се измени петитума на исковата молба, в съответствие с новосъздаденото правно положение, както и че не са установили релевантното обстоятелството, че ответникът упражнява фактическа власт върху него. Приел е още, че съществува разделност на собствеността върху терена (в полза на ищците) и постройките в него (в полза на ответника). Самите постройки съставляват оранжерии върху бетонова основа, излята в земята на 0,50-0,70 м. дълбочина или стоманобетонови колове, забити в земята на 0,65 - 0,95 м., столова-кухня, манипулационно помещение, агрегатно помещение, санитарен възел и др. Касае се до трайно прикрепена суперфицирана собственост, която ответникът може да ползва по предназначение в съответствие с правата си. Решението е законосъобразно и обосновано. Пловдивският окръжен съд е обсъдил всички доказателства, които са относими към правния спор по отделно и в тяхната взаимовръзка. Направил е съответстващи правни изводи и правилно е приложил материалния закон, като е намерил за неоснователен иска за собственост на терена, върху е който са разположени постройки, собственост на ответника. Ищците не са се справили с доказателствената тежест в процеса, която изисква да докажат не само правото си на собственост, но и нарушаването му чрез владение на ответника - несобственик. В добавка към изложеното от касационния състав може да се има предвид следното: В случая е установено, че ответникът е собственик на постройките в терена и по силата на своето вещно право има основание да извършва действия, свързани с ползването им - т.н. съизволителни действия. Тези действия не водят до установяване на владение, съответно не отменят владението на собственика на терена. Той трябва да търпи създаденото правно положение поради това, че е закупил застроена земя, която има обслужващо положение спрямо постройките. По делото не се твърди и доказва, че ответникът владее част от терена, която е извън необходимата му за ползването на постройките - чл. 64 ЗС. Тъкмо обратно - данните сочат, че земята е изцяло заета от оранжерии и други спомагателни постройки. Класификацията на вещите (движими или недвижими) не зависи от предназначението им, а от това дали трайно са прикрепени към земята или могат да бъдат отделени от нея без да се наруши цялостта им - чл. 110 ЗС. С оглед данните по делото и заключенията на изслушаните експертизи въззивният съд правилно е приел, че към момента на прехвърлянето на собствеността върху постройките и съоръженията те са били недвижими вещи със самостоятелен статут на собственост и самостоятелно правно значение, сходно на суперфициараната собственост. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 382 от 23.02.2007 г. година по гр.д. № 1973/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА Г. И. А. и А. С. Р., двамата от гр. П. на "У" А., София, юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста лева).