Решение № 11039 от 1.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Парашкевов от гр. Варна, чрез адв. Шантова, срещу решение 321/16.03.2022 година на Административен съд гр. Варна по адм.д. 214/2022 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за промяна на собствеността и данните на лек автомобил, обективиран в писмо рег. 819000-2102, екз.1 от 18.01.2022 година на началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че представеният договор за покупко-продажба на автомобила напълно отговаря на изискванията за валидност. Договорът е в писмена форма, а местоизвършването на сделката е на територията на Великобритания, при продавач чуждестранно юридическо лице. Отрича приложимостта на нормата на чл. 144, ал.2, изр.първо от Закона за движение по пътищата. Твърди, че следва да се приложи чл. 61 от КМЧП и действителността на сделката да се преценява съобразно условията за форма на държавата по местоизвършване на сделката или чл. 68 от същия кодекс, съгласно която придобиването, прехвърлянето и прекратяването на вещни права върху транспортни средства се уреждат от: 1. правото на държавата, под чието знаме плава корабът; 2. правото на държавата, в която въздухоплавателното средство е вписано; 3. правото на държавата, в която се намира мястото на дейност на лицето, което извършва експлоатация на средствата за железопътен и шосеен превоз. ЮЛ продавач било с място на дейност във Великобритания. По съображения за неправилност подробно изложени в касационната жалба, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени отказ за промяна на собствеността и данните на лек автомобил, обективиран в писмо рег. 819000-2102, екз.1 от 18.01.2022 година на началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна и преписката да се върне на органа за процедиране на заявлението. Ответникът, началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред Административен съд гр. Варна е образувано по жалба на Н. Парашкевов от гр. Варна срещу отказ за промяна на собствеността и данните на лек автомобил, обективиран в писмо рег. 819000-2102, екз.1 от 18.01.2022 година на началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. Въз основа на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е установил съответстваща им фактическа обстановка: Жалбоподателят е подал Заявление 210819062175 от 20.12.2021 г. за промяна в данните на МПС и промяна на собственост за превозно средство Фолксваген Поло Класик с рег. [рег. номер] с дата на първа регистрация 17.06.1998 г. (л.32 от административната преписка). Подадена е молба вх. 819000-63582/20.12.2021 г. (л.8-9 от административната преписка), в която Парашкевов сочи, че през 2007 г. в гр.Лондон, Великобритания е сключил договор за покупко-продажба на лек автомобил марка Фолксваген Поло Класик с индивидуализирани номера на двигател, шаси и регистрационен номер, с продавач английското дружество Корабоимпекс ООД, регистрирано в Обединеното кралство, представлявано от управителя Н. Парашкевов. Колата била регистрирана в България през 1998 година. Вносът бил осъществен от Автотрейд ООД в полза на Корабоимпекс ООД Великобритания, представлявано от него. Фактурата е заверена от сектор Пътна полиция на 17.06.1998 г., с посочения регистрационен номер. Представен е договорът за покупко-продажба на автомобила от 11.04.2007 между Корабоимпекс ООД, регистрирано в Обединеното Кралство в качеството на продавач и Н. Парашкевов, в качеството на купувач. Договорът е представен със заверка на заклет преводач, както и с нотариална заверка с рег. 4477/12.11.2021 г. на нотариус с район на действие РС Варна, с рег. 012. Купувачът не е извършил пререгистрация след продажбата през 2007 г., а е продължил да управлява автомобила с талон, в който като собственик е записано ООД-то. Такава е подадена на 20.12.2021 година. В отговор на молбата, до жалбоподателя е изпратено писмо от старши инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Варна с изх. 15/20.12.2021 г., с което го уведомяват, че услугата ще бъде извършена след представяне на нотариално заверен договор за покупко-продажба на автомобила (л.23). Жалбоподателят е изпратил уточняваща молба вх. 819000-662/07.01.2022 г. (л.25), в която сочи, че съгласно законите на Великобритания няма задължение за сключване на договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите. Регистрираното във Великобритания дружество е закрито по мястото си на регистрация на 24.04.2007 г., като от тази дата не съществува и не може да извършва дейност. Представено е удостоверение от началник на служба Регистрации удостоверяващо, че Корабоимпекс ООД ще бъде разпуснато съгласно чл.652А от Закона за компаниите 1985 на 24.04.2007. С оспорения отказ за извършване на административна услуга обективиран в писмо рег. 819000-2102, екз.1 /18.01.2022 г. на началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Варна, Парашкевов е уведомен, че промяната на собствеността и на данните на лек автомобил Фолксваген Поло, с рег. [рег. номер] могат да бъдат извършени след представяне на нотариално заверен договор за покупко продажба съгласно чл.145, ал.2 от Закона за движение по пътищата, и след представяне на посоченото МПС за идентификация съгласно чл.14, ал.2, т.1 от Наредба І-45/24.03.2000 г. в пункта за регистрация на ППС, находящ се в гр.Варна, бул. Янош Хуняди 5 (л.6-7 от административната преписка). За да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ за извършване на административна услуга, първоинстанционният съд приема, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Съдът приема, че регистрацията, респ. отказът да се извърши такава е от териториалната компетентност на ръководителя на структурното звено "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна. А съгласно разпоредбата на чл.144, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата, собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. При прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cmі, включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В настоящия случай автомобилът има регистрация в Република България с вписан собственик Корабоимпекс ООД, регистрирано във Великобритания. Изключението на чл.144, ал.2, т.2 от ЗДвП не намира приложение и се прилага общото изискване на чл.144, ал.2, изр.първо от ЗДвП. При извършена служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт, касационната инстанция приема следното: По делото не се спори, че представеният към искането за промяна на собствеността на МПС договор с дата от 11.04.2007 година е с място на сключване в гр. Лондон, Обединено Кралство, както и с продавач чуждестранно юридическо лице - Корабоимпекс ООД, регистрирано във Великобритания. Спорът пред касационната инстанция е в това, предвид мястото на сключване на договора и продавача, прилага ли се правилото на чл. 144, ал.2, изр.първо от националния Закон за движение по пътищата, на който органът е позовал отказа си? Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че доколкото едната страна по договора е чуждестранно юридическо лице, могат да намерят приложение разпоредбите на КМЧП. От значение за промяната в регистрацията на МПС обаче и е фактът, че същото е вече с регистрация в Република България, а не се регистрира за първи път в националния регистър на МПС. Съгласно чл.140, ал.6 от ЗДвП, пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. Но в случая тази хипотеза не е приложима, тъй като процесното МПС е вече регистрирано в националния регистър на ППС и се иска промяна в регистрацията му в частта досежно собствеността върху автомобила. Съгласно чл.64, ал.1 от КМЧП, владението, правото на собственост и другите вещни права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която те се намират. Правилен е изводът на АС гр. Варна, че процесният автомобил се е намирал и съответно регистриран в Република България, поради което и сделката по продажбата му е следвало да се осъществи съобразно правилата на законодателството на Република България. А разпоредбата на чл. 144, ал.2, изр.първо от ЗДвП изисква писмен договор с нотариална заверка на подписите. Изключението на чл. 144, ал.2, изр.2-ро, т.2 от ЗДвП е приложимо само при кумулативните предпоставки на тази разпоредба, а именно: моторното превозно средство да е с приобретател в чужбина и за МПС да няма последваща регистрация за движение в страната. В случая втората предпоставка не е налице, тъй като автомобилът е регистриран за движение в Република България през 1998 година. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд