Решение № 1571 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16052/2013 г.

Решение № 1571 от 5.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16052/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), против решение № 9361 от 24.06.2013 г. по адм. д. № 3134/2013 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в частта по Раздел VII. т. 1 и т. 2, за вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., работещи до 2250, като цената е 18,83 лв./МВтч. и вятърни електрически централи работещи над 2250 ч., като цената е 17,30 лв./МВтч. Поддържат се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебното решение, като се иска неговата отмяна на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че не е налице правен интерес от воденото съдебно производство, тъй като между ДКЕВР и "Ей и Ес Гео Енерджи" ООД, гр. София, по чиято жалба е образувано производството, отношенията са договорни и не е налице пряко засягане на интереси и права и това води до липса на правен интерес. Твърди се още, че необосновани се явяват и изводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Ответната страна - "Ей и Ес Гео Енерджи" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Л. Каравелов" № 72, чрез адв. Колева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като недопустима, алтернативно като неоснователна. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" АД, гр. София, не се представлява в съдебното заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за недопустимост на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба на ДКЕВР следва да бъде оставена без разглеждане, обжалваното съдебно решение - обезсилено, а съдебното производството - прекратено, по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба подадена от "Ей и Ес Гео Енерджи" ООД срещу Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в частта по Раздел VII. т. 1 и т. 2, за вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-010/30.03.2011 г., работещи до 2250, като цената е 18,83 лв./МВтч. и вятърни електрически централи работещи над 2250 ч., като цената е 17,30 лв./МВтч. С решение № 9361 от 24.06.2013 г. постановено по адм. д. № 3134/2013 г., което е предмет на настоящото касационно съдебно производство, тричленен състав на ВАС е отменил по жалбата Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по Раздел VII, т. 1 и 2. При направената служебна проверка с оглед възражението, че спорът за законосъобразността на решението на ДКВЕР в тази му част е разрешен с влезли в сила съдебни решения се установи, че с Решение № 9484 от 25.06.2013 г. постановено по адм. дело 6473/2013 г. и Решение № 10535 от 11.07.2013 г. постановено по адм. д. № 6074/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, действително въпросът за законосъобразността на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по Раздел VII, т. 1 и 2, е разрешен с влезли в сила съдебни актове. Решението на административния орган в тази му част относимо към "Ей и Ес Гео Енерджи" ООД, по чиято жалба е започнало първоинстанционното съдебно производство, е отменено. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира, че ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, по силата на която съдебното решение на първоинстанционния съд като недопустимо да бъде обезсилено и производството прекратено. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защитата. Безспорно правния интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Наличието на правен интерес е необходимо както от началото, така и до края на съдебния процес. Правната доктрина и съдебната практика са еднозначни, че интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес означава, че с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици, или ще се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя, какъвто е и конкретния случай. Конституционният съд с ТР № 21 от 26.10.1995 г. се е произнесъл, че материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт е обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. То трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и както се посочи по силата на закона задължение на съда е да следи наличието му. При липсата му или отпадането му в хода на процеса, като в случая това е станало в касационното производство, законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК. И тъй като междувременно спорът за законосъобразност на решението на ДКЕВР в обжалваната му част е разрешен с влезли в сила съдебни решения по цитираните дела, административният акт, по силата на който са били застрашени права и законни интереси на дружеството първоначален жалбоподател е отменен, то по-нататъшното развитие на процеса е безпредметен, т. е отпаднал е правният интерес от търсената защита. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако актът е отменен, както е в конкретния случай, решението има действие по отношение на всички. Решението за отмяна на административния акт, което се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения, важи не само между страните по делото. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачетена от всеки, независимо дали е участвал по делото, като това има предвид разпоредбата на ал. 1, изр. 2 на чл. 177, ал. 1 от АПК - действие на отменителното решение по отношение на всички. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,