Решение № 568 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3437/2010 г.

Решение № 568 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3437/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по жалба на Йордан Раев Раев от с. Равда, обл. Бургас срещу решение № 85 от 6.01.2010 г., постановено по адм. дело № 5888/2009 г. от Административен съд -София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата срещу решение на Управителния съвет (УС) на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) по протокол № 57 от 24.04.2009 г., с което е отказано вписването му в регистъра на проектантите с пълна проектантска правоспособност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени обжалвания от него административен акт. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против решение на УС на КИИП, като е приел, че обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че Раев не е отговарял на изискванията по чл. 7, ал. 5 от ЗКАИИП във връзка с § 1, т. 1 от ДР на закона. Жалбоподателят, който е инженер по образование, притежава образователно-квалификационна степен "магистър", което му дава правото на ограничена проектантска правоспособност. Неоснователно е направеното възражение в касационната жалба за придобиване на пълна проектантска правоспособност по реда на § 13, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно алинея четвърта на цитирания текст, до влизане в сила на специалния закон по чл. 230, ал. 1, физическите лица с проектантска правоспособност се вписват в регистър към Дирекцията за национален строителен контрол, като касаторът не е представил доказателства за подобно вписване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение